Константин, Елена и Ангел

Откога сте заедно?
Ангел: (малко нерешително) От доста време, може би четири-пет години. То нашата работа стана покрай работата в офиса.
Женени ли сте? (и двамата) Не.
Бихте ли го направили в църква?
(и двамата) Не!
Ангел: Малко е лицемерно, особено ако не си вярващ. Много хора се венчаят в църква само заради родителите си.
Какво няма да има на вашата сватба?
Елена: Те ще са две сватби - на едната няма да има роднини, а на другата - приятели. Иначе ще е като сблъсък на цивилизации, война на световете.
Ангел: Май и затова още не сме се оженили - не можем да се организираме.

Името Константин само ли дойде?
Елена: Да, това е единственото мъжко име, което ни харесва. Избрахме го още в четвъртия месец, когато знаехме, че ще е момче - коремът ми се казваше Константин. Даже ни е малко неприятно, че се получава тази заигравка с Константин и Елена. Ако беше момиче, щеше да се казва Ева. А наскоро, докато бях под душа, ми хрумна и друго добро име - Тома.
Като Тома Спространов?
(смеят се в един глас) Елена: Точно заради него. Да стане радиоводещ.
И става ли мъж от него?
Елена: (категорично) Да. Шефче е. Даже не ни се обажда къде ходи и какво прави. Подозираме го, че има таен живот в интернет.
На какво ще го научите?
Елена: Да не бъде егоист и да се поставя на мястото на другите.
А от него какво научихте?
Елена: Опитвам се да разбера езика му, обаче въобще не успявам.
Ангел: Той знае само четири думи в момента - „мама", „тате", „айде"  и „тъмно". „Тъмно" беше и първото нещо, което каза. Постоянно иска да ходи в банята и ние все му повтаряме: „Ама там е тъмно".
Елена: И сега не само знае точно какво значи, но използва думата навсякъде - като влезем в тунел например. И въобще не го е страх, даже така предпочита и сам гаси лампите. (клати глава) Ще стане пещерняк или миньор.
Ангел: Или футболист в Миньор Перник.

Как започва денят ви?
Елена: Първо чувам „мама" около десет пъти...
Ангел: ...след което аз си отварям очите, а после - и лаптопа.
Какво си пожелавате сутрин?
(и двамата) Всичко да е наред поне още един ден.
Елена: Понякога само мислено, когато се съберем около кафе машината.
Какво най-обичате да правите заедно?
Ангел: Всичко. Дори се гримираме заедно. Затова изглеждаме толкова добре.

Има ли си всеки от вас собствен ъгъл вкъщи?
Елена: Да, моят е неговото бюро.
Ангел: Аз съм на дивана. Гледаме се високомерно.
Какво най-много харесвате един в друг?
Елена: Да бъдем заедно. Трудно ми е да го обясня. То е нещо, което не може да се извади и разгледа като книга. Ако си отговоря на този въпрос, вече няма да ми е интересно.
А кои са дребните неща, с които се дразните взаимно?
Елена: Много забравя. А аз съм стриктен човек.
Ангел: Вярно е, дори сам се изненадвам в това отношение.
Елена: И аз винаги избухвам!
Ангел: (тихичко) Но аз и това забравям след пет минути.
Какво променихте един в друг?
Елена: Станах по-спокойна.
Ангел: Спрях цигарите и започнах да си довършвам нещата.
 
Как се прави перфектен дом?
Елена: Наемаш майстори...
Ангел: ... добри...
Елена: ... и си късаш нервите с тях няколко месеца.
Кое е най-ценното нещо в кухнята ви?
Елена: Кафе машината.
Кой е най-големият ритуал вкъщи?
Елена: Закуската.
Какъв е най-хубавият празник в семейството?
Елена: Когато пътуваме, а ние пътуваме доста. Няма значение накъде и с какво, но предпочитаме колата. (става сериозна) Въпреки че понякога имам едни такива черни фантазии - как катастрофираме например.
Ангел: И аз я разочаровам всеки път.
Вярвате ли в съдбата?
Елена: Не. Вярвам, че всеки сам прави живота си такъв, какъвто е. Хората са достатъчно силни, за да се оставят да ги водят съдби, карми и така нататък.
Ангел: Аз вярвам, че на добрите хора им се случват хубави неща. Трябва само да ги изчакат.
А в традициите?
Елена: Ако са забавни - да. Като например ламкането с халва на Сирни Заговезни. (смее се) Спомням си как си чупех зъбите като малка. Традициите са по-интересни за децата, защото те ги възприемат не като ритуал, а като игра. И това е по-ценно.

Коледа не ви ли идва малко в повече?
(заедно) Да!
Ангел: Харесвам този празник, но коледния дух го ненавиждам. То какъв ти дух - той вече е само труп.
Елена: Особено ме дразни рекламата. Коледата ни я откраднаха отдавна, и то самият Дядо Коледа - този с кока-колата. Предпочитам да се върне Дядо Мраз и се хващам, че все повече го споменавам напоследък.
Ще месите ли питка?
Ангел: Не сме опитвали досега, но Ели прави разни импровизации.
Елена: По-скоро пици, отколкото питки. За празниците имаме и една специална тиква, която бабата на Ангел я селектира с години. Толкова е сладка, че сама се карамелизира - все едно си й слагал мед и захар.
Какъв късмет искате да ви се падне тая година?
Елена: (поглежда към Константин) То вече ни се случи. Преди две ни се падна бобчето и само след няколко дни разбрахме, че вече ще сме трима. Но не бихме отказали и още едно бобче.
 
Как си представяте Бог?
Елена: (шепне саркастично) Като Веселин Маринов... (смеят се и двамата, после Ангел става сериозен) Не се шегувай с тези неща. Той е на път да стане президент.
А идеалната Коледа?
Ангел: За мен тя и сега е специално събитие, защото се събираме цялото семейство.
Елена: Не искам други да определят какъв ще ми е празникът - колко манджи ще има на масата, какво ще правим в полунощ. Коледа е всеки път, когато съм с приятели.
Бихте ли постили?
Ангел: Полезно е.
Елена: И опасно. Не трябва да се прекалява, вредно е за организма. Повече от месец се лишаваш от важни храни и накрая се оливаш. Много хора влизат в болница поради тази причина.

Правите ли големи купони?
Елена: Вече не са чак толкова големи, но все още ги има. Ще изчакаме още няколко години и започваме отново - ще се върнем към тийнейджърството.
Ангел: Май сме станали малко пенсионери, но това не е лошо. Половината от приятелите ни също имат деца и не се усеща чак толкова.
Ами ако бяхте рокзвезди?
Елена: Аз ще съм като Ръсел Бранд от Бягство от Вегас (Get Him to the Greek).
Ангел: Ние вече сме. Константин куфее и държи перкусиите, а аз дрънкам на китара. Елена: (властно) А аз съм мениджър. Гледам да са нахранени и облечени.

Фотография Васил Танев