Калоян Тошев

Привикахме Калоян, за да си говорим за предстоящата му след десетина дни изложба, но първият ни въпрос към него нямаше как да не бъде „Е, как успя да си счупиш ръката?". Отговор ще получиш по-долу, но от него и от посоката, в която пое разговорът, ни стана ясно, че Калоян не се страхува от много неща и без адреналина на екстремните спортове живот за него няма. Затова и когато стане дума за истории покрай падания, натъртвания, чупения, той ги разказва през смях и си носи белезите с войнишка гордост.

Но стига толкова за спорт. Изложба, и то първа самостоятелна, има да се открива. За нея Калоян говори със същия блясък в очите, както когато стане дума за сноуборд. Desire е името, което обединява неговата вселена от образи, вдъхновени от женското лице. Да, само мадами на всички платна. Някои са фентъзи момичета, други - реални жени. Но до една разчупват обичайната представа за портрет и не се свенят да сблъскат нежност и хармония в линиите с категорични цветове и изявено присъствие. Както хубаво са го казали в анонса на събитието: „Неземни момичета със земни страсти". Точно тях ще срещнеш във Vivacom Art Hall след 10 юли.

Събуждам се трудно. Телефонът ми звъни със стандартната мелодия, за да не намразя някое любимо парче.
Не мърдам от вкъщи без ключове, телефон, пари, документи. Не обичам да нося много неща и ако можех да се лиша и от тези, щеше да е добре.

Нищо не става без музика при мен. Тя ми е вдъхновение.
Търся пресечната точка между архитектура, арт и дизайн.
Интересни са ми по-малки проекти, които можеш да докоснеш, а не жилищни сгради.

Архитектурата ми даде методология за изследване на задачите, която после, като приложих в дизайна, видях, че работи безотказно.
Добър дизайнер си, ако можеш да си направиш проекта стъпка по стъпка, защитено и изследвано. В това архитектурата супер ми помогна.

Почивам си с екстремни спортове - другата ми страст след рисуването.
Поставил съм си задача да опитам всичките.

Най-голямата ми любов е сноубордът - карам вече 15-16 години. Фрирайд по мекия, неотъпкан сняг дава не само тръпка, но и свобода. Това е нещо, което правиш, защото го обичаш и не трябва да се доказваш пред някого. Но все пак всяка година бутам по малко летвата нагоре.

Карал съм даунхил байк, лонгборд, фриборд, ATV, джетове, скачал съм с парашут, бънджи...
Никога повече няма да се кача на пистов мотор. Карах едно лято и си видях живота на лента. Разликата с карането на кросов мотор в планината например е, че единственото, което се движи там, си ти. В града всичко се мърда и не може да прецениш абсолютно нищо.
Бих карал самолет.

Падам си по момичета с присъствие.
Все си повтарям, че всеки ден трябва да свърша нещо полезно.
Обикновено или ми се случват куп неща наведнъж и не ми остава никакво време, бързам от едното към другото, или пък е период на затишие и се чудя какво да правя.

Умирам от срам, когато трябва да съм пред публика и въобще когато много хора на едно място ме гледат. Да изнеса реч? Абсурд. Затова покрай изложбата най-силно ме притеснява откриването. Не очаквайте реч. Ще бъда кратък.
Идеалната вечер е с приятели, приятелка, малко алкохол, после вкъщи и там вече е ясно.

Беше велико, когато скочих със сноуборд от една 5-6-метрова скала в местността Картала. В живота си не бях скачал от толкова високо. А като се приземих, коляното ми се удари в брадичката и си избих един зъб (смее се, наистина).
Позволявам си и неща, които по принцип не са приети. В един музей в Германия влязох в зала с висок таван, за която знаех, че има страшно ехо. Изчаках всички да излязат и се провикнах. Беше готино, но любезно ми казаха да напусна и че не съм много умен. Но пък си заслужаваше.

Влизам в огъня за приятели, жена, неща, на които държа.
Скачам на бой колкото се може по-рядко. Като цяло гледам да не избухвам, но за жена ми се е случвало.
Убивам за сняг. Ако може да го има цяла година.

Страшно се изложих, когато се пребих с колелото и си счупих ръката, защото беше на Цариградско, докато беше затворено отвсякъде. Но то просто се разглоби в движение - падна му седалката, и беше неизбежно.
Правя се на луд, когато ме питат за политика. Отбягвам този въпрос, защото не смятам, че съм достатъчно компетентен, за да се изказвам.

Майка ми често ми казва „Подстрижи се!"
Искам да остарея в къща в Родопите, да рисувам.
Харесва ми да заспивам на звуци от нощта.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Z-та световна война. Не очаквах да е страшен, но беше.
Режисьори, които харесвам, са Линч, Кубрик, Китано.
Няма по-глупави филми от американските комедии.
Много се смях на Когато порасна, ще стана кенгуру.
Планирам да видя Играта на Ендър.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам ангажираща музика, на която трябва да сложиш слушалките и наистина да обърнеш внимание.
Обичам концерти, на които се раздаваш.
Никога няма да ми омръзнат Ladytron, The Knife, Machine Head, Soulfly.
Любимата ми група е Deftones.
Най-добрият концерт, на който съм бил, беше на The Crystal Method - песните преливаха една в друга, нямаше паузи и не спряхме да скачаме. Като свърши, никой не можеше да си тръгне. Всички седнаха на земята от умора.
В София искам да има по-активна метъл сцена.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Пътеводител на галактическия стопаджия на Дъглас Адамс.
Последно четох Ангелите на Ада на Хънтър С. Томпсън.
Много ми говореха за Изворът на Айн Ранд - оказа се хубава наистина. Тя има много интересен стил на писане.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е живописта.
Не ми е интересно съвременното изкуство. Някакви хора правят различни неща, но чак пък да е арт...
Последно бях на Нова българска типография от Sofia Design Week.
Любимият ми художник е Джеф Симпсън. Има любопитен стил, смесва стари и нови техники.

Desire e във Vivacom Art Hall от 10 до 16 юли.
Още от работата на Калоян Тошев виж тук

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев