Капитан Америка

На върха на пръстите ни е да отсечем „Такива мъже вече няма" и това да обобщи всичко, което искаме да кажем за него. Работата е там, че Чарлз Робърт Редфорд заслужава много повече.

Появява се на бял свят в Санта Моника преди 75 години в типичното американско семейство - майка му е тексаска, баща му е от Род Айлънд, а във вените им тече ирландска и шотландска кръв. „Трябваше сам да проуча семейната история, защото никой не си направи труда да ми я разкаже. Тартанът на фамилията ни е „стюарт", а пък дядо ми е бил добър приятел с Юджийн О'Нийл. Въпреки това, когато го питах за ирландските ми корени, най-много да кажеше, че били пияници и крадци на коне. Имаше чудесно чувство за хумор."

Боб си расте в абсолютно калифорнийски дух - не е добър ученик, бяга от часовете и е по-запален по момичетата и спорта, отколкото по ученето. Дори получава стипендия да развие бейзболния си талант в университет в Колорадо, но нещата пропадат, когато майка му умира. Робърт е на 17 и дави мъката си в алкохол, вследствие на което е помолен да напусне, но вместо да затъне до шия, рижият хубавец взима едно от най-добрите решения в живота си - заминава за Европа.

С Пол Нюман в Буч Касиди и Сънданс Кид (както и на третата снимка най-горе)

„Когато пристигнах там, единствените ми интереси бяха изкуството и мацките. Бях във Франция точно по времето на Алжирската криза, а не ми пукаше за политиката въобще. Политиците ми се струваха скучни хора в костюми, които обсъждат скучни неща. Когато се запознах със студенти на моята възраст в бохемските квартали на Париж, нещата се промениха. Питаха ме за страната ми и за нейната политика, а аз не знаех нищо и се чувствах ужасно засрамен. Тогава започнах да обръщам внимание на всичко, което се случва в САЩ и по света."

Значи да кажем едно „мерси" на парижката младеж в края на 50-те години на миналия век и да даваме нататък. Редфорд влиза актьорско майсторство в Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк с ясната идея, че иска сериозни роли със солидно послание. Първите няколко съвсем не са такива и той силно се притеснява, че трудно ще излезе от амплоато на „онзи рус красавец, по който си падат всички". Точно това вижда в него и Майк Никълс, който му казва твърдо „не" за главната в Абсолвентът - аргументът на режисьора е, че Боб никак не изглежда като мъж, когото жените не забелязват.

Като Джей Гетсби във Великият Гетсби

Забелязват го и още как. Жени се едва на 22 за Лола ван Уагенън, от която има четири деца. Но семейният живот не му пречи през 1969-а най-накрая да закове първата си голяма роля с Буч Касиди и Сънданс Кид. Там се среща за сефте с Пол Нюман, с когото остават близки приятели до смъртта на Нюман. Същата година се оказва важна и с друго - тогава създава института Сънданс на земята, купил по-рано с последните си 500 долара; сам се сещаш на кого са кръстени както институтът, така и фестивалът за независимо американско кино.

В Извън Африка, където си партнира с Мерил Стрийп

Макар да го обичаме заради ролите му в Буч Касиди и Сънданс Кид, Великият Гетсби, Цялото президентско войнство и Извън Африка, Филмовата академия на САЩ решава да го почете заради работата му на режисьор - през 1981-ва взима златната статуетка за Обикновени хора (негови са още Повелителят на конете, Легенда за Багър Ванс, Офицери и пешки). „Като режисьор едва ли щях да се харесвам като актьор. И обратното", флиртува той с почитателите си. Ние обаче му правим „евала" и заради двете, както и заради Сънданс плюс сериозната му дейност за защита на околната среда, с която се ангажира още през 70-те - време, по което никой не беше и чувал за Ал Гор. „Колкото повече остаряваш, толкова повече осъзнаваш колко е важно да създадеш нещо, което да е устойчиво, което да остане и което да промени поне малко света към по-добро". Супер - и нашата философия е такава.

Зад кадър на Офицери и пешки

Фотография Guliver Photos / Camera Press (двете снимки най-горе)