Кирил Николов-Дизела

Дизела не се спира. Календарът му е зареден със състезания и лагери оттук до края на света. Но намери време, ей така между другото, да превземе петте планински първенеца на България на един дъх и за по-малко от 24 часа. Чуден повод да се спуснем от нисък старт към него и да го хванем по време на една заслужена почивка след постижението. Или поне на такава си мислихме, че ще се е отдал.

Нищо подобно. Както ни стана ясно, професионалистите не почиват и Дизела бързо е подновил сериозните тренировки. Като тук подчертаваме дебело - един-два часа тичане НЕ са в графата „сериозна тренировка". Но да се отпусне е немислимо - все пак този уикенд (23-25 август) му предстои държавно първенство по ориентиране около Хисаря, след месец - XCo Adventure Cup, после последният кръг от Световната купа, а после стартира и подготовката за следващия сезон.

Това обаче е ритъм, с който свикваш, когато състезанията в твоя коридор започват от ранна пролет и приключват с първия сняг. А Дизела не е от вчера в играта. Започва да се занимава с ориентиране на петнайсет и решава, че иска да стане световен шампион. На двайсет заминава да живее и тренира в Швеция, по-късно преминава в норвежки отбор, а сега е част от финландски (на състезанията в България участва с тукашния си тим). Причината: „В скандинавските държави ориентирането е на по-високо ниво, има по-голяма конкуренция, много качествени състезания и това ти дава шанс да се развиваш." Ето какво още каза, преди да избяга от погледа ни.

Като малък често ходех с родителите си в планината. Мисля, че това е породило интереса ми към нея и към природата въобще.
Природата ми дава свобода, колкото и тривиално да звучи. В града също се чувствам добре, но там усещането е друго. Душата ти се отваря и спокойствието е по-голямо.

Състезавам се, защото искам да победя, а не на принципа на участието.
Главната ми цел е да стана световен шампион по ориентиране. Освен това искам да запаля още повече хора по спорта и затова за следващата година трябва да измисля нещо още по-вълнуващо и шантаво от Петте върха.

Съревновавам се с най-добрите в света. За да мога да се развивам. В моя спорт в България няма голяма конкуренция и когато съм ставал първи на състезание тук, никога не съм го приемал като голямо постижение. На световно първенство виждаш, че нивото е друго и че това, което се случва на местно равнище, не ти дава добра преценка.

Тренирам, за предпочитане, в планината - там обикновено съм сам или срещам много малко хора. Когато нямам възможност, Борисовата е добра алтернатива. Зимата, за съжаление, ми се налага да тичам в зала на пътека и не ми харесва особено, защото лудницата не ми е приятна. А и винаги съм се чудил на хората, които ходят да тичат във фитнес, до който има огромен парк.

Никога не тренирам без маратонки. Те са ми основното оръдие на труда. На година минават поне десет чифта през краката ми.
Всичко е важно за един професионален бегач - от чорапите до това колко тежи екипът ти. Моята ветровка, например, е 60 грама, но е много ефективна срещу вятър.
Не си спомням състезание по ориентиране да е отменяно заради метеорологични условия. Както казват в Скандинавието - няма лошо време, има неподходящи дрехи.
Имам опит с тъмнината. Доста от състезанията се провеждат през нощта, когато имаш само челник, така че тя не ме притеснява.

Старая се да бъда заобиколен от хора, с които си приличам по интереси, които се развиват, спортуват, обичат природата, планината и гледат да са в движение.
По душа съм човек, който защитава правдата. Ядосвам се, когато нещо не е честно.

На проблемите гледам като на нещо, което ще ме направи по-добър.
Най-добрите решения взимам по време на бягане. Тогава успявам да разгледам съвсем спокойно всички страни.

За грешките си плащаш всеки път. За съжаление, човекът е единственото животно, което се препъва в един и същи камък няколко пъти.
Компромиси трябва да има. Ако съм в ситуация, в която може би трябва да допусна един, първо преспивам и после взимам решение.

Спортът ме направи гражданин на света. Посетил съм доста интересни държави и се чувствам добре, където и да отида. На този етап не мисля да се местя. Но ако ми се наложи, най-вероятно бих избрал Южна Франция - хубава природа, планини, големи езера, хора с топъл нрав, вкусна храна. Харесва ми и в скандинавските държави, подредено е, но зимата е кошмар - студено, тъмно, тегава работа.

Забелязал съм, че хората оставят много боклуци в природата. Не съм бил в голям град, в който да не е мръсно - няма как. Но да отидеш в планината и да си хвърлиш опаковката, не го проумявам.
Наскоро разбрах, че един българин от Сливен през 1988-а бягал от Лондон до Ламанша, преплувал го и после с велосипед стигнал до Париж. Осъзнах, че това, което направих миналата седмица, не е кой знае какво, но пък се радвам, че стигна до много хора.

Успехът е да постигаш целите, които си поставяш.
Скачам в дълбокото при всяка възможност.
Най обичам да бягам.

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев