Крис Шарков

Крис се определя като мрачен тип, но ние усетихме прикрит романтизъм. Безрезервно вярва в интуицията, която му помага при взимането на важни решения. Не обича много много да си седи вкъщи и понякога за разнообразие щъка по света. Влече го предимно Европа и иска да обиколи цяла Скандинавия, като отскочи и до Исландия. Събужда се трудно, а през нощта кипи от енергия. Благодарен е, че се занимава с нещо, което не го вкарва в рамки. Стреми се да създава изкуство, което да е съвременно, социално ангажирано, аналитично и в същото време със силно художествено и пространствено присъствие. На 8 декември можеш да гледаш постановката му Народен враг по Ибсен, която гостува в Народния. Представлението носи духа на независим проект и енергията на инди филм. Класическият текст успешно говори на нашето поколение с провокативния си социален и политически замисъл и навярно ще припознаеш българската реалност от последните години. Ето и какво ни сподели самият Крис:

Все си повтарям, че в момента имам добър период, който трябва да използвам максимално. Също така да престанах да си мисля, че грешките са непременно у мен.
Защото много ненаправени неща и неслучили се мечти зависят от средата, в която се намираш. Ако няма подходяща такава, трябва да я намериш или да я създадеш - да бъдеш по-настоятелен, а не да зависиш от нея.
Моите реализирани проекти са се случили въпреки средата и това изморява. Не се оплаквам, защото са били успешни, но е много перверзно нещата да стават по такъв начин. Всичко е създадено така, че да ти пречи. Няма свобода на идеите. В един момент или се предаваш, или търсиш нещо друго - това е тема и на Народен враг.
Нямам илюзии, че другаде е идеално, но в Западна Европа, например, поне се усеща някаква нужда от култура.

Не мърдам от вкъщи без добрия сън. Когато съм работил в провинцията ми се е налагало да спя по какви ли не места, което е ужасно за мен - никога не съм пълноценен след това. Вкъщи се спи най-хубаво.
Отпускам, когато гледам мачове. Два часа съм някакъв друг човек.
Много ми харесва, че в моята професия почивка и работно време са относителни понятия. Например да чета нещо или да слушам музика е част от работата ми - мисля сцени, черпя вдъхновение.

Никога не закъснявам за театър.
Умирам от срам често, без да има причина в 90% от случаите. Аз съм много самокритичен, което от една страна е добре, защото има самовзискателност, но от друга ми пречи.
Идеалната вечер за мен е спонтанната. Свързана с интензивно общуване във всеки смисъл на това понятие.
Обикновено съм в театъра, разбира се. И съм в размишление, в процес.

Никога не танцувам на случаи, където е прието да се забавляваш. Танцувам когато наистина ми идва отвътре.
Падам си по много неща - европейско кино, есента, лекия дъжд. И Берлин, имам някаква интуиция към този град. Специално за театър това е най-добре развитият град - там дори държавният театър е експериментален.

Влизам в огъня заради хубав театър, верни приятели и добър вкус.
Аз съм човек на каузите.
Дойде ми до гуша от това, че нахалните и прости хора имат правото да управляват всякакви институции в България, било в театъра, политиката или която и да е сфера. Мечтая си този тип успех да престане.

Майка ми често ми казва да не летя в небесата със своите илюзии и да гледам по-реалистично на света.

Правя се на луд, когато си струва, но премерено, обмислено. И рядко.

Искам да остарея като любопитен човек. Имам някакъв страх, че с времето мога да изгубя любопитството си към живота. Не искам да улягам - и битово, и екзистенциално.

Скачам на бой, когато съм отчаян - в много редки ситуации.
Бих се сбил с Бертолт Брехт, защото идеалите му се превърнаха в утопии. Аз го харесвам, театърът който правя е постбрехтиански. Интересно ми е какво би казал за съвременното изкуство. Бих се провокирал с него.
Не си позволявам да бъда манипулиран.

Заспивам най-често, като чета чужди мисли. Много бързо ме унасят. От моите понякога не мога да заспя.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Уикенд по френски.
Едни от най-големите актьори за мен са Силвана Мангано, Ана Карина, Жан-Пол Белмондо.
Харесвам режисьори като Михаел Ханеке, Ларс фон Триер, Жан-Люк Годар и още много.
Планирам да видя Сбогом на езика, но тъй като не възприемам филми на компютър, го чакам на голям екран.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам мрачно електронни неща като минимъл уейв, колд уейв, берлинско техно.
Никога няма да ми омръзнат Rome, а също и And Also The Trees.
Най-добрите концерти, на които съм бил, са Goldfrapp в Aмстердам, Ladytron във Военния клуб в София, Depeche Mode в Прага и U2 на Уембли.
В София искам да дойдат Arctic Monkeys.

КНИГИТЕ
В момента чета много пиеси, заради театъра.
Скоро започнах Доброжелателните на Джонатан Лител.
Гледам сам да си откривам нещата за четене.
Много харесвам Мишел Уелбек, езикът на Хайнер Мюлер, Батай, Кафка, Хенри Милър.
Литературата ми дава плътност на всичко това, което някога съм си мислел, но някой го е казал точно.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото обичам да гледам, независимо, че поставям. За мен е важно да съм наясно с контекста, в който се прави нещо.
Някои от представленията, които са ми повлияли, са Марат/Сад и Квартет на Явор Гърдев, Археология на сънуването на Галин Стоев, Иванов на Димитър Гочев и още.
Наскоро гледах много хубави неща в Париж, като Елементарни частици по Уелбек.
В София последно бях на Мадам Мишима в Театър София.

ИЗЛОЖБИТЕ
Увличам се предимно по съвременното изкуство.
Последно гледах изложбата на Иво Димчев.
Едни от любимите ми художници са Едвард Мунк, Егон Шиле, Рене Магрит от класическите имена. От съвременните артисти ми харесва Бил Вилоа, например.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова