Лилия Гелева

Със сигурност помниш ефектните й образи, населяващи Театрална работилница Сфумато. Но едва ли знаеш, че освен магнетична актриса, тя е и талантлив художник. И един от най-усмихнатите хора, които сме срещали. На сцената впечатлява с широк диапазон - от комедийни (Любовта на Анатол, Сфумато) до драматични роли като Чеховата Маша в Чайка на Явор Гърдев (в театър Крикор Азарян). Наяве е естествен човек, който цени малките жестове и невидимите, но истински осезаеми неща. Радостта от добре свършената работа е най-важното нещо, а мрънкането и нищоправенето е едно от безсмислените занимания, които я дразнят. Нищо чудно, че най-добрият й приятел се казва Годо и я чака предано след спектакъл. Заради него и заради други любими и верни същества тя би се хвърлила в огъня.

Събуждам се с усмивка. Веднага си пускам музика и правя кафе. Иначе се е случвало Годо да хвърли топче върху лицето ми, за да стана... (смее се) Една от алармите ми е кучешки лай - така се подсигурявам, че Годо също ще се разлае и аз най-накрая ще се събудя. (смее се)
Не мърдам от вкъщи без телефон, тютюн, шапка и слънчеви очила. Обичам да си свивам цигарите сама, много ми харесва този малък ритуал. За мен вкъщи може да е навсякъде, където усещам вътрешен комфорт. Опитвам се да запазя това състояние през деня.
Иначе - когато не спя, не пътувам и не работя, тичам из парковете и крещя: "Годо, Годо..." (смее се) Дружбата ни е 6-годишна. Това е любимият ми мопс - нищо не е невъзможно за него. Брат ми го подари за рождения ден. Взех си го, защото исках да се науча да се грижа за нещо извън мен, тоест на малко дисциплина. Но покрай Годо се научих и на други неща.

Няма нещо, за което да съжалявам. Наистина.
Умирам от срам, когато забавя да върна някоя книга или когато много мисля, а не действам. Или когато трябва да говоря от първо лице, ед. ч. Тоест - на сцена ми е по-комфортно, отколкото в живота, защото съм зад нещо друго и едновременно с това съм самата себе си.

Все си повтарям, че по-малко трябва да се говори и повече да се действа. Повтарям си още, че всичко зависи от мен. Не вярвам в предначертаните неща. Убедена съм, че всичко зависи само от действията ми. Освен това вярвам, че когато са направени с добра мисъл, нещата обикновено се случват по най-добрия начин.
Идеалната вечер е с близки хора, вкусна домашна храна и хубава музика. Много обичам да готвя и да каня приятели. Миналата Коледа се хванах, че съм направила само постни неща - от хумус през гуакамоле... както се вижда, все български манджи. (смее се)

Обикновено съм в еуфория. Щастливо ми е.
Никога не танцувам на чалга.
Падам си по усмихнати хора и по пътувания. Предстои ми да ходя в Барселона и вече нямам търпение!

Влизам в огъня заради важните за мен същества. Влизала съм в схватка с друго куче, заради моя Годо. Стана ето така: разтворих му челюстите с ръце и се нанизах на зъбите му. Тогава си дадох сметка, че човек е способен на всичко в името на любимо същество. Беше си страшно: огромният пес беше стиснал между зъбите си моя мопс и го подмяташе... Пробвах всичко - крещене, ритници, но нищо не помагаше. В един момент инстинктивно разтворих челюстите му, грабнах си кучето и тръгнах. После се оказа, че кръвта по ръцете ми е моя.

Дойде ми до гуша от мрънкането. Не го харесвам и в себе си, но съзнателно успях да го изчистя. От една година не се оплаквам.
Под леглото ми има стотинки и играчки на кучето ми. И неудобни мисли, които обаче правят чудесен масаж на мозъка, докато спиш. (усмихва се)

Майка ми често ми казва: „Както го усещаш, така го направи". Страхотна е. Доверието между нас е най-важното нещо. До голяма степен това ме е изградило като личност.
Искам да остарея като щастлив човек. Всъщност, много често нямам усещане за възраст - нито за себе си, нито за хората. По-важно е вътрешното състояние на духа.

Правя се на луда, когато се прибирам вечер по тъмно, усещам стъпки зад гърба си и малко ме е страх. Иначе не се правя на луда.
Скачам на бой, когато трябва да защитя близките си.

Не си позволявам да обиждам, да обобщавам, да поучавам. Иначе гледам все повече да си позволявам различни неща. Нарочно прекрачвам ограничения, които сама си налагам, за да провокирам различни неща в себе си.
Заспивам на музика или докато гледам някакъв филм.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Младост, Любов и Слушай, Марлон
Най-големият актьор за мен не е само един. Толкова са много, че е невъзможно да ги изброя. Е, добре. Харесвам Хоакин Финикс и Филип Сиймур Хофман.
Напоследък ми е любим Омарът.
Харесвам режисьори като Уди Алън, Джим Джармуш и Рой Андершон. От театъра - Питър Брук, Явор Гърдев, Теди Москов, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Сашо Морфов и други.
Няма по-глупав филм от последния на Михалков - Слънчев удар. Голям сюрприз беше!
Много се смях на Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието от Андершон. Страхотен е!
Планирам да видя новия филм с Леонардо ди Каприо.

МУЗИКАТА
Слушам най-много джаз, а също и някои електронни неща.
Никога няма да ми омръзнат Depeshe Mode и Air.
Любими са ми Radiohead, Depeshe Mode и Queen.
Кефя се и на Насекомикс.
В София искам да дойдат отново Depeshe Mode.
Напоследък с Мирослав Стойнов, който прави супер готина музика (електронна), ни свърза един колега и сега си работим по първото парче заедно. Стилът се оформя нещо средно между електрик, поп и джаз с елементи на мрънкане... (смее се)

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Идиот на Достоевски.
Обичам да чета биографии и абсурдни истории.
Сега чета разказите на Етгар Керет, биографията на Стив Джобс и Бесове на Достоевски.
Много ми говорят за Мишел Уелбек.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото обичам, а и не мога да си представя да не гледам театър, след като се занимавам професионално това.
Представлението, което най-много ме впечатли, е Великият Инквизитор на Питър Брук.
Обичам да чета текстовете на Чехов, Хармс, Бекет, Пинтър и други.
Последно гледах Иво Димчев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Рисуването е първата ми любов. Учила съм в такова специализирано училище преди НАТФИЗ (бях специалност живопис, иначе скулптурата ми е по-интересна), затова и сега продължавам да правя разни неща с ръцете си. При мен този вид изразяване преля по естествен път към изкуството на сцената.

Можеш да гледаш Лилия Гелева в Любовта на Анатол, Самолетът закъснява,
Поети срещу актьори в Сфумато; Чайка в театър "Крикор Азарян";
Старицата от Калкута в 199, Процесът против богомилите в Народния театър и
ателие Американски мюзикъл в СКТ.

Текст Патриция Николова / Фотография Венета Тилева (черно-белите снимки в парка), Яна Лозева (репетиции на Чайка) и Joteva (Поети срещу актьори)