Каролин Ейми

Когато бях малка, исках да стана принцеса. После се замислих, че като принцеса няма да правя нищо друго, освен да чакам принца, а това не е за мен. После си представях, че ще бъда адвокат.

Но станах учител. Винаги съм искала да работя с хора. Щом попаднах в университета Джорджтаун и започнах да работя със студенти, веднага разбрах, че съм голям късметлия. След това спечелих стипендия Фулбрайт и дойдох тук.

Явно съм луда, защото от всички страни по света, за които можех да се сетя, аз избрах именно България (смее се). Шегувам се, просто исках да бъда някъде в Източна Европа. Проучих всички, които ме интересуваха - Унгария, Полша, Румъния, Босна и Херцеговина - но си избрах България.

Била съм доста малка, когато Берлинската стена падна. Знаех, че става нещо много важно - даваха го по всички телевизии. Не разбирах точно за какво е цялата дандания, но после прочетох в едно вестниче, което се издаваше за децата в началното училище. Вътре беше обяснено с прости думи. И Източна Европа ми стана интересна.

Обърнах първата си домашна ракия в един вашингтонски апартамент. Когато разбрах, че съм спечелила Фулбрайт, потърсих някакви българи в САЩ. Бащата на едно от момичетата беше направил ракията в същата година, в която се бе родила и тя. По онова време трябва да е била около 25-годишна, беше страшно вкусна и аз ударих две или три чаши. Тогава човекът ми каза: „Не се притеснявай, ще се справиш в България."

Заобиколена съм от тийнейджъри, запалени да научат нови неща, от няколко американци и от доста българи. Щастлива съм, че се запознах с тези хора, които правят всичко със страхотна страст и желание.

В работата си минавам за прекалено отдадена и за човек, който в 07:45 сутринта идва с огромна усмивка в училище.
Чувството за хумор е много важно, особено ако си американка, която действа в България (смее се силно).

Най-големият ми успех е... (замисля се сериозно). Прочетох този въпрос на български, но ми е трудно да отговоря дори и на английски. (пак се замисля) Може би това, че дойдох тук, без да знам езика и без да познавам културата ви. Сега, 3 години по-късно, се чувствам далеч по-уверена. Тествах се емоционално, учих доста труден език, започнах да водя блога си. Хората го четат и дори ме спират, за да ми кажат, че го харесват. Той и България вървят ръка за ръка.

Благодарение на блога забелязвам неща, които иначе не бих. Например един билборд близо до ХИТ Маркет. Продава апартаменти в Младост 2 и показва мъж и жена, които стоят на балкона си някъде там, отпред има гора, цветя и изглеждат толкова щастливи. Всеки път, като мина оттам, си казвам: „Да не забравя да го снимам" и „Ще взема да проверя къде е това място". Ако не поддържах блог, може би нямаше да ми направи впечатление колко е безумен.

Истински ужасена съм, като видя някого с велосипед в София. Не мога да си представя, че ще карам колело в тази страна. Ако се придвижвах така, щях да псувам през цялото време - шофьорите, пешеходците, всички.

Другото типично българско, което ме изумява, е, че когато има някакъв празник в четвъртък, правителството ти отпуска почивка и в петък. Но после следва изненада (преправя си гласа като от реклама): „А сега ще работите в събота! Заповядайте!" Американката в мен си казва: (шепне) Тук нещо не е наред.

Имам приятелка, с която се запознах чрез блога си. Казва се Ивет и ми писа, след като пуснах статия, че ми трябва учител по български. В последните две години всяка неделя в 03:00 следобед ние се срещаме и аз уча един час езика. Освен това пътуваме из страната, ходили сме по къмпинги, вечеряме заедно. Невероятно е, че това ми се случи благодарение на блога.

Най-трудни са ми свършените и несвършени глаголи. (започва да говори на български) Всеки ден аз купя или аз купувам... Водя и малък блог на български, където хората ми пишат и ми помагат с каквото могат. Но с писането вече съм доста добре.

Българите сте толкова горди с историята и страната си, радвате се да говорите за Вазов или Левски. Но когато ви кажа например, че смятам през уикенда да ида до морето, вие ме питате: „Защо до Черно море? Защо не идеш до Италия?" Не разбирам защо смятате, че всичко в Западна Европа е по-хубаво. На мен наистина ми харесва тук и се чудя откъде идва това разочарование у вас.

Не зная защо нямаме повече малки магазинчета, които продават неща, изработени от местни хора. Може би е въпрос на време, пари или трето. Бих искала да видя повече българско самочувствие. Zona Urbana, да кажем, се доближава до това, за което говоря, но искам да са повече.

Сред любимите ми места в София е един малък бутик - Paradise Garage, имам куп дрехи от там. Харесвам и няколко магазини за шалове близо до Славейков. Абсолютно влюбена съм в ресторант Тавите. Харесвам също Lime, Paper Cake, а наскоро бях и в Take a Cake. Ходя и в Supa Star - името е страхотно попадение, и в Taqueria, където мексиканската храна не е точно, каквато трябва да бъде, но пак е вкусна.

Обичам енергията на този град, затова не съм в Берлин, в Париж или в Лондон. Дори ми харесва, че е малко мръсно, че можеш да се натъкнеш на неочаквани неща. Ако искаш да направиш бар, ресторант или друго - нямаш проблем, защото има пространство за нови места.

В София не ми достига... (смее се) това е невъзможно всъщност, но все пак ми се иска да обособим голям централен площад, както е в центъра на Прага, или пък пешеходен булевард като в немските градове. В Пловдив има подобна пешеходна зона, в Бургас - също. Ще е хубаво и да са повече интернационалните кухни, тайландски ресторант например няма.

Обичам да се разхождам из центъра в събота и неделя, да наблюдавам как градът се променя. Това лято бях шокирана, когато след ремонта McDonald's на "Славейков" загуби табелата си на кирилица. Сега е много модерен, но вече не е същият.

Когато се прибирах в САЩ, направих баница, а майка ми ми каза, че е много вкусно. Когато тя дойде тук, беше във възторг от лютеницата - затова винаги им нося по няколко бурканчета и едно шише ракия. Брат ми и приятелката му пък много харесват традиционните български калени съдове - започнах да им нося по четири чинии, две купи и т.н., а те въобще не са леки (смее се). Харесва ми да пазарувам от малки магазинчета, където продават местно правени неща.

Скачам в огъня за пътуване и за учениците си. Искам да опитам всичко ново, да използвам времето си възможно най-мъдро - лягам си късно и ставам рано. Опитвам се да живея до дупка.
Следващото, което ще направя, е да напиша книга за живота си в България. Мисля си и за детска книжка, но да видим какво ще стане.

София през синия поглед на една американка - тук

Фотография Васил Танев