Крикор Папазян-Коко

„Идеята дойде суперслучайно. След парти за 8 декември миналата година нашият блок (28-ми, на Академията - б. а.) - тогава току-що боядисан отвътре в подтискащо сиво, заменило пластове и пластове с предишни рисунки, осъмна с тагове. Помислихме си, че ако ще се рисува, поне да е нещо хубаво. Намерих си готин екип, с който да работя, помогна ни много и г-жа Албена Спасова (преподавател от НХА), направихме проекта и го спечелихме."

Общината дава кеша, а хората, които влизат с рисунки в UNблок, са всякакви - студенти, завършили вече Академията или НАТФИЗ, свободни художници, всеки със своя идея за това как се разблокира системата. Сполучливото име идва спонтанно: „Студентски град е суперблокирало място, стават едни и същи неща, едни и същи глупости - сбивания, караници, само негативни неща. Ние решихме да променим нещо и да покажем, че тук може да се случи нещо позитивно и че хората могат да се срещнат и да работят нормално."

Знае добре и какво друго му липсва на Студентски град. „Много неща - галерия, библиотека, книжарница като хората, ние сме художници, а не можем да си купим материали. (замисля се) Липсва му култура." Е, част от тези бели полета е вече запълнена и коридорите на блока на Академията приличат по-скоро на галерия - на всеки от осемте етажа има по около 7 работи (илюстрации, графити, стенописи), комбинирани наистина чудесно, но няма какво да се обясняваме - виж снимките или най-добре ги разгледай отблизо на живо.

Не е участвал със своя рисунка („бях доста зает с организацията"), като малък го приемат и математика (все пак избира рисуването), любимият му плакатист е Муха, но като цяло се пази от обобщения тип най-добрия художник, писател, актьор или книга и вярва, че това се променя в зависимост от етапа, на който си. Иска да види всичко, но първо би отскочил до Рио, Хавана и Тибет.

Събуждам се с аларма. Три пъти.
Не мърдам от вкъщи без пари, телефон, лична карта и усмивка.

Никога не закъснявам за парти.
Умирам от срам, когато се издъня с нещо, което съм обещал да направя.

Все си повтарям, че има светлина в тунела и че човек трябва да живее, да обича и да се смее.
Вярваш ли в това? Да, това ми е нещо като мото. На тия неща, които се случват тука, това е нещото, което те държи прав.

Идеалната вечер е вечерта, прекарана с готини хора и готино настроение.
Обикновено съм навсякъде.

Никога не танцувам върху огън. Вече (смее се). Има лоши последствия - изгаряния втора степен на дланта на лявата ръка, което не е добре.
Падам си по свежите неща - музика, храна, мацки, изкуство.

Беше велико, когато се събудих в понеделника след фестивала, отворих вратата (живее на 8-ия етаж в блока - б. а.) и ме блъсна една от рисунките. Не можех да повярвам, че това е станало.
Влизам в огъня заради приятелите си, заради честта, заради принципите.

Дойде ми до гуша от простотия, селяния и липса на култура.
Не казвам на никого, че винаги е прав.

Под леглото ми има картони, плакати, материали и някоя и друга хлебарка сигурно.
Страшно се изложих, когато се напих веднъж.

Майка ми често ми казва да броя до 10, преди да взимам решения и да казвам разни неща.
Спазваш ли съвета й? Да, вече да, след доста дълго време трошене на нерви.

Искам да остарея като човек, обиколил света и сбъднал мечтите си - да видя каквото мога - хора, места, изкуство.
Правя се на луд, когато не ми отърва нещо.

Скачам на бой, когато си заслужава.
И бих се сбил с всеки, който е решил, че ще направи нещо лошо на мен или на някой друг.

Убивам за едни хубави спагети! С риба тон и пушено сирене.
Не си позволявам да прекалявам понякога.

Заспивам на хубава музика, най-често джаз.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Баклава на Алексо Петров, който е забранен в България, но аз успях да го намеря покрай фестивала. Филмът трябва да се гледа задължително, лошото е, че са го забранили заради нецензурни моменти. Той дава реална представа за България - много реална наистина и плашеща в един момент.
Най-големият актьор за мен не е един, много са. В различни роли харесвам Робърт де Ниро, Брад Пит, но като цяло харесвам някои хора в определени роли - не всичките им филми са силни.
Харесвам режисьори като Ким Ки-док. В момента имам задача да направя плакати за два негови филма.
Няма по-глупав филм от филм с голям бюджет и никакъв сценарий, с големи актьори и никаква история. Доста са напоследък такива филми.

Много се смях на Мисия Лондон, не защото беше смешен, а защото беше много абсурден.
Планирам да изгледам доста филми, особено корейско кино - правят доста тежки и силни филми.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам хип хоп.
Никога няма да ми омръзнат олд скул хип хоп, дръм енд бейс.
Любимата ми група в момента е Оникс.
Последният концерт, който ми хареса, беше Sven Väth на Cacao Beach - той не спря да пуска в продължение на 16 часа.
В София искам да дойдат доста хора, защото съм ги пропуснал повечето - Prodigy, Cypress Hill бих слушал пак, общо взето хора от алтернативната музика.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите зависи от момента, в който се намираш. Последно Тери Пратчет ме грабна. Сега чета една малка книжка за Кришна съзнание.
Много ми говорят за една книга за спиране на пушенето, разни хора я прочетоха и спряха да пушат!
Най-добре пише този, който пише от сърце, заради самото писане, а не за пари.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото си заслужава - това е друг вид изкуство и ми харесва.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Мармалад.
Последно гледах Зазиданите в Младежкия театър - много ми хареса.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е всяко изкуство - включва толкова много неща.
Последната изложба, на която бях, е изложбата на Absolut в Телефонната палата, част от Sofia Contemporary.
Любимият ми художник не e един, честно казано, с един човек да се ограничиш е много сложно. Доста са и всеки ми е повлиял с нещо.

През ноември ще има представяния на проектите от UNблок фестивала. Къде и кога - следи на страницата им във фейсбук. За да ги видиш в реален размер, пали към бл.28

Текст Ани Василева / Фотография Васил Танев