Лора Варийска

Мислех си да стана актриса. Родителите ми са актьори и това беше най-естественото нещо на света.
И станах шефче! (смее се) Шегувам се. Всъщност отговарям за връзките с клиентите, за спазването на сроковете, за организацията като цяло.
Заобиколена съм от хора, които обичам и с които ми е забавно. Караме се често, но градивно. При нас всичко е лично и емоционално.

Добрият екип е важен, защото всеки зацикля и има нужда от друга гледна точка. С добър екип всяка идея има шанса да стане гениална.
В офиса ме смятат за (усмихва се и поглежда към другите) тази-която-създава-напрежение. Аз трябва да следя за нещата, с които артистичната душа на архитектите не обича да се занимава.
Сред приятелите минавам за непредвидима, ако става дума за тези в Словакия. Казваха, че ще съм последната от компанията, която ще се омъжи, ще откаже цигарите и ще има дете, а се оказах първа и в трите. С тези от България пък работя и нещата малко се сливат.

По душа съм добра. Но повече се надявам другите да мислят така.
Никога не работя без кафе, а най-често и детето е наблизо.
Проблемът ми е несправедливостта. Направо превъртам! (повишава тон) Вчера една леля в метрото не пусна една баба да седне на единственото свободно място! И архитектурните конкурси ме вбесяват, като отворихме темата.

Идеите идват с много труд. Това с внезапното озаряване не ми го хвалете. Може в началото да има някакъв проблясък, но всичко стават бавно, трудно и с усилие, ако искаш да е хубаво.
Блокирам, когато ми гръмне главата.
Компромисите са необходимото зло. Склонна съм към тях, защото трябва да гледам и от страната на клиента. Колегите ми предпочитат да воюват.

Работата е като гаражно производство с малко търговийка. Много ни е домашно тук, можем да пием бира по обед, а като ни писне - да играем тенис на маса.
От моята научих, че с добра комуникация се постига много.
Съревновавам се с мързела си.

Скачам в дълбокото всеки път. Не използваме утвърдени архитектурни рецепти - нещата трябва да се получат бързо, добре и почти без пари.
Забелязала съм, че в България не стават бързо, добре и почти без пари. Винаги се прави компромис с едното.
Не знам много неща - колкото повече се занимавам с архитектура, толкова повече го разбирам. За щастие, колегите ми са големи капацитети.

Успехът е да срещаш непознати хора, които се кефят на работата ти.
Най-обичам да е слънчево и интересно. Да гледам филми. Да ми е вкусно. Радвам се, че в местата, които сме правили, готвят точно така.
Току-що разбрах, че съм гладна. Кога стана обяд?
Ще ми се да бях заснела някой страхотен филм.
Или поне да бях казала нещо умно.

Студио Funkt са на www.funkt.eu

Фотография Васил Танев