Лак ъф Афро

Идва от музикално семейство и свири на пет инструмента - на пиано от седемгодишен, но лично разбрахме, че саксофонът му е най. Стилът му е микс от фънк с джаз и соул елементи; има три албума и куп отлични парчета, но пробива през 2005-а с „Wait A Minute". Акулите от BBC Radio 1 го харесват и започват усилено да го въртят в ефира, а покрай тях го надушват и другите сериозни станции. Славата му плъзва из Острова и днес Том Джоунс, Краак енд Смаак, Дъ Ню Мастърсаундс и пр. музиканти от класа с лека ръка му поверяват парчетата си за ремиксиране. И нищо чудно.

Здравей, Адам, как си? Прекрасно, скоро се върнах от Кипър и нямам търпение да дойде лятото - задават се страшни партита.
Готов ли си за Jameson Global тази събота? Напълно. Разбрах, че всяка година вечерите на Jameson в България са силни и че тук има доста почитатели на фънки бийта. Отделно съм слушал много за вашето море и се надявам скоро да направя едно участие на плажа.

С какво си се въоръжил? С обичайните неща - диджейска техника, фотоапарат и киндъл.
С киндъл ли? Ами да, обичам да чета и наваксвам, докато летя. Често слушам и различни подкастове, направо съм пристрастен към слушалките за mp3 плеър - купувам си по един чифт от всяка страна, която посетя. В София откъде мога да си взема?

Ще ти покажем. Кажи сега какво очакваш? Незабравима вечер, на която ще танцувате до зори. Иначе за страната ви не знам почти нищо, освен че премиерът ви е бил пожарникар - запомнил съм го, защото баща ми също е пожарникар, но уви, не успя да стане премиер (смее се).

Цял късметлия си ти. Ако дойдем при теб, къде ще ни заведеш? В Лондон има толкова много места, че... (замисля се). В Сохо например е пълно с всякакви клубове, както и в района около ул. „Брик Лейн". Обожавам я, особено в неделните следобеди и вечери - музиката започва още от 13:00, а най-любимо ми е, след като с момчетата сме гледали великите Арсенал, да се пуснем към „Брик Лейн". Пътьом минавам през няколко магазина за винтидж плочи, в които продавачите ме познават - някои от тях са музиканти или диджеи. Не знам, атмосферата в този квартал е една особена.

Освен там къде другаде ще те намерим, когато не пускаш? Доскоро излизах повече с приятели и редовно спортувах, но тия дни съм предимно в студиото - пробвам различни инструменти, търся стари семпли, някакво нездраво любопитство ме тормози.

Напоследък какво си тананикаш? Нищо, защото в главата ми нонстоп звучи саксофон. Мелодията му пасва идеално на темперамента ми и отива на всичко - както на дълбок бас, така и на клавир, а като чуя саксофонист в метрото, на лицето ми грейва усмивка. Това за мен е един от най-чувствените инструменти.

Кога си запушваш ушите? Никога.
Тогава кой стил не понасяш? Чак да не понасям (пак се замисля). Абе, май няма такъв, но не бих си пуснал скандинавски блек метъл със сигурност.

Домошар ли си? Не съвсем. Мъчи ме чувството, че пропускам нещо. В началото, когато започнах да пътувам често, все изпусках полетите и беше кошмарно, но постепенно се пристрастих и сега, ако остана три дни вкъщи, се паникьосвам. Свикнах да работя на бързи обороти, да семплирам между прекачванията за отделните полети и да запомням мелодии, докато играя футбол в неделя.

Кое е любимото ти място вкъщи? Гаражът, макар че е извън къщата - превърнал съм го в студио, но старият ми роувър още се побира в него (смее се).
Имаш ли си домашен любимец? Ако не броим десетките животинки, които съм прибирал от улицата като малък (по едно време гледах лисиче), скоро не съм имал.

Без какво никъде не мърдаш? Часовник и обувки. Фен съм на хубавите кецове.
Къде не би отказал участие? В Ню Йорк.

Къде не се връщаш и за милиони? Досега не съм имал проблеми, най-много техниката да се прецака, но свиря на пет инструмента, така че не виждам какво толкова може да се случи. Освен това съм лежерен тип и съм пускал на всякакви места, а и самият фънк предполага по-непринудена атмосфера, това е улична музика.

За коя публика даваш всичко от себе си? За неподготвената - предпочитам новите места, където почти не ме познават.
Неприлични предложения получавал ли си? Преди сякаш ми се случваше по-често. Миналото лято в Бирмингам едно момиче дойде при мен и си вдигна блузата, а на гърдите й пишеше „Ти ми взе душата"! (смеем се всички)

Срамежлив ли си? Притеснявам се само от красиви момичета.
Какъв си всъщност? Енергичен, позитивен и голям почитател на футбола.

Лак ъф Афро ще пуска тази събота (15-и) на Jameson Global Party.
Повече за него - виж тук

Текст Милена Гелева / Фотография Dan Medhurst