Люба Христова

Люба казва за себе си, че е „интересен продукт на баща пилот, пълен авантюрист, и майка балетен хореограф и педагог, човек на изкуството”. Като малка гледа колежански сериали и решава, че един ден ще отлети към Париж. Разказва, че там всичко, което погледнеш, е красиво. Възприема храненето за цяло изживяване и обича да го споделя с любимите си хора. Не се ограничава в рамки и обича свободата. Вярва, че външната красота влияе на вътрешната. Смята, че е много важно да работиш върху себе си и че всичко, което правиш, има ефект върху заобикалящата те среда. Не спира да генерира идеи. Определя се като силен характер и винаги се бори, за да постигне целите си. Същото е направила и с основаването на SOHO - едно от малкото работни пространства за споделено ползване в София.

Мислех си да стана ветеринар, но само за кучета. След това исках да стана пилот - като баща ми и любимите ми автори от детинство (Екзюпери, Хемингуей, Бах), но реших, че ще ми е много скучно да правя само едно нещо. Хубаво е да летиш, но не и през цялото време. Минах през архитект, художник и така нататък.
Накрая разбрах, че нямам никаква представа каква точно искам да стана, но да е нещо, което да ми позволи да правя много неща. Бях доста притеснена, защото това нещо не го виждах никъде около себе си.
Но, ти да видиш, със SOHO взе, че се получи. (смее се)

Заобиколена съм от хора, които не са съвсем земни. Изключително интелигентни, интересни, всестранно развити личности.
Добрият екип е важен, защото каквото и да правиш, не можеш да го избуташ сам. Дори да си артист, който се занимава сам със своето изкуство, ти трябва да се справяш с битовизмите, за да живееш в нашата реалност. Ние сме социални животни, всичко е свързано с интеракция между хората.

Вкъщи ме смятат за лудетина. Ето, например, имам над двайсет фрактури, последствие от екстремни приключения.
Сред приятели минавам за нещо мъничко, усмихнато и слънчево.
По душа съм положителна. Вярвам, че човек сам привлича нещата в живота си. За мен е важно да бъда самостоятелна, силна и да мога да зареждам хората около себе.

Никога не работя с хора, които не харесвам. И без желание и без любов. Аз правя неща, които обичам.
Проблемът ми е, че интересите са ми в много посоки, а организацията ми е под всякаква критика.

Смятам, че светът е едно чудесно място. Има, разбира се, негативни неща, но от нас зависи да направим така, че да са много по-малко от позитивните.
Идеите ме бомбардират през цялото време. Дори по време на йога, когато се предполага, че работиш върху това да спреш да мислиш. Учителката ми е разрешила да си държа лист и химикал до мен, защото иначе се побърквам.
Блокирам, когато съм изморена. Но май обичам да ми е лудница. Това ми създава адреналин и ме кара да се чувствам жива.
Обичам контрастни неща.

Грешките са като рисуването на картина - започваш с нещо, което в началото не ти допада и на тази база започваш да добавяш или да отнемаш, докато не се получи.
Компромисите са нещо, с което човек трябва да внимава. Вярвам, че е нужно да отстояваш това, което си и в този смисъл да не правиш компромиси със себе си. Когато обаче става въпрос за това други същества да добруват, вече са необходимост.

Един човек, за да е богат вътрешно, трябва да е видял, да е пътешествал.
Аз съм била почти навсякъде из Европа. Само веднъж се разходих до Индия. Беше много впечатляващо.
Там най-интересна ми беше разликата в културата. Мислех си, че хората ще са невероятни, едва ли не възвишени, но бях разочарована. Бяха много по-меркантилни, отколкото очаквах.

Работата е нещо, което те кара да се чувстваш жив. Движение.
Аз обожавам да работя - това е творене. Работата е материализиране на идеите ти.
От моята научих, че трябва да обичаш това, което правиш. Ако няма това чувство, по-добре не се занимавай. Винаги има избор.

Съревновавам се с времето. Смятам, че всяко нещо, което човек поиска, може да стане, стига да има необходимото време.
Скачам в дълбокото винаги, въпреки че ме е страх. Когато скачам от скали, например, заставам на ръба и чакам съвсем да ме дострашее. Това е вътрешна борба.
Успехът е да правиш нещо което обичаш.

Най-обичам да съм си с любимите същества.
Забелязала съм, че при отношенията си с хората правя една грешка - приемам, че всичко е лично. Това е един от най-интересните ми уроци напоследък. На хората им се случват хиляди неща, не си им само ти на главата. Човек трябва да се опитва да се бори с егото си.
Никога не знам как ще се чувствам малко по-късно, защото всичко при мен е като един Ролер Костер. Аз съм изключително емоционална.

Ще ми се да измисля неизчерпаем източник на енергия - нещо, което да захранва и с електричество, и с позитивна енергия, и да лекува. Абе нещо неопределено, което все още не съществува.
Или поне да бях казала: „Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне” - Екзюпери.

Текст Деяна Узунова / Фотография Кирил Кръстев