Лидия Инджова

Според майка й, Лидия и героинята й в Недадените - Лиляна Паница, си приличат страшно много. Особено ако Лидия вземе, че напълнее малко, съвсем ще са еднакви. Далече сме от мисълта обаче, че са я взели заради визуалната прилика. На Лидия просто й се играе и иска да пробва всичко. Затова много „обича" да я питат за бъдещите й творчески планове или за любимата роля. Предпочита да не й задават „крайно клиширани въпроси, които изискват клиширан отговор", много благодаря.

Вместо това ще си прекара времето в Центъра по наркомании, примерно, за да се подготви за ролята си на наркоманка в постановката Американска мечта. Точно толкова всеотдайна на работата си е. Даже май в НАТФИЗ още се помни някакъв епичен неин етюд. Лидия трябвало да изиграе сляпа жена, обаче все не й се получавало. Цял семестър се мотала с този етюд - на Коледа Сляпата излизала с елха, по Великден се носела насам-натам с яйца... Ама няма значение. Важното е да се бориш за съвършенство.

Събуждам се обикновено с две аларми. Първото, което виждам, е стаята, в която живея, направена по мой вкус, с мои средства и въобще изцяло съм вложила всичко, което харесвам в интериора.
Не излизам без особено важна причина. Домошар съм. Обичам да ми е топло, да ми е хубаво (намърдва се до печката). Аз съм лятно дете, така че...

Много обичам цветя. Садя си, гледам си, луда съм на тази тема. В къщата имаме двор, за който се грижи майка ми. А пък аз обичам да имам цветя в саксии. По двора много не се занимавам, не й се бъркам в разпределението. Но като видя някое хубаво цвете, не мога да се сдържа да не го купя.
Последното ми завоевание е, че успях да си хвана авокадо. Бях сложила три и едното тръгна.

Никога не закъснявам за нещо, дето още не го знам какво е. Закъснявам. Забравям редовно някои работи.
Разсеяна съм малко, но си записвам.

Умирам от срам, когато видя някой друг да се излага.
Страшно се изложих в първи курс на церемонията за връчване на наградите Икар. Христо Мутафчиев покани няколко от нас да обявяват по една категория - номиниран и печеливш. Това ми беше първото излизане пред публика от гилдията и хем си бях научила малкото текстче... И излизам на сцената (задъхва се)... и не мога да дишам. Започвам да говоря и тръгват един след друг лапсуси. И чувам, че публиката вече се смее. Най-тъпото, което казах, беше: „националния театър Иван Вазов". И отдолу пак падат от смях. И си спомням, че казах (говори през смях): „Моля ви, не ми се смейте, аз ужасно се притеснявам." Всичко стана отвратително и исках да потъна в земята от срам.

Все си повтарям, че с повече организация ще успея да изпълня всичко.
Идеалната вечер е с много приятели и много смях.

Обикновено съм в лунапарк. Добре сме, много сме (смее се). Ходим насам-натам. Но истината е, че обичам лунапаркове. Каня се да отида в Дисниленд в Париж. Мечта ми е. Обожавам всички влакчета, ужасно ме кефи.
Единственото крайно екстремно, което съм правила, е да скачам с бънджи (споменава го с пренебрежение, а на нас скокът с бънджи ни се струва доооста тежка задача, б.а.).

Никога не танцувам на някого.
Падам си по всичко, дето хвърчи.

Не съм си се представяла известна или разпознаваема за хората на улицата. В Академията не ни учат какво те очаква след това - от какво трябва да се пазиш като публична личност, как трябва да се държиш в медиите... А хората си имат воайорски инстинкт и обичат да четат жълти неща. Защо не пропускаш да погледнеш в прозореца на съседа, ако случайно е забравил пердетата отворени - по същата причина.
Не си купувам вестници, не гледам телевизия.

Дойде ми до гуша от моите недостатъци. Взискателна съм.
Искам да спра да се поддавам на негативни емоции. Искам да не завиждам, да не се страхувам, да не се самосъжалявам. Това са неща, които пречат.

Под леглото ми има орех. Котката ми Джанго обича да си играе с орехи.
Майка ми често ми казва: „Дръж се като жена."

Искам да остарея като щастлив човек, не искам да съм озлобена. И това май зависи до голяма степен от възможността да се пребориш с тези три неща, които казах преди малко.
Когато се влагаш много в живота, не остава достатъчно за сцената. Лили Иванова има една много хубава реплика, че трябва да си пестиш енергията.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Последният Елвис на София филм фест и Деликатесен.
Най-любимата ми актриса е Мерил Стрийп.
Режисьорите, които харесвам, са Джим Джармуш, Том Хупър, братята Коен, въпреки че са претенциозни, ", Ким Ки-дук, Куросава, Тарантино. От българските - Леон Даниел, Стоян Камбарев - съжалявам, че не съм хванала това поколение, за да имам възможността да работя с тях.
Няма по-глупав филм от Концертът. Всичко е толкова банално, че направо не можах да повярвам.
Много се смях на Джанго без окови.
Планирам да гледам повече френско кино.

МУЗИКАТА
Напоследък слушам La Tordu, Tomas Dutronc - вдъхновен от циганската музика, Gaetan Roussel. Както и Marisa Monte и Deolinda.
Никога няма да ми омръзнат Coldplay.
Най-готиният концерт, който съм гледала, е на Coldplay - само че беше на кино и много искам те да дойдат в България.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите, поне в последно време, е Атлас изправи рамене на Айн Ранд.
Много ми говорят за Георги Господинов и Калин Терзийски.
Най-добре пише Расин. В оригинал. Това е гениално писане, защото той използва звуците на думите, за да създаде образи.

ТЕАТЪРЪТ
Последно гледах Ричард III.
Най-много ме впечатли Пигмалион на Леон Даниел в Народния.
Обичам текстовете за театър на Чехов, Бекет, Йонеско, Гогол, Мартин Макдона, Сартр, Брехт.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни са ми карикатурата, фотографията, комиксите.
Последната изложба, на която бях, е The Family of Men на Edward Steichen. Той събира снимки (всичките от големи фотографи), които проследяват различни етапи от живота на човек. Много впечатляваща изложба.
Любимият ми художник е Магрит, защото има невероятна фантазия.

Недадените е всеки четвъртък от 21:00 по БНТ1

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев