Калоян Димитров

Калоян започва с пианото и китарата. По-късно, докато е във варненската Първа езикова гимназия, свири с група By The Way, която преживява два периода: добър (докато свирят собствени парчета) и лош (когато решават да станат кавър банда и да превземат нашумелия клуб Bonkers, по модела на групи като Rag Dolls, които впоследствие ще станат известни с името D2). Следва Американския университет в Благоевград. Тук идва и първото истинско шлифоване - работи като продуцент в радио Аура. Казано по друг начин - прави джингли и реклами. Спомня си с удоволствие как при него и колегите му идват рекламни агенти и казват: „Трябва сега да направиш реклама на магазин за чорапи." И освен да я запише, този, който я прави, трябва да я измисли - текст и всичко. Изглежда е било много забавно, следва не чак толкова забавен епизод в казармата, който прескачаме.

В София започва да работи в интернет компания - продажби, телемаркетинг. Шест месеца по-късно, точно когато решава, че повече не може, му се обаждат от Топформ студио. Мята се в рекламата, веднага влиза и в първия си филм - Scorpius Gigantus - който въпреки незавидния рейтинг от 2,3 в IMDB („и това му е много", споделя Калоян), го научава на доста полезни неща. Между 2004-а и 2008-а бачка по няколко симпатични филма - Смисълът на живота на Грец (Красимир Крумов), Моето мъничко нищо на Дочо Боджаков, Trade Routes на Джеймс Лофтъс, Svetlana's Journey на Майкъл Кори Дейвис. Миналата година Кало композира и музиката за първата си пиеса - Госпожа Министершата на Бранислав Нушич в Театър София.

За да стигне до това, което той сам си нарича дебют - филма Виктория на Майя Виткова. Дебют, тъй като винаги досега работата му е била съвкупна, малко звук, малко музика, докато тук за пръв път го канят единствено като композитор. Твърди, че е доволен от процеса, тъй като „Майя знаеше идеално какво и къде иска и това ми спести много време и усилия". Уговарят се с нея да не му дава прекалено много насоки, дори не му пуска референтните парчета, които е избрала предварително, за да не му влияе. Така Калоян има повече място за въображение и импровизация.

А най-новото около нашия герой е кратък филм на Камен Калев, който ще бъде част от по-голям проект с работно заглавие Мостовете на Сараево и в него ще участват някои забележителни режисьори (като например носителят на Златна палма Кристи Пую). Но засега толкова.

Събуждам се с детски вик от съседната стая.
Почти не мърдам от вкъщи без кола, за съжаление. Опитвам се да се движа с колело, надявам се скоро да паркирам автомобила някъде извън зелената зона и да забравя за него.
Все си повтарям, че трябва да свиря повече и да си направя група.

Много ми е трудно със собствените ми неща - когато няма задание или картинка, не знам накъде да тръгна. Освен това съм перфекционист - работя ги прекалено дълго и накрая всичко се размива.
Интересното в рекламата е, че се минава бързо през различни ситуации, има екшън - от рок и поп музика за бира, до шансони за бонбони или пък сиртаки за узо.

Идеалната вечер напоследък е - децата при баба и дядо, аз и Адрианка - на ресторант.
Обикновено съм в домашното ми студио. Не работя през цялото време, понякога гледам филми...
Мисля, че никога не съм танцувал единствено на ламбада, но и за това не съм сигурен.
Беше велико, когато... ами сега, сега е велико.

Влизам в огъня заради всичко, когато става въпрос за работата. За останалото - в момента е време, в което много от нас трябва да влезем в огъня, за да си оправим положението.
Вярвам в хората до мен, в най-близките, семейството.
Понякога ми идва до гуша от това, че, откакто превърнах хобито си в професия, не правя нищо друго. Но в момента съм окей.
Никой не подозира за мен, че всъщност не се притеснявам да харесвам всякакъв тип музика - може да е народна, поп фолк, кънтри... Нямам чалга албуми вкъщи, но нямам и скрупули - ако чуя нещо, което съвпада с момента, ще се изкефя.

Майка ми често ми казва да ям, да спя и да не се ядосвам.
Скачам на бой, когато някой закачи Адриана. Последно се случи в Амстердам - някакъв огромен холандец изглежда се беше изнервил от туристи и я блъсна. Аз нещо започнах да му се репча, а той само ме изгледа насмешливо и си отмина.

Не си позволявам да претупвам. Въпреки че понякога е за сметка на сроковете.
Заспивам, четейки аудио форуми на телефона.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Американска схема, много ме изкефи. Фен съм си на американското кино и не се притеснявам от това.
Не пропускам филм на братята Коен, Кристофър Нолън, Зак Снайдер (най-вече заради Пазителите).
Любимите ми актьори са Крисчън Бейл, Том Ханкс, Джефри Ръш, Гари Олдман. Любимата ми актриса е Рууни Мара. Не знам дали е много добра, но съм й фен.
Много се смях на Камен Донев и неговото shvargalo.com, както и на Брадли Купър в Американска схема.
Планирам да гледам повече скандинавско и като цяло европейско кино. Също всички по-читави сай-фай неща през тази година.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам това, върху, което работя. Също, докато си почивам, си пускам случайни и дори абсолютно неизвестни неща в YouТube, Soundcloud.
Никога няма да ми омръзнат Soundgarden, Alice in Chains.
Последното ми откритие са Alt-J, Rudimental, Anna Calvi. Напоследък слушам и саундтракове, покрай работата ми. Аз се кефя на новата вълна британски и американски сериали, които преизобретиха целия жанр. Много ми харесва музиката на True Detective и Utopia.
Никога няма да забравя концерта на Tool в хокейна зала в Толидо, САЩ, през 2002-ра.
В София искам да дойдат Tool, Alt-J, който и да е от проектите на Jack White и Soundgarden, разбира се.

КНИГИТЕ
Най-любима книга нямам. Последното силно нещо за мен беше Invisible на Пол Остър. Преди това - Бруклински безумства, пак от него. Фен съм на Кърт Вонегът. Също на Страх и омраза в Лас Вегас на Хънтър Томпсън и Бог Върнън Литъл на ДБС Пиер.
В момента чета аудио форуми, мейли, туитове, политически новини от България и Украйна.
Най-добре пишат Пол Остър, Кърт Вонегът, Маркес.

ТЕАТЪРЪТ
Последно гледах пиесата, върху която работих - Госпожа Министершата на Бранислав Нушич, режисьор Недялко Делчев, Театър София.
Постановката, която ми се е запечатала най-силно, е Бурята на Шекспир, постановка на Александър Морфов в Спортна зала във Варна, някъде в средата на 90-те, мисля.
Имам да наваксвам много относно новото поколение български актьори. Иначе играта на Валентин Ганев винаги ми е правила силно впечатление. И Камен Донев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последно ходих на фотоизложба на Богданов/Мисирков за старото военно поделение на Четвърти километър. Аз по принцип съм им голям фен, както и на филмите на Агитпроп.
Любимите ми фотографи са Богданов/Мисирков, Мишо Новаков, Лубри.
Бих искал да видя на живо оставката на сегашното правителство.

Подробностите около работата на Калоян Димитров са тук

Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев