Луис Басат - чиста проба креативност

Имахме възможност да се срещнем с една от най-великите творчески личности на нашето съвремие - Луис Басат. Човекът, ръководил най-големите рекламни и PR кампании в Испания и Латинска Америка, със стотици отличия зад гърба си, гостува по покана на Фондация Фотофабрика. Той представи пред българска публика серия от културни и образователни събития, обединени в проекта “Луис Басат и креативността”. По време на откритата си лекция Луис Басат беше награден с най-високото отличие на Софийския университет.

Ако си кандидат-креативен, но си пропуснал срещите, потърси наскоро излязлата книга на Басат - Креативността. Тя ще ти помогне много в тази посока. Разгледай и колекцията със съвремeнно каталунско изкуство в Квадрат 500 до 15 януари. Koлекцията съдържа над 3000 оригинала, сред които има произведения на автори като Чиида, Мирó, Тàпиес, Домингес, Агилар, Клавé, Гиноварт и др. За първи път част от нея е показана извън Испания. Ние успяхме да зададем три ключови въпроса на Луис и един последен - силно емоционален, свързан с българския му корен.

Кое е най-важното нещо в рекламата, което не се променя във времето?
Може да се отговори със следните категорични думи - продуктът да се продава, не - премиите, не медиите, а това кампанията да мотивира консуматора да купува и ако това се получи, ще дойдат и наградите. Аз съм спечелил над 400 в живота си, но никога не съм ги търсил, винаги съм стремял към това - продуктът просто да се търси. Понякога продуктът е град или държава, или политик…

Сега рязко скачаме в една друга вселена - съвременното изкуство. Защо за теб е важно да се колекционира изкуство ?
Преди всичко преди да колекционирам изкуство, аз съм гледал много изкуство. Вчера един журналист ме попита - как трябва да се купуват произведения на изкуството. Аз му отговорих, че първо трябва да си видял минимум хиляда, преди да купиш едно. Защото ако не си видял повече от 30 и да кажеш - това ми харесва най-много, е малко несигурна работа.

Разбира се, няма как да си видял цялото многообразие на света на изкуството, но твоите очи трябва да свикнат да виждат изкуството. И след като си видял хиляда, ако видиш една творба, която ти разтуптява сърцето, това е сериозен кандидат за покупка.

Тогава идва вторият въпрос - колко струва? Ако струва колкото един стол или една маса - купувай го, защото ако след пет години не ти харесва вече, можеш спокойно да го подариш на някого. Но ако струва повече от един стол или една маса, тогава трябва да си сигурен, че парите, които си дал, няма да са пропилени. Трябва да можеш лесно да го продадеш, да го замениш с нещо, което ти харесва повече.

Изводът е да се гледа много изкуство и да се купува още по-внимателно.

Как да поддържаме креативността за по-дълго време - всеки има своите пикове и спадове, но как да я съхраним?
Аз съм много по-креативен днес на 75 години, отколкото когото започнах и бях на 25 години, защото креативността е да се смесват различни неща в главата ти, а сега имам много повече материал.

Веднъж един студент ме попита как би могъл да знае дали самият той е креативна личност. Аз го питах - как идваш до университета, той отговори - пеша. А откъде минаваш, продължих аз. Той сподели - по най-краткия път. Колко ти отнеме като време - 25 мин, каза той. Аз му отговорих - не си ли си помислял, вместо да вървиш винаги по най-прекия път, понякога да минеш по друг път, макар и с няколко минути повече. Това ще ти позволи да видиш различни дървета, ще станеш свидетел на изгрева и залеза по различен начин, ще минеш покрай различни витрини. Даваш ли си сметка, че понякога най-прекият път, невинаги е единственият добър път. Всичко това, което ти позволява да виждаш повече неща, всъщност кара мозъка ти да смесва различни информация и съответно да бъде по-изобретателен. Този студент ми повярва и каза, че ще го направи.

Много години по-късно ме поканиха в тв програма и операторът се обърна към мен със следното - сигурно не си спомняш за мен, но аз бях онзи с въпроса за креативността. Беше станал водещо име във визуалната страна на телевизията. Това, което може би съм му внушил, е че трябва да се научи да гледа на света от различни гледни точки.

И накрая съм запазила емоционалния въпрос - как Луис общува със своето вътрешно българско аз?
Много емоционално… Не съм си представял, че имам толкова невидими връзки с България. Онзи ден отивам в един ресторант и ми носят плато с аперитива. Едно от нещата беше крем от патладжани (б.р. кьопоолу), пробвах с интерес и беше абсолютно същото, което правеше майка ми. Като ме попитаха - какво искам за второ, отвърнах - още от същото, но само за мен. Въпреки че само четвърт от мене е българска, дядо ми е от България, баба ми е от Турция, а останалите двама са от Гърция, си давам сметка, бидейки тук, че имам силни български корени и сигурно храната е един от тях. Понеже в моята къща се ядеше много кисело мляко, много бяло сирене, много патладжан и това сигурно е дошло от моя български дядо…

Вкусовете никога не лъжат, Луис. Особено, когато не им изневеряваме…
Следва гореща прегръдка, подписване на каталога за съвремнно каталунско изкуство и голямо нарисувано сърце от Луис.

Текст Белослава Димитрова /  Фотография Фондация Фотофабрика