Карлос Лейтао

„Обичам София, защото тук, подобно на Бразилия, всичко е доста освободено и никой не си дава много зор" хили се Карлос, когато пристига в студиото на 180 минути София. Оказва се, че той е тук от доста време, работи с много творчески настроени хора, с някои от тях свири в група за кеф (сешъните са дълги и епични), а през останалото време не стои на едно място. Обича да обикаля нашия град, който му е любим и вече добре се познават. Вероятно затова Карлос бе потърсен от находчиви хора от Heineken и поканен да участва в новата им кампания #opensofia (opensofia.bg), за която тръбим от известно време насам и за която можеш да се информираш подробно ето тук.

Ние пък го поразчорлихме в нашето радиошоу, след което решихме да му направим и едно интервю. Карлос не е мургав латино-лавър, той има доста европейски вид, умее да разговаря на всякакви теми и винаги е ухилен и леко отнесен.

Събуждам се, за да се насладя на поредния ден. Животът е нещо удивително и аз съм хедонист. Ако всичко е една илюзия, аз предпочитам хубавата такава.
Никога не излизам от дома без мобилния си телефон, запалката и цигарите.
Никога не закъснявам за репетиции с групата ми.
Умирам от срам, когато направя или кажа нещо, което обижда хората.

Винаги си казвам „направи го и се учи чрез него".
Идеалната вечер е хубава вечеря в добра компания с качествено вино. После обикаляне насам-натам и приключване на нощта с приятен разговор на фона на изгрева.
Обикновено мога да бъда намерен на Кристал. Като граждани трябва да запълваме публичните пространства, както подобава.
Никога не танцувам на чалга.

Много си падам по контракултура и изкуство. И най-вече по музика.
Беше велико, когато преди три години се метнах на колата и карах от София до Лисабон. Беше много интересно да видя Запада, отдалечения Изток и всичко помежду им.
Бих се хвърлил в огъня за свободата и един по добър свят.

Писна ми да слушам хора, които се оплакват от живота, не правят нищо и се държат дребнаво.
На никого не казвам, че е по-добре да отложи нещо за утрешния ден.

Страшно се излагам, когато съм пиян.
Майка ми винаги ми казва да не ям прекалено много и да се старая да изглеждам добре.

Правя се, че ме няма, когато слушам как разни хора издребняват и се държат така, сякаш тяхната истина е единствената.
Бих се сбил за правото да казвам това, в което вярвам и с всеки, който не знае как да се държи добре с хората.

Никога не си позволявам да лъжа или да си измислям неща. Понякога не казваме всичко в името на оцеляването. Но не понасям врели-некипели.
Лягам си да спя, за да си презаредя батериите и да се върна в астралния свят.

ФИЛМИТЕ
Последният филм, който гледах беше Нощен влак до Лисабон.
Любимият ми актьор е Гари Олдман.
Харесвам режисьори като Полански.
Най-тъпият филм е Пришълецът.
Много се смях, когато гледах Младият Франкенщайн.
Смятам да гледам Гранд хотел Будапеща.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам алтернативна музика.
Никога не ми писва от хубава музика.
Любимата ми група е Led Zeppelin.
Най-готиния концерт, на който съм присъствал, беше на Motorhead в Хамърсмит Одеон, Лондон, през 1985.
На живо бих искал да гледам Bauhaus.

КНИГИТЕ
Любимата ми книга е Божествена комедия на Данте Алигиери.
В момента чета Тайната Индия на Пол Брънтън.
Много са ми говорили за Библията.
Най-добрият писател за мен е Шекспир.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър защото ме зарежда с интересни идеи и мисли.
Пиесата, впечатлила ме най-много, е Тристан и Изолда.
Предпочитам драматурзи като Джерълд Томас.
Последната пиеса, която гледах, беше Господин Балкански от Георги Данаилов и режисьор Бина Харалампиева.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последната изложба, която посетих, беше на Елеонора Маринова и Димитър Механджийски.
Любимият ми артист е Густав Климт.

Текст Насо Русков