Какво е да си морално необременен?

Стане ли дума за морал, хората най-често се делят на два типа- такива, за които подобно явление е тотална отживелица, и други, стремящи се към свръхформата му, дори не винаги да им се получава.

Съществува и трети тип - там липсва средновековният псевдоморализъм, но няма да видим и тоталното пренебрегване на собствените ценности и съвест. Този тип хора поддържат идеалния баланс. Но тази статия не е за тях.

Тя е за онези, които се стремят да бъдат модерни, готини и съвременни и искат да пишат собствените си правила, без да ги е грижа за друго. Онези, които надяват боксовите ръкавици и повалят дори беглата идея за някакъв морал с един удар, а после се усмихват победоносно на самите себе си.  Онези, които наричат себе си морално необременени, но са изкривили това понятие до болка и зад него най-често се крие обикновен егоизъм.  Не искам да ги съдя, нито ще ги поучавам. Всеки сам избира как и за какво да живее. Но ще направя едно кратно резюме на това какво значи да си морално необременен в нашата мила и прекрасна епоха.

Днес да си морално необременен означава да не се съобразяваш никога с никого и за нищо. Просто защото си готин, а другите са досадни балъци.

Правилата не важат за морално свободните персони. Те пишат свои и се водят единствено и само по тях. На когото не му харесва, негов проблем!

Морално необременените винаги смятат онези, които имат някакви ценности, за морално обременени и рядко се мъчат да ги разберат.

Те никога не пропускат да направят забележка на „моралистите“ и да им напомнят, че живеем в 21-ви век.

За тях е нещо съвсем нормално да говорят глупости 24/7 и после да се оправдаят, че не са били на себе си.

Искат винаги да избягат от стереотипите, защото ги е страх,че някоя и друга заблудена частица морал ще им се залепи и ще им съсипе перфектния живот.

Могат да се обяснят в „любов“ на пияна глава на приятелите/приятелките, а после без особени угризения да започнат да им правят абсурдни намеци, въпреки че са обвързани. Не се обясняват и не споделят с избраника/избраницата си, защото си имат свой личен живот, пълен със себеподобни анти моралисти.

Когато излизат с някого от срещуположния пол, дори чисто приятелски, обикновено крият това от половинките си. Могат да пробват да намерят „смисъла“ и „отговорите“ с помощта на куп забранени вещества, но оцеляват спокойно, без да отварят книга с години.

Не изпитват вина, угризения и нямат чувство за отговорност, защото си „живеят живота“ и за друго не им дреме.

Обикновено думи като вярност, разум и безкористна любов са им чужди. За тях няма „вчера“ и „утре“. Живеят ден за ден и не мислят за последствията от действията и изборите си.

Винаги се стремят към лекото и несериозното. Леко им е на душата, леко им е на сърцето, ... леко им е на ума.

Бягат от градивните критика и съветите като дявол от тамян.

Могат да са постоянно пияни и напушени, ако нямат смелостта да се изправят трезви пред дадена ситуация.

Смятат своята философия за живота за най-правилна и често я пробутват и на другите.

Когато „принципите“ им се сблъскат с неодобрение, винаги възкликват отегчено: „Стига с тоя морал...“

Чудя се..., ако всички бяха така морално необременени и „освободени“ като тях, докъде ли щяхме да стигнем? Дали светът нямаше да се превърне в още по-парадоксално, гротесктно и уродливо място, към което си длъжен да си приспособиш? И дали всъщност така мразеният от тях морал не е ключът към собствената им човечност?

Господи, и кака Гинка стана инфлуенсър

Ей, аман от псевдо аристократи!