Kyla La Grange

For English please scroll down

Kyla La Grange хвана ухото на Sony Music още с първите си сингли "Been Better", "Walk Through Walls" и "Vampire Smile", издадени самостоятелно от инди лейбълите Chess Club и Ioki Records. Дебютът й Ashes излезе през 2012 и е пълен с разкошен и уютно мрачен инди поп, докато вторият Cut Your Teeth е по-ведър и с подчертано електро и синтпоп звучене. Преди година пък Faithless я канят за вокалистка по време на турнето им и вече второ лято тя излиза на сцена с култовата банда. А от миналата година Kyla La Grange издава сингъл след сингъл, като последният от тях "Hummingbird" се сдоби и със страхотен клип на 360°. И въпреки че няма намерение засега да издава трети албум, не спира да пише нови и нови песни. Всъщност, толкова е яка, че няма как да разкажем всичко за нея само в едно интро, че и в едно интервю. Затова даваме думата на Kyla.

Фотография Wolf James

Здравей, Kyla! Къде те хващаме?
Здрасти! Тъкмо се прибирам от репетиции и съм седнала на кухненската маса вкъщи.

Наскоро излезе новият ти сингъл "Hummingbird", облечен в главозамайващ клип, който се върти на 360°. Как се родиха идеите за песента и видеото?
Написах песента в момент в живота ми, когато бях зациклила здраво, трябваше да се откъсна от старите рамки, които ме задушаваха. Песента е за чувството, когато кръжиш около различни версии на теб самия, протягаш се към нещата, които мислиш, че желаеш, а те винаги са извън обхвата ти. Видеоклипът визуализира това усещане; в него се боря с моите демони и страхове - конят и мъжът са нещата, от които ме е страх. В някои сцени аз побеждавам, а в други те - като въртиш клипа с мишката, нещата се променят. Израснала съм около коне и понякога си правехме малки модни състезания с животните, като тях ги боядисвахме, а ние се обличахме така, че да си отиваме с конете. Идеята за видеото идва от онези дни, а и от клипа на "Cut Your Teeth", в който кучето ми е маскирано като скелет.

"Hummingbird" е третата нова песен, която пускаш след втория ти албум Cut Your Teeth. Така ли ще продължаваш да издаваш музика или ще събереш новите парчета в трети албум в някакъв момент?
Не вярвам да ги вкарам в албум. Избягвам да казвам никога, но в момента не виждам как биха си паснали заедно. Много се различават една от друга, а съм далеч от идеята да събера накуп някакви песни, само за да мога да ги продавам така. Харесва ми свободата да издавам сингли както и когато си искам и да създавам малък отделен свят за всеки от тях.
А работиш ли по трети албум?
Не.

Дебютът ти Ashes имаше леко мрачно настроение и красиво инди фолк звучене. Вторият, Cut Your Teeth беше с повече елктроника. А новите парчета са по-скоро синтпоп, дори с леко диско звучене. Така ли ще звучи следващият ти албум?
Аа, не, не мисля, че новите ми песни са диско, никак даже. Мразя диско! (смее се) Май това ми е най-малко любимият стил. Иначе никога не планирам в какъв стил да пиша музика - просто го правя. Рядко знам как ще звучат песните накрая, оставям ги да правят каквото си искат.

Как реши да промениш посоката на музиката ти с времето?
Не съм го решавала, то се случи самичко. Задълбах повече в процеса на продукцията и мастеринга, разширих разнообразието на музиката, която слушам и съвсем естествено порасна и любопитството ми към новите неща.

Фотография Siausiau Suzuki

Колко е важна визуалната страна на музиката?
За мен е много важна, но не вярвам, че е задължителна при всеки. Можеш да слушаш песните без никакви снимки или клипове и пак да ти влияят, но снимките и клиповете ти дават обща идея за света на артиста и неговата визия върху собственото му изкуство. Просто добавят още един пласт върху цялостното изживяване.

Бандата ти участва ли в писането на песните?
Никога не съм писала песни с други хора, нито дори с бандата ми. Но барабанистът ми Майк е един от най-добрите ми приятели и наскоро писахме музика заедно. Групата ми обаче е много важна за концертите - работим много задружно, когато се готвим за лайвове и на сцената сме силно сплотени. Те са великолепни хора, с които е много лесно да се разбираш и никога не сме се сдърпвали.

