Кенет Тюрън

Здравей Кенет, как изкарваш в България?
Чудно, вчера ходих до Рилския манастир - впечатляващо място.

Така е. Дай да си поговорим за професията ти обаче. Караме направо - правил ли си някога компромиси с ревютата, които пишеш, защото у нас авторите на такъв тип текстове имат този навик?
Гледам да се пазя. (дълга пауза) Но напрежението е наистина огромно - живея в град на големи филмови компании, които се опитват да влияят на всеки. Наясно съм с това и никога не го забравям, защото най-лесната жертва са тези, дето си повтарят: „Това никога няма да ми се случи." Те вече са предали фронта, но просто не го осъзнават.

Как така?
Защото се заблуждават. Наивни са по отношение на натиска и не разбират колко убедителни и настойчиви са хората срещу тях, колко трудно е да им отстояваш. Затова трябва да си нащрек, да се бориш и да имаш едно наум - все някога ще те хванат натясно.

Добре де, случвало ли ти се е все пак?
Не се сещам за такъв случай. Всъщност никой не иска от теб да кажеш на черното бяло, а само да те побутне в желаната от него посока. Затова бойно си отстоявам мнението - то е единственото, което имам.

Съмняваш ли се в него, особено ако то напълно се различава от останалите?
Разбира се. Непрекъснато си задавам въпроса дали съм прав и дали не съм изпуснал някоя подробност. Но винаги се опитвам да бъда истински пред себе си, това е най-трудното.

Имаш ли си малки тайни за писане на ревюта?
Първо - винаги си водя бележки, докато гледам. След това хвърлям написаното в компютъра и едновременно мисля как точно ще сглобя цялото ревю. И второ... (чуди се за момент) - всъщност второ няма, нито има формула. Един филм трябва да изпълни своята мисия - ако е комедия - да ме разсмее. Тогава се питам защо се смея или обратното - защо не се смея.

Искало ли ти се е някога да режисираш?
(категорично) Никога.
Защо?
Смятам се за късметлия, а не за неосъществен режисьор (смее се). Адски трудно е да се направи филм, а да се напише сценарий още повече, защото винаги го променят и нямаш никакъв контрол върху него.

Кой жанр най ти пасва - драми, хорър,...?
...Ооо, въобще не харесвам хоръри. Плашат ме.
Ти си истински щастливец - на нас все по-рядко ни се случва някой наистина да ни изплаши...
...Аз пък нямам никакво желание нито да ги гледам, нито да пиша за тях. Иначе харесвам драми, комедии... Всичко, но не и хоръри (смее се).

Какво обичаш да гледаш рано сутрин?
Знам за какво говорите - прожекциите за журналисти обикновено са тогава, но не избирам и съм навит на каквото и да е по всяко време.

Но предимно независимо кино, така ли?
Да, то ми е по-интересно, защото независимото кино е това, което беше Холивуд през златните си години - от 30-те до бума на телевизията. Тогава е имало драматични истории - да вземем Казабланка например, а в днешно време пускат филми с продължения, филми по видеоигри и дори филми по увеселителни атракции в Дисниленд - говоря за Карибски пирати. Всичко е само за пари.

И за нищо друго?
Да. Холивуд се учи от грешките си и не допуска провали като Майло на Марс, да кажем. Затова се правят продължения - факт е, че ако един филм е успешен, то за втората му част ще дойдат поне 70% от хората, които са видели първата. Ето ви гарантирана печалба.

Защо въобще се гледат в такъв случай?
Публиката не винаги има избор - така е само в големите градове, където се радват на салони за блокбъстъри и салони за независими филми. Но в по-малките често съществува само едно кино и се досещате какви прожекции въртят там.

Защо Холивуд спря да снима интересни драми?
Не се продават. Има една интересна подробност - холивудските филми правят повече пари в чужбина, отколкото на вътрешния пазар. А в чужбина искат екшъни, големите студиа се съобразяват и затова получавате глупости като Трансформърс.

А как се справя независимото кино?
Много добре. Е, не всички филми, но като култура се развива доста успешно. Производството е по-евтино заради дигиталната техника, фестивалите са повече, специализираните кина - също.

Гледал ли си нещо добро напоследък?
Веднага ще препоръчам Like Crazy - романтична история за двама младежи и техните проблеми, направена от млад режисьор, а актьорите импровизират през голяма част от времето.
А нещо българско?
Преди да дойда, помолих да ми пратят някоя ваша продукция и успях да видя TILT.

Хареса ли ти?
Определено. Увлекателна история, солидна режисура и най-важното - разказа ми повече за страната. За промените след комунизма, за това, че на някои хора им се е наложило да заминат, а силните фигури от старото време са направили пари при капитализма... Беше ми интересно какво ще стане с героите, значи се е получила добра драма.

На нас също ни беше интересно. Разбрахме за драмите, дай сега една хубава комедия.
Смях се от сърце на ирландския The Guard - напомни ми малко на Ченгето от Бевърли Хилс.
А плакал ли си на филми?
(смее се) Не ми се случва често, даже не мога да се сетя кога беше за последно.
В живота плачеш ли?
(пак се смее) О, да, но няма да ви кажа кога.

Често ли ти се случва да излизаш по средата на прожекция?
На филмови фестивали - всеки ден, особено на Сънданс, но в Ел Ей - никога. Там авторите са много чувствителни и го приемат като лична обида.
Стана въпрос за Сънданс - струва ли ти се претенциозен напоследък?
Не бих казал. Младите кинаджии са изключително нахъсани и наистина им пука за киното. Лицето на Сънданс може да е малко напудрено, но в сърцето си фестивалът е останал същият и все още е най-добрият, особено за документални филми.

Кой ти е любимият злодей?
Нямам такъв персонаж, но англичанина Джейсън Айзъкс е много убедителен, когато играе злодеи.
А супергерой?
(смее се) Такъв също! Но съм голям почитател на Кристофър Нолън, затова ще кажа Батман в началото и Черният рицар. Нолън дойде от независимото кино и сега прави интелигентни блокбъстъри на високо ниво.

Какво мислиш за Генезис?
Изключителен е. По принцип големите студиа не биха вложили средства в такъв филм, но Кристофър Нолън им направи много пари с предните си, затова те просто му подариха този.

Последно - спомена TILT, успя ли да гледаш нещо друго от България?
Не, но ми препоръчаха Мисия Лондон.
Ние пък ти препоръчваме Източни пиеси. Виж двата и ни пиши какво мислиш.
Непременно.

Кенет Тюрън беше тук за втория филм фест So! Independent,
който продължава до 5 ноември (събота)

Фотография Васил Танев