Липсата на план е най- добрият план

Животът е скандално непредвидим. Изобщо голяма забава, като си мислил и кроил какво ли не и за около 5 минути и по- малко се случва едно, не чакайте, не едно- ПОЛОВИН нещо, което преобръща всииичко! Докато тая половинка стане цяла, а тя ще стане, трябва обаче да сме готови за действие, да не сме ревящи насред парка или в офиса, да не сме вдигнали на крак цялата рода и приятели с оплаквания. Трябва просто да сме там, ние, в ролята на себе си- човекът, на когото ще разчиташ до края, защото нищо толкова фатално не е станало, освен че не се е съобразило с плана ни. Ето ви я драмата.

Съответно единственото изискване към нас, за да ни бъде осигурено едно прилично съществуване, е да сме гъвкави и приспособими. Да можем да сменяме посоката в зависимост от ситуацията, да се доверяваме на частния случай, не на това, което очакваме да стане. Да не подреждаме живота си според някаква презумпция, а да разглеждаме всичко детайлно. А и ако може, да сме позитивни, докато през цялото това време се въртим по някакъв часовник, който не е този, който даваме за пример, посочвайки посоката на стрелката. Друг, непознат часовник. Който не настройваме ние. Ние само можем да му се доверим, да повярваме, че е сверен с най- точното време на живота ни. По възможно най- швейцарската схема от горе.

В никакъв случай не съм преминала към убеждението, че нищо от това, което ни се случва, не зависи от нас и трябва да се пуснем по течението. Не. Работата е там, че реакцията ни, ако не успеем да го „случим”, както сме си го начертали най- логично според субективните си размисли, е това, което зависи от нас на сто процента.

Всъщност е много важно да се спомене, че тая непредвидимост на живота, е нещо доста чаровно, макар често да ни хвърля в дълбоки ужаси за това дали ще успеем да удържим фронта на изненадите, които ни очакват по пътя. Вероятно ще успеем, да ви кажа… и наистина има щастлив край, ако не държим така строго ние да сме го определили. То е все едно да обичаш точно този плод, някой да ти предлага друг- още по- вкусен, но ти просто да се инатиш да първия. Оказва се, че нищо не работи така.

Не бъдете на принципа каквото излезе, но не бъдете и на този, който кара всичко да изглежда сякаш е на живот и смърт. На живот и смърт са само те. По средата нищо не е край.

За мъжкото „джентълменство“ и женската нежност

Как ще гледаш деца с тези татуировки?