Когато свободата се превърне в утопия

В 21-век свободата се е превърнала в нещо толкова нормално, че доста често я приемаме за дадост без да се замисляме, че всъщност тя е един лукс, който не всеки може да си позволи. И тук не става въпрос за представителите на онези религии и култури, чиито ценности, правила и обичаи са непонятни на масовия, съвременен човек.

Става въпрос за едни жени, живеещи в бели държави, нормални условия и разполагащи с уж равни права, за които всеки ден е еквивалент на 9-те кръга на Ада.

Те са навсякъде - в супермаркета, в книжарницата, в парка, разхождайки децата си, на семейна вечеря в хубав ресторант, но рядко им личи през какво преминават, защото са научени, че "не трябва да занимават другите с проблемите си и да се излагат пред хората".

По пътя на логиката зад всяка една такава жена стои един "достоен" мъж - нейният спътник в живота, нейната половинка.

На пръв поглед при тях цари пълно разбирателство и дори изглеждат като перфектната двойка. Но тази картинка е цветна, красива и положителна единствено и само навън, сред тълпата.

Истината е скрита зад стените на дома, където се случва и същественото - всичко онова, което превръща свободата на жената Х в съмнително и абстрактно понятие, в утопия, пречупена през разбитите мечти и надежди за една щастлива любов и едно щастливо семейство, които всъщност никога не са съществували.

Мъжът Y някога е бил истинска сбъдната мечта - грижовен, любезен, състрадателен, дори малко ексцентричен, с необичайни идеи за необичайна реализация. Изглеждал е здраво стъпил на земята, въпреки артистичния хаос, придружаващ го още от детските му години. Толкова некомерсиален, но съществременно надежден. Рядко срещана, но добра комбинация.

Малката подробност, която жената Х е пропуснала е, че този образ е бил специално създаден за нея и то временно.

Тя, от своя страна, е напълно възможно да се е опитвала да забрави нечие непреодолимо отсъствие, а той е бил повече от лекарство за нещастни и отминали любови - бил е обещание за едно по-красиво и споделено бъдеще.

Обикновено в ситуация като тази, преди грозната истина да излезе наяве, двойката се сдобива с дете - в повечето случаи желано и много обичано. И малко след неговото раждане, образът на мъжа Y придобива една нова, съвсем различна "светлина" граничеща с кошмар.

Да се нарече типичен насилник е трудно, тъй като няма почти нищо общо с онези комерсиални еснафи, които удрят два шамара на жените си и отиват да пият ракия пред телевизора. Подходът му е "елегантен" - чрез манипулации, шантажи, измами, шамари. Физическите се броят на пръстите на едната ръка. Почти са забравени. Психическите дълбаят рани директно в душата и не могат да бъдат доказани.

Жената X осъзнава, че човекът до нея се е превърнал в най-големия й враг твърде късно. Следват приливи и отливи в поведението, извинения, привидни положителни промени. Но всичко е просто поредният цирк за поредното спечелване на още няколко месеца или N на брой години съвместен живот, приличащ на средновековно заточение, понякога в емоционален, друг път в битов план.

Подобно заточение може да включва разнообразни елементи - умишлено създаване на предпоставки за социална изолация, разбиване на профилите в социалните мрежи, проверки, маниакална ревности и параноя от страна на "любимия".

И най-гнусното в подобни истории е, че такива мъже използват до последно децата като аргумент да предотваратят раздялата, която в 99 процента от случаите е наложителна или с всички позволени и непозволени средства (следене, подслушване, копиране и разпространение на лични чатове, унижение). Заплашват, че при евентуален развод ще направят всичко, за да отнемат детето от майка му дори да се наложи да подкупят няколко съдии и да се сдобият с малко фалшиви свидетели.

Некомерсиалните насилници имат пълната подкрепа на родителите си, които всъщност са главните виновници за нравствената им деградация. Отгледали са един завършен егоист с комплекси, който смята, че жената до него е по-скоро вещ и средство за постигането на целите му и спокойно може да я третира като кошче за душевни отпадъци, а понякога и като мигрант без право на глас.

Насилниците често са патологични лъжци, грандомани и имат минимум по една добре прикрита зависимост, която с времето могат да излекуват, но винаги им служи за оправдание по повод безбройните им грешки. За тях извинения от рода на "тогава бях болен, не знаех какво правя" са нещо съвсем типично.

Сменят местоживеенето си през една година с аргумента, че "искат да започнат на чисто", а единственото, което всъщност правят е да обричат цялото си семейство на окаяно и жалко съществуване.

Такива типажи не се трогват от факта,че жената до тях се сблъсква с куп препятствия и ограничения във всеки един аспект и дори услужливо й ги създават при всеки удобен момент. Защо ли? Защото така ще продължи да им е удобна, изгодна и в безизходица.

Хиляди жени у нас са жертва на подобна ситуация и нямат смелостта да се опълчат на това модерно робство и да потърсят начин да бъдат свободни в буквалния смисъл на думата. И понякога единственото, което би могло поне малко да им помогне да излязат от този омагьосан кръг е да знаят, че не са сами и трябва да се осмелят да отстояват себе си.

Свободата трябва да бъде законно право на всеки един човек, а не някаква привилегия за галениците на съдбата.

Жената не е създадена за да се "покорява на мъжа си" и е крайно време подобни уродливо изкривени стереотипи да спрат да съществуват. Ерата на псевдо патриахалните ценности трябва да си отиде.

П.С. В тази история приликите с действителността са напълно (НЕ)случайни.

Автор: Вивиан

Кои са най-смущаващите научни открития за 2019 година?

Оскарите 2020: „Имало едно време в... Холивуд“ - 161 минути носталгия по отминали времена