В текстовете ти често се обръщаш към човешките взаимоотношения, но и нерядко се фокусираш върху тленността и "the fact that we grow old". Какво те пленява в темата за смъртта и старостта?
Ужасявам се от смъртта и факта, че когато умрем няма нищо - празнота завинаги. От малка съм така - тичах по стълбите посред нощ при родителите ми, разплакана от тази мисъл. Честно, нямам представа какво е разпалило тези чувства.

Темата за смъртта е очевидна в клипа към "Hummingbird" - фонът и декорите напомнят за Космоса и вечността, конят е боядисан като скелет. Самата ти носиш подобен корпс-пейнт на визията към сингъла "Skin". Защо има толкова много скелети (и вампири) около теб?
Когато пораствах бях обсебена от страшни приказки и мрачно фентъзи. Помня, че още когато бях на 9 или 10, четях събраните творби на братя Грим и немските сказания. Обичах и приказките на Ханс Кристиан Андерсен, както и неща като Зина, принцесата воин и истории за дракони, вещици и магии. Май винаги съм искала да уловя този детски усет за чудеса, когато се работи по визията към моя музика. Детското въображение е странно, игриво и абсолютно необуздано.

Това лято отново си на турне с Faithless като вокалистка. Как те откриха, разкажи малко повече как започнахте да работите заедно?
Само да подчертая, че не съм основен певец в групата. Maxi Jazz е - той винаги е бил фронтменът. Faithless са Rollo, Bliss и Maxi, а аз се познавам с Rollo от няколко години. Той дойде на мой концерт и ме представи на ATC, които водят мениджмънта на Faithless и станаха и мой мениджър. Писала съм песни с Rollo и Bliss, а месец по-късно те споменаха, че търсят женски глас за турнето и ме попитаха дали искам да пея с тях.

Фотография Rachael Wright

И как се почувства, когато разбра, че ще пееш с Faithless?
Много се развълнувах - бях ги гледала в Brixton Academy през 2011 и това беше един от най-великите концерти, на които съм била. Почувствах се адски специална от това, че ме канят да бъда част от толкова голямо нещо.

На какво те научи работата ти с тях?
Bliss и Maxi са невероятни професионалисти - да ги гледам на сцената определено ме научи на много неща. Виждала съм ги как излизат там, дори когато са болни или изцедени от умора и безсъние и пак дават всичко от себе си. Освен това са изключително скромни и винаги показват благодарността си към феновете, което е прекрасно. А свиренето пред толкова голяма публика - нещо, което преди не ми се е случвало, ми даде допълнително самочувствие на сцената.

Как се прехвърли от философията към музиката?
Всъщност, не съм заменила едното с другото - завърших философия, а докато учех, правех и музика. Музиката беше хоби в свободното ми време - обожавах да пиша песни и с едни приятели в университета си направихме банда. Нищо сериозно, само за удоволствие. Чак когато завърших, взех да се оглеждам за мениджмънт и продуценти и започнах да се занимавам с музиката по-сериозно. Но и никога не съм вярвала, че ще се получи.

А виждаш ли връзка между философията и музиката?
Не, не мисля, че има - заемат съвсем различни части от мозъка ми. Философията е свързана с логиката, анализа и дискусията - тя е научен процес. Музиката е креативното и шарено лице на мозъка ми.

Помниш ли първите артисти, които те вдъхновиха да се захванеш с музика?
Spice Girls, Joni Mitchell, Paul Simon, Cat Power, Elliott Smith и Fleetwood Mac са основните виновници.

Кои бяха първият и последният албум, които си купи и наистина хареса?
Първият запис, който си купих, беше сингълът "Spaceman" на Babylon Zoo. (избухва в смях) Адски смешно е, като се сещам сега. А последният беше един албум на Christine and the Queens.

С какви хора си обградена?
С прекрасни хора. Голяма късметлийка съм, че имам страхотни приятели, с някои от които сме заедно от училище, с други от университета, а с трети ме е срещнала музиката. Харесвам забавни, добри и топли хора.

Какво ще правиш, когато приключим интервюто?
Май ще си намачкам едно авокадо.

