Катрин Панкол

Събуждам се с чаша чай и вестник. Сутрин ми идват повечето идеи.
Не мърдам от вкъщи, без да закуся, това е като да си измия зъбите.
Никога не закъснявам за среща. Не обичам и да чакам. Търпението ми се изчерпва на 15-ата минута и си тръгвам, независимо с кого трябва да се видя.

Умирам от срам, когато се тъпча с шоколад, ядки, сладолед и други калорични храни. После ме е яд, че не съм проявила воля. Но затова пък спрях цигарите.
Опитвам се да не клюкарствам. Върху това работя в момента.
Все си повтарям, че утрешният ден ще е по-добър.

Обикновено съм в добро настроение. Обичам живота. (смее се) Подобно на Волтер и аз реших да съм щастлива. Така е по-здравословно.
Танцувала съм къде ли не. Може би най-странното място беше една катедрала в Ню Йорк. Десет години живях в града. Мой приятел фотограф трябваше да снима репортаж за Харлем, а тогава кварталът беше доста опасен. Влязохме във въпросната катедрала и не след дълго хорът започна да пее някакъв госпъл. Вътре беше пълно, всички запяха, а после станаха и да танцуват. Беше невероятно (показва, че е настръхнала).
Падам си по пътуванията. Миналата седмица бях в Сирия, а предишната - в Ливан. Искам да отида в Мианмар (бившата Бирма - б.р.) и да се срещна с опозиционната лидерка Аун Сан Су Чи, която скоро освободиха от 20-годишен домашен арест. И друг път са я пускали за малко, дано не я заключат отново. Удивителна личност, бих я попитала откъде намира сили и как успява да е толкова спокойна.

Беше велико, когато се роди първото ми дете. Дъщеря ми Шарлот.
Влизала съм в огъня заради работата. Когато бях журналист в списание Paris Match, поемах всякакви рискове. Най-опасният репортаж, който съм правила, беше в Индия, погребението на Индира Ганди. На церемонията имаше около 2 милиона души и с фотографа трябваше да влезем в тълпата, до самия ковчег, за да снимаме. Стигнахме, а когато се обърнах, се ужасих - можеха да ни смажат.
Избягвам да говоря за детството си, защото се разстройвам.

Страшно се изложих, когато се омъжих (избухва в смях).
Майка ми говори само за пари и работа. Може би заради това не се разбираме (прави гримаса на досада, после пак се усмихва).
Непрекъснато се правя на луда. Най-сериозна съм, когато пиша.

Скачам на бой, щом видя, че някой силен тормози по-слаб от него. И съм го правила. Веднъж защитих едно момченце от баща му, който го удряше яростно. Не се сдържах.
Убивам за кило черен хайвер. Обожавам го, но е много скъп.
Заспивам на радио Europе 1 и по-точно на вечерното токшоу на Каролин Дубланш. Понякога и с книга, но предпочитам пикантните лични драми.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Вътрешна афера.
Най-големият актьор за мен е Кари Грант. Изчела съм куп негови автобиографии. С него направих и първото си интервю, когато бях на 20. Прекарахме цял ден в Монако. Обожавам го.
Няма по-глупав филм от Истинска измама.
Планирам да видя Les petits mouchoirs с Марион Котияр.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам FM Jazz.
Никога няма да ми омръзнат Чет Бейкър и Бил Евънс.
Любимият ми музикант е Бенжамин Биоле.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Ролинг Стоунс.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Ана Каренина.
Сега чета Софи Оксанен.
Най-добре пише Балзак.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър просто защото ми харесва.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Ангели в Америка на Тони Къшнър.
Обичам пиесите на Тенеси Уилямс.

ИЗЛОЖБИТЕ
Харесвам всякакви - фотография, живопис, скулптура...
Последната, на която бях, е тази на Моне.

Романът Жълтите очи на крокодилите от Катрин Панкол е в твоята книжарница и струва 14 лв.

Фотография Васил Танев