Калоян Патерков и Вал Тодоров

Калоян Патерков (първата снимка) и Вал Тодоров (втората снимка) са тандем в авторския късометражен филм Контражур. Филмът им участва в конкурсната програма на Международния фестивал за късометражно кино In The Palace. Трийсетминутната история е интересен драматургичен коментар, а може би и визуален отговор на есето на Ролан Барт, посветено на фотографията - Camera lucida. В сюжета на филма границите между Аз и Ти се разместват и разсейват. Лентата се намира между криминалния жанр, мистерията и концептуалното изкуство. Камерата на Михаил Боевски ловко си играе с преливането на цветовете в черно и бяло. Фотограф (Иво Желев), момиче (Силвия Станоева) и следовател (Пламен Манасиев) търсят истината за обективния свят под повърхността на фотографията, запечатала миг, който никога няма да се повтори. За човека зад камерата всеки кадър е човешки глас, фикс-идея, възможност за навлизане в дълбините на душата. За момичето, което днес може да се нарича Инна, Анна или Марта, актът на снимката е статичен израз на мимолетна емоция. За следователя истината е относителна категория, която зависи от нагласата ни към изкривяване на представите. Контражур е естетски заснет филм, независим от държавна субсидия, с бюджет около 5-6 хиляди лева. Актьорите се справят изключително добре със сценария, който става и за четене - литературността му не осакатява действеността, не звучи изкуствено, а трепти като поетична проза за константната изменчивост на света. С режисьорите се срещаме непосредствено след дискусията на филма с публиката.

Какво се крие отвъд видимата повърхност на нещата?
Вал: Под повърхността стои собственото ти съзнание за онова, което искаш да видиш. Първата част на Контражур предлага история, в която един следовател иска да открие истината за нещата. Втората част представя тезата на главния герой (Иво Желев). Имената на образите са Аз и Ти. Аз е следователят, който е в непрестанен дискурс с Ти и преследва смисъла зад снимките, но Аз е и зрителят, който също търси истината за реалността.

Финалът на филма представлява убито тяло. Дали пък запечaтването на изображенията чрез фотографията не умъртвява обекта на снимките?
Вал: Да, фотографията може да се възприеме и като акт на убийство. Ние запечатваме тези хора на снимка, но втори път те едва ли ще са същите. Иво Желев вече не изглежда така, както го виждате в този филм, той също е запечатан в мига на филма. Ние вече не сме същите хора, минало е време. Филмът е артефакт. Например в лентата главният герой снима летните протести - той ги е балсамирал.

Калоян: Кое е реално в живота? Гледаш един човек, струва ти се приятен, но всичко е обвивка, маска. Всеки е непрекъснато воайор, но бива и наблюдаван. Навсякъде около нас има камери. Фотографът съзерцава, но и той е обект на наблюдение. Съществува повече от една реалност, има множество представи за една и съща даденост.

Вал: На фестивала сме пуснали по-кратката версия, но има и друга, още по-философска, в която се казва: „При толкова много ексхибиционисти, някой трябва да бъде воайор.” Нашият свят е място на тотален ексхибиционизъм - живеем с Facebook, младите хора виждат единствената си реализация чрез показ в реалити шоу или социалната мрежа. Миналата година бе направена статистика в Англия: 60% процента от младежите казват, че мечтаят да участват в реалити формат.

Съществуват различни кино истории за фотографи - като започнем от Фотоувеличение на Антониони и минем през младежкия Абсолютни начинаещи с Патси Кенсит и Дейвид Бауи. Как и къде се ситуира в тази редица вашият филм?
Вал: Фотоувеличение е реферирал още в началния стадий при създаването на филма. Още като писахме анотацията за Контражур, си мислихме за него. И все пак за нас е важна темата за надеждността на това, което ни се подава от изображенията. Реалността и нейните визии ни объркват, те ни задушават, затова не е случайно желанието на главния герой да избяга от града, от образите му. Градът е инкубатор, място на изкуственост, но когато героят се оказва извън него отново продължава със снимките и разрушава действителността. Затова на финала има мъртво тяло - ние не знаем какво се е случило с него. Има замиране на реалността, даже ми се струва, че проблемът на съвременното кино е, че поставя всичко в рамка. Когато монтираме филм, внушаваме идеи с изображенията. Документалното кино в действителност е най-големият манипулатор. То ни подлъгва за реалността в него, която е изчислена.

Как се случи така, че сте заедно като екип? Вие искате да правите независимо кино. Надявам се, че не трябва да ви рекламират като българските братя Коен?
Вал: Събра ни филма България, тази вечна ерес. Калоян игра в главната роля. Търсих и други участници, тъкмо бях се върнал от Щатите. За съжаление, у голяма част от родните актьори съществува един своеобразен цинизъм, има някаква прагматичност, а това липсваше при Калоян и го харесах. Отначало не знаех, че той се занимава с режисура.

Чела съм, че за Калоян е много важна срещата с режисьорите Георги Дюлгеров и Стефан Командарев в НБУ. Какво Ви дадоха тези учители?
Калоян: Дюлгеров се раздава много. Описва всеки филм, показва как е заснет, разкадрова го. Дава ти А, Б, В-то на киното. Стефан Командарев ни показа реалността му - видяхме киното като къща, в която всяка керемидка има значение и точно място.

Какво оре съвременното българско кино и родният кинаджия?
Вал: В България съм от две години. Виждам, че системата тук пречи. Не е нормално на 40 години да правиш дебют в киното. Но съм сигурен, че скоро ще има избухване на българската кино-вълна. Това, което се случи преди десетилетие в румънското кино, скоро ще се развие и в България.

Калоян: За мен родното кино страда от липса на въображение. Аз съм завършил първо актьорско майсторство за куклен театър при Жени Пашова. Тя ми показа как се работи с въображението. Ако правиш кино само за фестивали, вероятно ще сътвориш студен филм. Сещам се за филма Тя - ето това е филм с въображение, Хоакин Финикс е перфектен. У нас се въртят едни и същи лица. Много мои приятели са на улицата, други играят в провинциалните театри и затова са неизвестни. А са талантливи, но понеже не са разпознаваеми като звезди, не ги избират. Аз самият съм ходил при директори на театри или по кастинги - предлагам им да ме пробват, да работим, но отговорът често е: ”добре, но ти не си известно лице”. Създава се кълбо от хора, които просто не те допускат, ако не си популярен.

Какво може да ти даде киното, освен забава за около два часа?
Вал: С Калоян вярваме, че киното може да промени хората. То не е пуканки, то не е забавление - то е мисия. Киното е директен начин да говориш на хората по много канали. Искаме да създаваме креативни и качествени неща, които да подтикват към размисъл.

Калоян: Киното обединява много изкуства. За мен добрият филм е като силния роман. Има емоция, чувство, плач. Излизайки от салона, добрият филм те кара да размишляваш още и още след прожекцията. Вярвам в силата на доброто кино!

Текст Елица Матеева