Фотография Gregory Nolan

Окей, оставяме те с авокадото, дай само да направим един блиц набързо:

Вкъщи ме смятат за пишман шампион по дебати.
Сред приятели минавам за получовек-полукуче.
По душа съм невротичка.

Никога не работя без балсам за устни.
Блокирам, когато се замисля какво предстои.
Проблемът ми е, че не обичам да гледам филми.

Идеите идват, когато най-малко ги очаквам.
Работата е различна за всеки - зависи дали си я харесваш или не.
Успехът е измамен.

Най-обичам градинарството, кучетата ми и боб на фурна.
Забелязала съм, че единият от прасците ми е по-мускулест от другия.
Никога не знам когато крада юргана насън.

Току що разбрах, че прекалено много желязо в диетата ти е вредно.
Ще ми се аз да съм измислила каквото и да е.
Или поне да бях казала скеча на Eddie Izzard за столовата в Звездата на смъртта.

Текст Ивайло Александров

Kyla La Grange caught the attention of Sony Music with her first singles "Been Better", "Walk Through Walls" and "Vampire Smile", released separately by the indie labels Chess Club and Ioki Records. Her debut Ashes was released in 2012 and it is full of gorgeous and slightly gloomy indie and folk pop, while the second one Cut Your Teeth is more serene and with a strong electro and synthpop sound. A year ago she received an invitation to join Faithless as a live singer and she goes out on stage with the iconic band for a second year in a row. Now Kyla La Grange releases single after single and the last one "Hummingbird" got itself a crazy video which spins on 360°. And although she has no intention for now to release a third album any time soon, she continues to write new songs. In fact, she is so cool that we can not tell you everything about her in just one intro, so we give the word to Kyla herself.

Photography Wolf James

Hello, Kyla! Where do we find you and what are you doing?
Hello, I just got in from rehearsal so I'm sitting at my kitchen table in my flat.

You have just released your new single "Hummingbird", supported by a headspinning 360° video. How did the idea for the song and the video come out?
The song was written about feeling stuck and in limbo and trying to escape old destructive patterns. It's about hovering between different versions of yourself, with the things you think you want always seemingly sitting just out of reach. The video represents the same theme in that it involves me battling my demons and fears - the horse and the man are the things I'm afraid of, and in some scenes I win against them and in some scenes I lose. I grew up around horses, and sometimes we used to have little fancy dress competitions with the horses where we'd paint them and dress ourselves up to match, so the idea probably came from there originally, plus the fact that in the "Cut Your Teeth" video my dog wore a skeleton suit, so that probably planted the seed too...

This is the third song you are putting out after your second album Cut Your Teeth. Do you plan to continue this way and will you eventually add these songs to a third album?
I don't think I will add them to an album. I'd never say never, but at the moment they don't feel like they would all fit together in an album, creatively. They're really different to one another, and I wouldn't want to put songs together just for the sake of having something to sell. I like the freedom of just putting singles out as and when I like, and creating a separate little world for each one.

Actually, are you working on a third album?
No.

The first one, Ashes, had a bit dark vibe and beautiful indie folk direction. The second, Cut Your Teeth had more electronic approach. And the new songs are going into synthpop and even disco sound. Is this the way your next album will sound like?
I don't think the new songs sound at all disco, I hate disco (laughs). It's probably my least favourite genre. I don't ever plan to write a certain way or in a certain genre so whatever comes out of me I just go with. I never really know what each song is going to end up sounding like - I just let them do what they want to do.

How did you decide to change the direction of your music with time?
I didn't really, it kind of just happened. I just got more into production and listened to a wider variety of music and I think I naturally am really curious so always want to try new things.

Photography Siausiau Suzuki

How much of a team player are you and is your band important while working on new songs?
I never used to write songs with other people, and I've never written with my band, but my drummer Mike is one of my best friends and he and I have done some writing together recently. My band is hugely important to me for live shows though - we all work together really closely when it comes to putting the live performances together. They're brilliant people, very easy to get on with, so we don't ever really fall out or anything.

Your lyrical themes often turn to human relationships, yet again you tend to focus on mortality and "the fact that we grow old". What fascinates you about it?
I'm just terrified of death and the fact that there is just nothing, forever, after we die. I have been ever since I was a little girl - i used to run downstairs crying to my parents at night about it. I have no idea what sparked it off.

