Йостейн Стене

Остроумните късометражки с необичайни герои в екстремни ситуации са стихията на Стене. След късометражния си дебют Venus & Mars създава приключенската анимационна поредица за Мистър Джоунс - Mr. Jones: The Labyrinth, Mr. Jones: The Map и Mr. Jones: The Pyramid, а поводът да ти го представим е В последния момент от програмата на феста Късо съединение. The Bambi Effect от 2011-а е първият му пълнометражен филм, като същата година дебютира и като театрален режисьор. И за да не се главозамае, от време на време пише критика в списанието за кино и телевизия Rushprint.

В последния момент се вглежда отблизо в трима герои на различна възраст, които са пред прага на смъртта. Темата вълнува Йостейн от дете и най-вече моментът, в който умираме, защото според него съзнанието за неизбежността е едно от малкото неизменно общи неща между хората. Същевременно му се струва, че все повече избягваме да мислим за нея: „Съществува тенденция в съвременната култура да се избягва темата за смъртта. Пренасяме я в болници, далеч от ежедневните грижи; не говорим за нея; отказваме да асимилираме, че я има. Смъртта обаче е мощна движеща сила на битието и според мен е невъзможно да избереш живота, ако си неспособен да я приемеш. В последния момент показва различни начини на справяне и несправяне със смъртта, които ми се струват типични за нашето време: флирт, игнориране, съпротива."

Екипът на филма е изцяло приятелски, тъй като Йостейн предпочита да работи с хора, които познава поне малко, а най-много го мотивира да открие точния актьор за дадена роля. Така например среща Бирол Юнел (магнетичният неуспял самоубиец от Срещу стената на Фатих Акин) в Берлин и интуитивно го кани за ролята на надъхан документален режисьор, който - заради хаоса от идеи в главата си - забравя да изпие жизненоважно хапче. Юнел се съгласява, при положение че снимат същия уикенд, а адреналинът от спонтанното решение сякаш е предопределил екранния замах на героя му.

Единствената актриса, която Йостейн не познава от по-рано, е Венче Фос в ролята на умираща възрастна преводачка. Тя е една от най-големите звезди на норвежкото кино, което не е пречка да участва във филма без хонорар. Пречка не са и 90-те й години. Актрисата не дочаква премиерата, но пък нейна е най-безсмъртната реплика от филма: „Всеки може да умре. Сърцето или бие, или не бие, и по това се познава смъртта. Но когато си жив, ритъмът му може да е с хиляди различни честоти."

Всичко това Йостейн ни разказа по мейла, докато дишаше чист въздух из норвежките прохладни гори. Ето и някои от личните му прозрения, след които го почувствахме съвсем близък.

Мислех да стана художник.
А станах писател, режисьор и преподавател.

Киното е най-голямото проклятие и най-висшата благословия на съвременността.

Вдъхновяват ме историите, които чувам от хората около мен. Колкото по-спонтанно разказани, толкова по-добре.
Създаването на В последния момент беше изключително дълъг и сложен процес: снимахме на три различни места из Европа с много малко пари.

Заобиколен съм от съвестни хора, които ме критикуват и обичат едновременно.
Никога не работя с хора, с които не се получава истински диалог.
Проблемът ми е, че виждам проблем във всяко нещо.

Идеите идват твърде често, а тъпото е, че нямаме време да ги осъществим всичките.
Зациклям, когато спра да вървя нагоре или да ми се случват нови неща - в личен план или в работата.

Компромисите са много важни, а още по-важно е да знаеш кога да ги правиш.
Работата е като игра. Ако не е, ми е трудно да работя. От друга страна, снимайки филми, разбрах, че трябва да подхождам отговорно, към историите, които разказвам.
Провокират ме хора с различни мнения, опит и знания от мен.

Успехът е да имаш близки приятели и щастлив личен живот.
Не знам как да се държа, когато съм влюбен.
Току що осъзнах, че отговарям автоматично и съответно, твърде откровено на тези въпроси.

В последния момент е част от програмата Световно късо съединение.
Повече виж тук

Текст Мариана Христова / Фотография Ода Бебри (последна)