Коста Тонев е един от многото артисти, родени в Пловдив, които търсят (и намират!) реализация зад граница. Когато го питаме защо според него има немалко хора на изкуството от Пловдив или околностите, той търси отговор в миналите десетилетия, във факта, че има и средни, и висши училища за изкуство в града и в това, че немалко художници са притежавали къщи в Стария град. Той самият осъзнава, че иска да бъде художник като тийнейджър. Приемат го в Художествената академия в София, където пък открива привлекателната сила на съвременното изкуство. И заради невисоката му популярност у нас, заминава да го учи и практикува във Виена. Сега е в България за изложбата Толкова близо, толкова далече и нямаше как да изпуснем възможността да поговорим с него.
Мислех си да стана пират.
И станах художник,
но все още искам да съм пират, като втора професия.
Събуждам се с опита да си припомня какво съм сънувал
през нощта.
Не мърдам от
вкъщи без да проверя поне
три пъти, дали е заключено.
Никога не
закъснявам за никъде.
Просто не обичам да закъснявам. Такъв съм си.
Умирам от срам, когато забравя нечие име и после ми е
неудобно да попитам още веднъж.
Във Виена ме заведе съвременното изкуство, което не беше застъпено поне тогава в Художествената
академия тук.
Все си
повтарям, че в работата
си трябва по-често да се възползвам от уменията и помощта на други хора.
Обикновено съм
в балансирано настроение.
Падам си по предизвикателствата. Всичко, което е
сложно и същевременно постижимо без външна намеса, е работа за мен.
Беше велико, когато навремето хората не си заключваха
мрежите. Не знам, какво стана.
Никога не работя със статив.
За работа използвам всичко останало - маси, стени и подове.
Трябваше сериозно да
помисля как да развия и откъде да започна работа по концепцията на творбата
ми, която ще бъде показана в рамките на Толкова
близо, толкова далече.
Идеята е за
велосипеда и физическото захранване - превръщането на труда в движение и в
капитал. Занимавах се с цикличността, като механика и символика на житейската
повтаряемост в образа на колелото.
Интересна ми е енергията, която е един вид гориво, което се превръща в захранваща сила в
икономиката.
Киното е едно от
нещата, които ме вълнуват и обичам да свързвам моето изкуство с киното и да
крада препратки от филмите.
В момента работя върху нова творба, която вече ми отне доста
време и не знам кога ще види бял свят (смее
се). В нея се разказва за
един художник, живял в края на XIX, началото на XX век, който е напълно
измислен.
Бих искал да покажа творбите ми на колкото се може повече места, да ги
разпръсна из света. Това е и причината да искам да покажа тази работа, която
вече съм показвал два пъти - веднъж в Хага и веднъж в Дънди, Шотландия.
Идеите идват когато ги търся. Забелязал съм, че добрите идеи не хрумват спонтанно.
Блокирам, когато мисля прекалено много. Това е моят лош навик.
Проблемът ми е, че съм голям домошар.
Дойде ми до гуша от твърдения, които не се базират на факти, половинчати истини и
конспирации. А такива изобилстват в епохата на интернета.
Под леглото ми има само кабели и разклонители. Разочароващо, нали?
Правя се на луд, когато съм изправен пред неудобен
въпрос. Правя се на погешно разбрал.
Убивам за добра
пица.
Не си позволявам да заявя нещо, в което съм по-малко от
100% сигурен.
Заспивам на музика, аудио книги или решавайки пъзели.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах A
Pigeon Sat on a Branch Reflecting on Existence.
Харесвам режисьори като Дейвид Линч и Дейвид
Кроненбърг.
Няма по-глупав филм от ... много са.
МУЗИКАТА
Обикновено слушам електронна музика. Макар да ми е
известно, че понятието вкючва почти всичко и същевременно нищо.
Никога няма да ми омръзнат Jon Hopkins, Oneohtrix
Point Never, Boards of Canada.
Любимите ми групи и изпълнители непрекъснато се
менят.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Ben
Frost.
Искам да видя на живо Nicolas Jaar.
КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Процесът на Кафка.
Сега чета The Mismeasure of Man на Стивън Джей Гулд. (Не е забавно четиво. Интересът ми към книгата е чисто
професионален).
ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е, естествено, съвременното изкуство, но
също обичам да гледам изложби, посветени на историческа и научна тематика.
Последната изложба, на която бях, беше редица от
изложби от цикъла Curated By във
Виена.
Любимият ми художник е може би Саймън Старлинг.
Творби на Коста Тонев можеш да разгледаш в неговия сайт
Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова
Още любопитни и полезни статии:
- Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес
- Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден
- Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец
- Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF
- 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите
- 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова
- Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения
- Ново място в София: Maestro Bar & Club
- 4 любими места в Пловдив
- Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония
Коментари