The death theme is a bit obvious in your "Hummingbird" video - the cosmos and eternity-like background, the horse painted as skeleton. You wear common corpse paint on the photography for the "Skin" single. Why so many skeletons (and vampires)?
I was obsessed with dark fairytales and fantasy growing up - I remember reading the full collected works of the Brothers Grimm stories aged about 9 or 10, and I loved Hans Christian Andersen and things like Xena The Warrior Princess and stories about dragons and witches and magic. I think I always want to tap into that childhood feeling of wonder when I create visuals - the way that kids' imaginations can be weird and playful and run wild.

How important is the visual side behind the music?
For me it's very important, but I don't think it necessarily has to be for everyone. I'd like to think that you could listen to the songs without any photographs or videos and still find yourself moved by them, but I think photographs and videos just help to give people an overall idea of your world and the way you see your own songs. They just add another layer to the experience.

This summer you are touring again with Faithless as a lead singer. How did they find you - can you tell more about this collaboration?
Oh, I'm not the lead singer! Maxi Jazz is their lead singer - he's always been their frontman. Faithless is Rollo, Bliss and Maxi, and I had known Rollo for quite a number of years - he came to watch a gig of mine years ago and then he introduced me to ATC, who are Faithless' management and who became my management. I had done some songwriting with Rollo and Bliss, and a month or so later they mentioned that they were looking for female vocalist to tour with them and asked if I'd like to do it.

Photography Rachael Wright

How did you first feel when you found out you are going to sing with Faithless?
I was very excited - I had seen them play Brixton Academy in around 2011 and it was one of the best shows I'd ever seen. It felt pretty special to be asked to be a part of something that big.

What did you learn from the work with them?
Bliss and Maxi are such incredible professionals - watching them onstage has definitely taught me a lot. I've seen them go onstage even while feeling ill, or shattered from lack of sleep, and they still give it absolutely everything. They are also incredibly humble and full of gratitude towards their fans, which is really wonderful. I think also playing in front of crowds that enormous, which is something I hadn't done before, really gave me a newfound confidence on stage.

How did you switch from Philosophy to music?
I didn't switch really - I did my degree in philosophy and while I was studying I was playing music at the same time. Music was just something I did as a hobby in my spare time - I loved writing and I had some friends that I had band with at university for a while. It was just for fun - nothing serious. It was only when I graduated that I started to look around for management and producers and took it a bit more seriously. I don't think I ever really thought it would work out though.

And do you see connection between the Philosophy and music?
I don't think so, for me they occupy very different parts of my brain. Philosophy is about logic and analysis and argument - it's quite scientific. Music for me is the creative, colourful part of my brain.

Do you remember the first artists you were inspired by before getting into music yourself?
The Spice Girls, Joni Mitchell, Paul Simon, Cat Power, Elliott Smith and Fleetwood Mac were probably the main ones.

What were the first and the last record you bought and really loved?
The first record I ever bought was "Spaceman" by Babylon Zoo. Hahahahaha. That's so funny to think about now. The last record I bought was Christine and the Queens album.

What kind of people are you surrounded by?
Wonderful people! I am very lucky to have lovely friends, some I've known from schooldays, some from university, and some I've met through music. I like people who are funny and people are are warm and kind.

What are you doing after finishing this interview?
Probably going to smash some avocado.

Photography Gregory Nolan

Before we leave with the avocado, can you finish these sentences:

At home they see me as a wannabe debating champion.
My friends consider me a half-human half-dog.
Actually, deep inside, I'm a neurotic.

I never work without lip balm.
I get a mental block when I think about what's coming next.
The problem with me is that I don't like watching films.

Ideas come to me when I least expect them to.
Work is like anything - it depends whether you're enjoying it or not.
Success is deceptive.

The thing I love most is gardening, my dogs, and baked beans.
I've noticed that one of my calves is more muscly than the other.
I never know when I steal the duvet in my sleep.

I just found out that getting too much iron in your diet is bad for you.
I wish i'd invented anything.
Or at least I wish I had said Eddie Izzard's Death Star canteen sketch.

Text Ivaylo Alexandrov