Коста Тонев

Коста Тонев е един от многото артисти, родени в Пловдив, които търсят (и намират!) реализация зад граница. Когато го питаме защо според него има немалко хора на изкуството от Пловдив или околностите, той търси отговор в миналите десетилетия, във факта, че има и средни, и висши училища за изкуство в града и в това, че немалко художници са притежавали къщи в Стария град. Той самият осъзнава, че иска да бъде художник като тийнейджър. Приемат го в Художествената академия в София, където пък открива привлекателната сила на съвременното изкуство. И заради невисоката му популярност у нас, заминава да го учи и практикува във Виена. Сега е в България за изложбата Толкова близо, толкова далече и нямаше как да изпуснем възможността да поговорим с него.

Мислех си да стана пират.
И станах художник, но все още искам да съм пират, като втора професия.

Събуждам се с опита да си припомня какво съм сънувал през нощта.
Не мърдам от вкъщи без да проверя поне три пъти, дали е заключено.

Никога не закъснявам за никъде. Просто не обичам да закъснявам. Такъв съм си.
Умирам от срам, когато забравя нечие име и после ми е неудобно да попитам още веднъж.

Във Виена ме заведе съвременното изкуство, което не беше застъпено поне тогава в Художествената академия тук.
Все си повтарям, че в работата си трябва по-често да се възползвам от уменията и помощта на други хора.

Обикновено съм в балансирано настроение.
Падам си по предизвикателствата. Всичко, което е сложно и същевременно постижимо без външна намеса, е работа за мен.

Беше велико, когато навремето хората не си заключваха мрежите. Не знам, какво стана.
Никога не работя със статив. За работа използвам всичко останало - маси, стени и подове.

Трябваше сериозно да помисля как да развия и откъде да започна работа по концепцията на творбата ми, която ще бъде показана в рамките на Толкова близо, толкова далече.
Идеята е за велосипеда и физическото захранване - превръщането на труда в движение и в капитал. Занимавах се с цикличността, като механика и символика на житейската повтаряемост в образа на колелото.

Интересна ми е енергията, която е един вид гориво, което се превръща в захранваща сила в икономиката.
Киното е едно от нещата, които ме вълнуват и обичам да свързвам моето изкуство с киното и да крада препратки от филмите.

В момента работя върху нова творба, която вече ми отне доста време и не знам кога ще види бял свят (смее се). В нея се разказва за един художник, живял в края на XIX, началото на XX век, който е напълно измислен.
Бих искал да покажа творбите ми на колкото се може повече места, да ги разпръсна из света. Това е и причината да искам да покажа тази работа, която вече съм показвал два пъти - веднъж в Хага и веднъж в Дънди, Шотландия.

Идеите идват когато ги търся. Забелязал съм, че добрите идеи не хрумват спонтанно.
Блокирам, когато мисля прекалено много. Това е моят лош навик.
Проблемът ми е, че съм голям домошар.

Дойде ми до гуша от твърдения, които не се базират на факти, половинчати истини и конспирации. А такива изобилстват в епохата на интернета.
Под леглото ми има само кабели и разклонители. Разочароващо, нали?

Правя се на луд, когато съм изправен пред неудобен въпрос. Правя се на погешно разбрал.
Убивам за добра пица.

Не си позволявам да заявя нещо, в което съм по-малко от 100% сигурен.
Заспивам на музика, аудио книги или решавайки пъзели.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах A Pigeon Sat on a Branch Reflecting on Existence.
Харесвам режисьори като Дейвид Линч и Дейвид Кроненбърг.
Няма по-глупав филм от ... много са.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам електронна музика. Макар да ми е известно, че понятието вкючва почти всичко и същевременно нищо.
Никога няма да ми омръзнат Jon Hopkins, Oneohtrix Point Never, Boards of Canada.
Любимите ми групи и изпълнители непрекъснато се менят. 
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Ben Frost.
Искам да видя на живо Nicolas Jaar.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е  Процесът на Кафка. 
Сега чета The Mismeasure of Man на Стивън Джей Гулд. (Не е забавно четиво. Интересът ми към книгата е чисто професионален).

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е, естествено, съвременното изкуство, но също обичам да гледам изложби, посветени на историческа и научна тематика.
Последната изложба, на която бях, беше редица от изложби от цикъла Curated By във Виена.
Любимият ми художник е може би Саймън Старлинг.

Творби на Коста Тонев можеш да разгледаш в неговия сайт

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова