Леми Килмистър

Кой ще спечели турнир по борба - Леми или Бог? Този подвеждащ въпрос от филма Въздухари още преди 21 години показа, че Леми Килмистър се е превърнал в жива легенда. Няма рокенрол фен, който да не знае верния отговор. Няма и рокенрол фен, който дори да не харесва Motörhead, да не сваля шапка за Леми. Вечният Леми, който е олицетворението на рокенрола. Икона, рок бог, лошо момче, автор на наистина силни лирики и тотален непукист. А вчера Леми си тръгна, стиснал джойстика на любимата си видео игра. Само 4 дни след като удари 70.

Born to raise hell
Роден навръх Бъдни вечер през 1945 в Стоук он Трент, Йън Фрейзър Килмистър остава без баща още на 3 месеца, когато капеланът от въздушните сили напуска семейството си. Когато е на 10 години майка му се жени за бивш футболист. Той вече има две по-големи деца, с които малкият изобщо не се разбира. Семейството се мести във ферма в северен Уелс, където Йън тръгва на училище. Там получава и прякорът Леми - според легендата, вечната му реплика на устата била Le'me a quid 'till Friday (Дай ми кинта до петък), защото постоянно киснел на ротативките. Някъде по това време Леми се влюбва в рокенрола, започва да се влачи с момичета и на 15-16 напуска училище. На 16 гледа The Beatles и решава, че трябва да свири в банда. Когато е на 17 се среща с мацка на име Кати, с която се мести в Стокпорт до Манчестър, където се ражда синът им Шон. Само че младата двойка хич не я бива в родителството и момчето е дадено за осиновяване.

(We are) The Road Crew
В Стокпорт Леми свири в различни местни банди, като една от тях, The Rockin' Vickers става първата британска група, пробила желязната завеса с концерт в тогавашна Югославия през лятото на 1965. След това се прехвърля в бандата Sam Gopal, отново като китарист, но и като певец. По това време поредното му гадже му ражда втори син - Пол. Леми не се свързва с детето, преди да навърши шест години. През 1969 пък променя името си от Уилис (както се казва вторият съпруг на майка му) на Килмистър - фамилията на биологичния му баща. Леми се опитва да се свърже с него, но установява, че баща му е "гнусна невестулка" и повече не го търси.

Младите си години по-късно Леми описва просто така: "Лятото на 1971 беше страхотно. Не го помня, но няма да го забравя". През 1972 тогавашният басист на легендарната британска спейс рок банда Hawkwind не се появява на концерт и лидерът на групата Дейв Брок дръпва Леми на сцената, тиква му четириструнната китара на изчезналия музикант в ръцете и му казва "вдигай шум с това в Ми". И така от китарист, Леми става басист. Самият той твърди: "Научих се да свиря на бас на сцената с Hawkwind". Само че и там не липсват проблеми и когато сингълът им "Silver Machine", в който пее Леми, набира популярност и ротация по радиостанциите, Дейв решава, че е време Леми да си тръгне. Според легендата, докато са на турне в Канада, Hawkwind заебават Леми на границата, като подават сигнал, че има кокаин и той е арестуван. По-късно Леми твърди, че са го разкарали, защото "взимах грешните наркотици".

We are Motörhead and we play rock and roll
След като остава без група, Леми се заканва, че ще направи най-шумната банда на света. Хваща името на последното парче, което пише за Hawkwind - "Motorhead" и го лепва на новата си група. "Искам да правим много елементарна музика: шумен, бърз, градски, арогантен, параноичен, друсан рокенрол. Ще бъде толкова шумна, че ако се нанесем до теб, градината ти ще умре."

След като първоначално записват албума On Parole през 1976, лейбълът United Artists отказва да го издаде. След като обаче следващите албуми на Motörhead - едноименният от 1977, Overkill и Bomber изстрелват бандата напред в класациите, прибраният в архивите On Parole се появява на бял свят. Оттогава насам групата преминава през редица смени в състава, издава 22 студийни и едно ремарке концертни албуми, изнася хиляди концерти и днес, 40 години след началото остава еталон за рокенрол, а всеки техен лайв започва с култовата реплика "We are Motörhead and we play rock and roll". Последният им албум Bad Magic излезе тази година и е просто поредният адски добър, честен и директен рок запис, излизал под шапката Motörhead.

Born to lose, live to win
Животът на Леми е рокенрол от начало до край. Още от 70-те години той се превръща в абсолютната рок икона, а физиономията му с едри бакенбарди и брадавици, опъната под ъгъл към микрофона, става истински тотем. За своите 70 години живот Леми свири в над 30 албума с различни банди, името му е на корицата на поне 50 концертни издания, десетки сингли, а като гост музикант се разписва в неизброимо количество записи. Музикант, рок бог, колекционер на автентични фашистки предмети (има колекция от ножове и униформи), страстен любител на конете, цигарите, жените и Jack Daniel's. Твърди се, че е преспал с над хиляда жени, че всеки ден в продължение на десетки години е изпивал поне един литър Jack, а кейсът за бас китарата му има специални отделения за бутилка уиски и кутия цигари. Почти всички големи рок и метъл банди го сочат като основно вдъхновение - от Metallica, през Ugly Kid Joe и Monster Magnet, до цялата стоунър и сайкъделик рок сцена днес. Вдъхновява документалния филм Леми, в който почит му отдават гиганти като Ози Осбърн, Алис Купър, Слаш, Дейв Грол и Хенри Ролинс.

Самият той казва за себе си, че е "49% motherfucker, 51% son of a bitch". За смъртта говори просто: "Не ме притеснява, готов съм за нея. Когато си отида, искам това да стане като правя това, в което най ме бива. Не съжалявам за нищо. Късно е да съжаляваш, след като вече си го направил. Не се оплаквам, изкарах си страхотно." Честити 70, Леми! Почивай в мир... всъщност, по-скоро Rock out!