Катя Табакова

Събуждам се с парче на люксембургската банда Роум, каквато е алармата на телефона ми. Следват кафета и цигари, с които сме големи приятели.
Ужасно съм разсеяна и непрекъснато забравям, било то чантата или телефона. Понякога забравям и къде съм паркирала колата си, а после обикалям блока да я търся.

Не мога без музика. Тя е едно от най-важните неща в живота ми.
Не се изкушавам да хвана някакъв инструмент, единствено китарата на дъщерите ми, и то в много редки случаи. Нищо не се получава, но и при тях е така (смее се).

Би било страхотно, ако можех да пея (пак се смее) - щях да звуча като Антъни енд дъ Джонсънс, (клати глава) ама не става.
Най-лесно ми е да снимам сгради, планини или музиканти по концерти - в техните ръце има говор.

Но не обичам да снимам хора. Много е лично - да извадиш нещо от душата на човек е прекрачване на границата.
Възхищавам се на чешкия фотограф Ян Саудек, но по принцип не следя фотографията изкъсо. По-интересни са ми художниците, защото винаги съм искала да бъда един от тях, но заради патриархалното ми семейство така и не станах. Обожавам също апокалиптичните неща на Здислав Бексински и работите на Сатурно Буто, който хем е ренесансов, хем е на границата с кича.

Падам си по пътуванията и по планината. За мен Родопите са сакрални - язовир Въча, Триград или село Долен, което е направо извън времето.
Влюбена съм в Истанбул, защото е космополитен и приказен. Любимото ми местенце е кварталът Кадъкьой - той е в азиатската част, пълно е с музикални магазини и рок клубове и е един от трите центъра на града. Истанбул не е просто пазар и мога да го сравня само с летния Рим, когато улиците му са пълни.

В София ме дразни моладжийската култура и не виждам защо хората се разхождат там, вместо да се вдигнат до Витоша например.
Аз обикновено съм си вкъщи - с чаша хубаво червено вино и добър филм. Имам периоди, в които въобще не излизам и гледам по четири-пет на ден. Харесвам арт киното, предимно руското.

Все си повтарям, че не бива да съм инертна. И въпреки всичко продължавам да действам така. Инертността е страшен убиец на идеи.
Дойде ми до гуша от липсата на любопитство в младите - те все се водят по това, което им казват медиите или другите около тях. (вдига рамене) Може би и моето поколение е изглеждало така в очите на възрастните, но не съм много сигурна.

Срам ме е от ксенофобските изцепки тук и от комплексарщината на хората, които ги прокарват.
От нерви ме изкарват само шофьорите - когато съм в колата, от устата ми излизат такива неща, които после не вярвам, че съм казала.

Но не бих се сбила с никого, не ми е в характера.
Никога не танцувам - трябва да употребя доста питиета, за да се стигне дотам (смее се).

Беше велико, когато се родиха дъщерите ми. Нищо друго не накланя кантара така, както когато дадеш живот. Но се опитвам да запазя себе си и да не се изживявам прекалено като родител.
Майка ми често ми повтаряше: „Лягай си!", защото висенето ми до среднощ винаги е било пословично. На моите дъщери пък винаги казвам „учете се" и после малко ме е срам, че и аз стигнах дотам - все да им натяквам.

Не си позволявам да взема нещо, което не е мое - и в пряк, и в преносен смисъл.
Заспивам задължително с книга.

Изложбата на Катя Табакова Визуални цитати - Истанбул е част от тазгодишния филмов фестивал Цветята на Корана и тръгва в Дом на киното от 19 януари (четвъртък). Самият фест ще тече за четвърти път от 17 януари до 9 февруари не само в Дом на киното, но и в Euro Cinema, Червената къща и Dada Cultural Bar

Фотография Васил Танев