Крис Захариев

Крис е едва на 18, а в краткия си разговор с него усетихме трезва премереност и здравомислие. Историята му с YouTube започва преди три години, когато му прави силно впечатление, че сред морето от клипове на влогъри няма нито един българин, който да говори по темите, интересни за Крис. Целта на повечето видеа е да забавляват, но липсват такива, които да накарат публиката да се замисли. "Което според мен е нещо много трудно", добавя той. Ето защо решава да прави влогове с послание. "Нямаше никой, който да гледа на света така, както аз го виждам. Аз, обаче, имах фотоапарат, който снимаше и видео. Не беше кой знае какво, но ми беше достатъчно. Имах идеи в главата си и един ден реших просто да пробвам. Тогава дори нямах статив. Наредих на масата книги, върху книгите сложих апарата и така записах първия си влог, който качих в канала. Това се случи на 26 октомври 2013."

През всички месеци на заснемане и споделяне на клипове през канала си Крис осъзнава, че най-голямо удоволствие му доставя да разказва истории. В края на 2014 открива организация, която ръководи приют за временно настаняване в Добрич - дом, в който се грижат за бездомни хора, докато си стъпят на краката и си намерят работа. В навечерието на зимата се оказва, че приютът е пред затваряне и Крис решава да действа. Хрумва му, че може да разкаже на публиката си за този проблем и да опита да съдейства за събирането на средства. "Събрах си багажа, взех най-добрия си приятел и отидохме в Добрич да снимаме за три дни. Върнахме се, обработихме материала и чрез клипа успяхме да съберем 2000 лв. За мен беше невероятно - успях да помогна с нещо, което аз съм направил!". Тази история е ключова за Крис - тогава той разбира, че решението на всички проблеми по света зависи изцяло от нас. "Винаги имаме опцията да ги подминем, но имаме и възможността да направим нещо, така че проблемът да се реши". Няколко месеца по-късно Крис прави филм и за друга организация - Заведи ме на училище, чиято кауза е ниската образованост в ромските махали. Тази среща също оставя силна следа в съзнанието му. "Реших да покажа на голямата публика в интернет, че има още хора, на които им пука и правят нещо значимо - за сферата, в която са, за държавата си. И искат да видят света и живота променен." Така възниква идеята на най-новия му проект - The Up To Us Project - за хората, които искат да видят живота променен. Но за него след малко - първо виж какво ни сподели Крис.

Като малък исках да стана художник, но в седми клас реших, че искам да уча анимация. Затова влязох в моето училище - то беше единственото в София, което предлагаше специализирани часове по анимация.
След време реших, че искам да се занимавам с графичен дизайн,
а накрая разбрах, че всъщност искам да правя всичко, изброено досега.
През тези две години и половина правене на видеа с всякакво съдържание съм се опитвал никога да не се самоограничавам в това, което правя. Ако искам да кажа нещо забавно, го правя като влог. Ако искам да разкажа нечия история, заснемам кратък документален филм.

Идеята на проекта е да показва хора, които са осъзнали, че решението на проблема зависи от нас. От там идва и името - Up To Us. Има и такива, които не се занимават с благотворителност, но са мотивиращи по някакъв начин. Хора, които - както казах и в трейлъра - имат какво да кажат и си заслужава да бъдат чути.
Историите намираме съвсем случайно. Никога не съм сядал да търся в Google "мотивиращи истории". Вчера, например, се запознах с младо момче, учило в Холивуд, което се свърза с мен за негов проект. То ми разказа за хора с невероятни истории, които след време ще снимаме. Имам списък от поне 10 души, които ни предстои да заснемем.
Вече имаме три заснети филма, два от които са обработени.
Фокусирам се върху качеството пред количеството, като засега се стремим да качваме по един клип през месец и половина.

Когато пуснем филмите, се надявам да намерим и спонсор, защото засега ние си поемаме всичко. Основните разходи са свързани с пътуване и настаняване. Имаме нужда и от малко по-добра техника, но не се оплаквам и от това, с което разполагам в момента. Просто за това, което искам да постигна, ми е нужно нещо малко по-добро.
Би било чудесно да имаме и дрон, но според мен това е част от процеса - учиш се и лека полека нещата се развиват. Всичко с времето си. Засега не съм тръгнал да търся спонсори и вярвам, че всичко идва в правилния момент.
А няколко дни след като пуснахме трейлъра ни писа един програмист и ни предложи помощ за сайта. Направо не знам какво да кажа. Много съм благодарен.

Не мога и не обичам да бездействам, чувствам се непълноценен. И обикновено се затрупвам с работа. Ето защо се радвам, че сформирах малък екип, с който се разбираме добре и се сработваме. Така това, което мислех че ще е само върху моите плещи всъщност се разпредели върху всички.
Засега сме четирима. Аз аз съм изцяло зад камерата - снимам, обработвам, качвам. Мой приятел ми помага със заснемането. Друг приятел съдейства с аудиозаписите, тъй като има музикално студио. А една приятелка удря рамо за социалните мрежи и се грижи за превода на всички филми.

Първите ни филми са снимани в България, защото засега това е най-лесно. Но се надявам един ден - ако си намерим и спонсор, да можем да пътуваме из целия свят и да снимаме истории на хора, които не са известни, но си заслужава да бъдат показани.
Целта е проектът да бъде интернационален и да се разбира от всеки край на света. Вече имаме абонати от Бразилия, САЩ, Англия.

Много се радвам, че нашите ме подкрепят във всичко, което захвана. Аз съм единственият художник в семейството - черната овца. (смее се) Но винаги преди да пусна видео в канала, първо им правя малка премиера и те се чувстват поласкани, споделят си мнението. Приемат го много добре. Дори ако някой ме срещне на улицата и иска да се снима с мен, те казват - о, да, ние ще ви снимаме, застанете тук... (смее се)
Покрай YouTube открих за себе си, че колкото по-"популярен" ставам, толкова повече не обичам да съм в центъра на вниманието.

Иначе - извън YouTube, обичам да пътувам и се опитвам да го правя колкото се може по-често.
Аз съм върл фен на БДЖ. Там ми е най-приятно, а и винаги се случва нещо интересно. Има нещо романтично в цялата миризма и потни вагони с баби. (смее се) Веднъж пътувах в нощен влак София-Варна и през по-голямата част от пътуването играх шах с една баба. От дума на дума, за внучето да ми разкаже... въобще не разбрах кога вече сме започнали да играем.

Уж се водя приключенец, но единствената държава, в която съм бил извън България е Македония.
Искам да отида в Норвегия, най-добрият ми приятел живее там и ми разказва. Например, те имат къща на остров без ток и си ловят рибата сами, всяка вечер са на лагерен огън... Просто е приказка.
Харесвам много и Южна Америка, Мексико ме привлича.
В България пък съм бил на много места, но това лято искам да отида за първи път на Седемте рилски езера. Миналото лято мой приятел пропътува цяла Европа на стоп и ми каза: „какъв българин си ти, ако не си ходил на Седемте рилски езера! Това е най-яката дестинация в България!". Да чуя това от него - който е обиколил целия континент...

Въпреки че искам да обикалям целия свят, не бих живял някъде другаде, освен в България.
София за мен е дом. Чувствам се у дома още с влизането в града. Никъде другаде го няма това чувство, никъде не мога да се отпусна на 100%.
Ако имах възможност да уча в чужбина, отново бих избрал България. Искам да покажа на хората, че можеш да си успешен дори и да си учил тук, колкото и невероятно да звучил

Ако искаш да се свържеш с Крис и компания относно The Up To Us Project,
драсни им мейл, открий ги във Facebook или изчакай да завършат официалния си сайт

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова