Laylla Dane

Хващаме я в края на януари, между сутрешния й чай и кафето, да набира енергия за предстоящия ден. Всъщност, излъгахме те - тя ни хваща, направо ни идва на крака в редакцията. И носи тази особена градска харизма, която те кара да загърбиш ангажименти и да й обърнеш цялото си внимание. А и нямаме избор, след по-малко от 24 часа лети обратно за Берлин, където клубният живот я очаква с нетърпение. Затова бързаме да ти я представим - Laylla Dane.

Събуждам се с маниер на професионален ленивец. И чай.
Не мърдам от вкъщи без пръстен.

Никога не закъснявам да извия глас на тема analogue vs digital. Носителят не е по-важен от самата музика. Плочите обаче са по-шик и (в повечето случаи) издават емоционална привързаност към селекцията.

Все си повтарям, че е пракрасно да поддържам(е) позитивна настройка за настоящето и бъдещето. И в този ред на мисли вярвам, че състоянието на клубната ни сцена и култура ще се подобри. Била съм на партита в България, които по атмосфера, музикална стойност и ниво на обноски на посетителите не отстъпват на същите в Берлин, Букурещ или Ибиса. Разликата е в мащаба, засега.

Идеалната вечер е прелюдия към идеалната сутрин, идеалния следобед, докато цикълът се затвори в идеалната понеделя.
Обикновено съм в търсене на нови парчета.
Никога не танцувам без да слушам.

Падам си по музикални съкровища, плочи, пътувания, летища, заведения, в които първо е обърнато внимание на озвучаването, а после на интериора.

Велико е всеки път, когато разни симпатяги идват да си споделят аргументираното мнение за сета, който съм направила.

Влизам в огъня заради принципите си!

Дойде ми до гуша от нетърпеливци. Маркетингът ви лъже! Нищо не става отведнъж.

Не казвам на никого, че траковете, които най-много ми харесват, често не ми правят впечатление при първо слушане. Любовта от първо ухо отстъпва пред продължителният опознавателен процес.

Под леглото ми има архив с флаери, касетки и CD-та с техно сетове и други рейв артефакти.

Страшно се изложих, когато един път се прибирах от пощата с чисто нова поръчка с плочи. Минах през пекарната и, докато набутам хляба в торбата, оставих пратката на някаква маса. Тръгнах си без плочите за мой пълен ужас.

Майка ми често ми казва: „виж как ми е цъфнало цветенцето”.

Искам да остарея..., ама друг път.

Правя се на луда, когато наоколо няма луди.

Скачам на бой, когато някой се дотътри да ми дава съвети какво да пускам. Въпреки че отдавна не се е случвало, дори в България. Публиката помъдрява!
Бих се сбила с някой симпатичен младеж...
Убивам за нищо на света.

Не си позволявам да се намесвам на диджея, който свири, ако му се получава, т.е. ако е навлязъл във фаза по-малко мислене, повече усещане. С други думи: не се дръж с хората, както не искаш те да се държат с теб.

Заспивам на тихо.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Maps to the Stars. Става, гротесков филм.
Най-големите актьори за мен са Тодор Колев и Кевин Спейси.
Харесвам режисьори като Бертолучи, София Копола, Братя Мормареви.
Няма по-глупав филм от Avatar - много шум за нищо за до болкa познат сюжет, oгащен в дигитално нарисуван декор.
Много се смях на Kingpin.
Планирам да видя Twin Peaks.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам електронна музика до припадък.
Никога няма да ми омръзнат Demob Happy.
Любимата ми група е Pink Floyd.
В София искам да дойде да речем Daniel Bell или Praslea - диджеи образци от различни поколения.

КНИГИТЕ
Сега чета една книжка за вербалната част на кармата.
Най-добре пише авторът, който те кара да се смееш или плачеш на глас. Последно на Стайнбек ми се случи.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е всяка форма на изобразително изкуство. Особено съм впечатлена от работата на Cote и Dreamrec - VJ-и от румънската електронна сцена. Прожекциите им, с две думи, визуално уплътняват, засилват емоциите, които танцуващите изпитват. Без резки промени и кресливи цветове - много са добри.
Последната изложба, на която бях, е Парно на Милен Радев.

Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова