Кърт Кобейн

През уикенда се навършиха две десетилетия откакто Кърт Кобейн реши да си тръгне от този свят и да ни остави в завещание музиката на една от най-влиятелните рок групи на своето време. В негова чест и заради всичко, което са Nirvana, нека си припомним за момент защо този човек и наследството му са толкова важни и днес.

Been a son
Кърт Доналд Кобейн е роден на 20 февруари 1967 в Абърдийн, Вашингтон, в съвсем обикновено американско семейство. Има и по-малка сестра на име Кимбърли. Малкият Кърт е спокойно и жизнерадостно хлапе, отворено към изкуството от ранна възраст. Стаята му е пълна с негови рисунки на герои от комикси, филми и анимации като Аквамен, Доналд Дък и Мики Маус. Още преди да тръгне на училище, Кърт проявява интерес към музиката, като свири на пиано и пее песни на The Beatles и Ramones.

Повратна точка в живота му е разводът на родителите му, когато е на седем. Самият той признава, че в първите месеци от раздялата им се чувства виновен и съкрушен. Кърт остава да живее с баща си, който скоро се жени повторно, а през 1979 се ражда и брат му Чад. Свикнал да бъде единственото момче в семейството, Кърт ревнува от бебето и търси вниманието на семейството, което така и отказва да приеме като истинско. През това време майка му живее с новия си партньор, който често й посяга, като веднъж я вкарва и в болница със счупена ръка.

Smells like teen spirit
Силно емоционален, малкият Кобейн се затваря в себе си, става агресивен в училище, а в тийнейджърските си години, има и проблеми с полицията за хулиганство. Баща му все по-често го оставя на роднини и приятели, които да се грижат за своенравното дете. Прекарва известно време с приятелско семейство, отдадени християни, където Кърт също се обръща към вярата. С течение на времето у него се поражда силен интерес и към будизма и джеинизма. Всъщност, името Nirvana идва точно от будистката концепция, която Кобейн обяснява като "бягство от болка, страдание и околния свят".

За четиринайсетия му рожден ден, чичото на Кърт му предлага избор на подарък - колело или използвана китара. Той избира китарата. Започва да разучава песни, както и да пише собствени парчета. По това време са и първите му опити с опиати - тринайсетгодишен пробва марихуана, като остава неин любител до края на живота си. В гимназията Кърт се запознава с Крис Новоселич и му предлага да направят група заедно. По това време нашият герой вече е вдъхновен от шумния рокенрол и отдаден фен на култовите още тогава Melvins, с които впоследствие стават доста близки. Първата си банда кръщава Fecal Matter, като в нея на барабаните е именно барабанистът на Melvins - Дейл Кроувър.

Nirvana
След края на Fecal Matter, Кърт и Крис решават да свирят заедно. Основният проблем за двамата е барабанистът. Няколко души се въртят циклично на позицията (включително Дейл Кроувър), като накрая новата група Nirvana (името лепва през 1987) попада на Чад Чанинг, с когото скоро започват репетиции. Първото издание на бандата е сингъла „Love Buzz" - кавър на холандската група от 60-те и 70-те Shocking Blue. Плочата излиза през ноември 1988 от легендарния за алтернативната музика и грънджа лейбъл Sub Pop. Дебютният албум на Nirvana излиза на 15 юни 1989 отново през Sub Pop, а продуцент е Джак Ендино. Макар и приет добре от критиката, Bleach не пробива в класациите и се продава слабо. Музиката в него е агресивна, шумна и необуздана, вдъхновена от пънкарско-екстатичните издания на банди като Melvins и Mudhoney.
През април 1990 групата започва работа върху нови песни с продуцента Буч Виг. По това време обаче отношенията на Кърт и Крис с Чад Чанинг стигат до точка на нетърпимост и той напуска групата. Бъз Осбърн от Melvins им препоръчва Дейв Грол, който по това време си търси нова банда. По-късно Новоселич твърди, че "още след първите две минути ни стана ясно, че той е нашият барабанист".

Nevermind
Албумът, който превръща Nirvana в гигантски звезди, излиза на 24 септември 1991 от DGC Records с продуцент Буч Виг. Никой - нито от лейбъла, нито от групата не очаква мигновеният успех на диска. Сингъла „Smells Like Teen Spirit" катализира популярността на албума и продажбите скачат невъобразимо. До началото на 1992 Nevermind избутва Dangerous на Майкъл Джексън от първото място в Билборд Топ 200. Днес записът е с диамантен статус (над 10 милиона продадени броя), като се е продал в тираж над 30 милиона.
Буч Виг успява да канализира суровата енергия на Nirvana, като облича песните в хармонични одежди, зад които изригва френетичния глас на Кобейн. Тук той подхожда внимателно към писането на парчетата, базирани на пауър акорди, задълбочени текстове и изключително хващащи мелодии и припеви, а китарните му линии са постамент за рок музиката през 90-те. Творческият гений на Кърт и находчивият подход на Виг превръщат Nevermind в един от най-важните рок записи. Мнозина сочат именно този албум за катализатор на цялата гръндж вълна и пикът на банди от Сиатъл (макар и Nirvana официално да са от Абърдийн).

Heart Shaped Box
В ранните дни на Nirvana Кърт живее на 30-ина километра от Абърдийн, като пътува до Олимпия, съседно градче, за да ходи на концерти. Там се запознава и с Трейси Марандър. Тя помага на младия музикант с издръжката и храната. Но когато настоява и той да започне работа, за да се издържа, внася пропаст в отношенията им и двамата се разделят. Кобейн й посвещава песента "About a Girl". Следва романс с активистката от пънк и ъндърграунд сцената Тоби Вейл. Дейната анархистка е вдъхновение за Кърт и немалко от текстовете му за Nirvana от края на 80-те са повлияни от нея. Голямата любов среща Кърт Кобейн в лицето на Къртни Лав - китаристка и певица на алтернативната група Hole. Двамата се запознават през 1990 и няколко месеца по-късно решават да се оженят, след като Къртни разбира, че е бременна. Кърт и Къртни са неразделни, приличат си и са една от най-одумваните двойки в шоубизнеса. И двамата пеят и свирят на китара във все още неизвестни тогава банди, и двамата имат афинитет към прекаляването с алкохол и наркотици, и двамата имат деструктивно поведение на и извън сцената. Сватбата им е на 24 февруари 1992 в Хавай, а дъщеря им Франсис Бийн Кобейн се ражда на 18 август същата година.

In Utero
И тримата в Nirvana са недоволни от посоката и звученето на Nevermind. Твърдят, че е твърде полиран, умишлено мейнстрийм записан и препродуциран с цел да постигне комерсиалният успех, на който се радва. Кърт е притеснен от славата и медийното внимание и твърди, че публиката всъщност не разбира посланието на Nevermind, затова решава да предизвика меломаните при следващия албум. Търсейки различен звук в третия си запис, Nirvana попадат на продуцента Стив Албини. Или по-точно, той попада на тях, като им пише прословутото си писмо, с което печели доверието и благосклонността на групата. Албумът излиза на 13 септември 1993 и разликата в подхода при продуциране е категорична. In Utero е по-суров, по-мрачен, по-шумен, но и едновременно с това по-дълбок и атмосферичен от Nevermind. Песните се забиват и държат в неспокойство при слушане и е трудно да се припяват от невръстни деца, в компанията на радиото. И въпреки това, успехът на In Utero е мигновен. Албумът дебютира на първо място в Билборд Топ 200 и е петорно платинен, като до момента е продал над 15 милиона копия.

I Hate Myself and I Want to Die
С нарастването на популярността на Nirvana, Кърт Кобейн все повече се отчуждава от света и се затваря в себе си. В последните няколко години взима все повече наркотици, включително и LSD и сам признава зависимостта си към хероин. По време на европейската част от турнето към In Utero, Кърт се разболява от бронхит и на 2 март 1994 лети за Рим, където се лекува. Къртни пристига на следващия ден да се грижи за него. Сутринта го намира в безсъзнание, интоксикиран от комбинация от Рохипнол и шампанско. Тя твърди, че това е първият му опит за самоубийство.

На 18 март, вече в дома им в Сиатъл, Къртни звъни в райнното полицейско управление и твърди, че съпругът й се е заключил в една стая с пушка, заплашвайки да се самоубие. На 25 март Къртни Лав организира среща на 10 души от близкия кръг на Кобейн, за да го убедят да се запише в програма за наркозависими. Постъпва в Exodus Recovery Center в калифорния на 30 март. Две нощи по-късно, под предлог, че излиза да изпуши една цигара, Кърт прескача оградата, хваща такси до летището на Лос Анджелис и се качва на самолет за Сиатъл. В самолета сяда до тогавашния басист на Guns N' Roses Дъф МакКейгън, който по-късно твърди "Напълно си личеше, че нещо тотално не е в ред с пича." На 3 април Къртни наема частен детектив, който трябва да открие Кърт, от когото никой от близките му няма вести. На 7 април електротехникът Гари Смит пристига в къщата на Кърт на бул. Лейк Уошингтън в Сиатъл, за да инсталира алармена инсталация. Той намира мъртвия Кобейн на пода във всекидневната с огнестрелна рана в главата. В скута му лежи пушка, насочена към брадичката, забодена в саксия е и предсмъртна бележка, адресирана до имагинерния му приятел от детството Бода. Токсиколозите откриват значителни количества хероин и диазепам в организма му. За дата на смъртта му посочват 5 април. Въпреки спекулациите за трагедията, официалното становище на полицията е, че става въпрос за самоубийство.
През март 2014 излизат още няколко снимки от мястото на смъртта на Кобейн. Според специалисти, те накланят още повече везните в полза на теорията за самоубийство.

Something in the Way
Самоубийството на Кобейн предизвиква истерия в тийнейджърите по цял свят. Хиляди подрастващи прегръщат творчеството на Nirvana, а продажбите на албумите им хвъркват главозамайващо. И все пак смъртта му бележи и края на гръндж вълната, която дотогава е в апогея си. Осем години по-късно, отново на 5 април, от свръхдоза загива и друга емблема на гръндж сцената - Лейн Стейли от Alice In Chains и Mad Season.

Наследството на Nirvana и Кобейн е с неизмерим принос за съвременната рок сцена. Барабанистът на групата Дейв Грол е една от най-важните фигури в рокенрола днес, с участията си в проекти като Foo Fighters, Probot, Queens Of The Stone Age и Them Crooked Vultures. Албумите на Nirvana са преиздавани десетократно, първите тиражи са отдавна изчерпани, а редица от най-големите имена в рока днес сочат триото като основно вдъхновение. Кърт Кобейн напусна света преди 20 години и подари на рок сцената още една икона.

Текст Ивайло Александров