Луис Карол

„Думи, думи, просто думи" се пее в един стар френски шансон. Думите обаче са живи, тежки и своенравни, и е важно винаги да бъдат поставяни по местата им. Какъв е смисълът например любезно да предложиш някому малко вино, ако така или иначе изобщо не разполагаш  с никакво. Не е много полезно и да поискаш съвет в коя посока да поемеш, ако въобще нямаш претенция в коя крайна точка ще се озовеш. А глаголи като „отрежете" им главите, повтаряни сравнително често, могат да създадат, меко казано, неудобства. Затова, ако не знаеш какво точно да кажеш, съветва царят на небивалиците Луис Карол, кажи го на френски! И ако това ти звучи абсурдно, то тогава „викай му „глупости", щом искаш, но аз такива глупости съм чувала, че в сравнение с тях, тази е смислена като тълковен речник".

В търсене на изгубения смисъл
Всъщност, смисълът не може да бъде нито изгубен, нито намерен. Той може да бъде единствено разбран. Дори да ти изглежда напълно абсурдно и небивало място, в Алисината страна на чудесата на моменти царува съвсем строга и оплетена като дантела логика, характерна за Оксфордски професор по математика Чарлс Латуидж Доджсън (истинското име на Луис Карол, ако не си се досетил). Така че, ако тръгнеш отначалото, ще стигнеш до края, ако дълго държиш в ръце нагорещена маша - ще се опариш. Ако силно удариш пръста си с нож - ще потече кръв. Ако изпиеш на един дъх шишенце с надпис „отрова" рано или късно ще ти стане лошо... Дори в на пръв поглед безсмислената загадка „по какво си приличат гарванът и писалищната маса" (отговорът няма нищо общо с Едгар Алан По) има скрито послание. С нея дългогодишният преподавател със строго консервативни възгледи по отношение на подопечната си наука, всъщност осмива широко навлязлата по онова време абстрактност на математиката - откриването на неевклидовата геометрия, развитието на абстрактната алгебра и широката употреба на така наречените „въобръжаеми числа". И понеже изпитваме някои затруднения да задълбаем в тунела на скритата математика в приключенията на Алиса, тук е моментът да ти заговорим на френски. Fin de la conversation, mon ami.

Илюстрация от Джон Тениел

Задава се нещо зло
Или пък не се задава. Толкова години след смъртта на Луис Карол, неговите изследователи все още не могат да се спрат на единодушно и категорично решение - бил ли е страстно влюбен в  10-годишната Алис (на третата снимка горе), за която е написана книгата, или просто е бил достатъчно любезен да развлича децата на Оксфордския декан по време на семейните им разходки по Темза. Сред 3000-те любителски фотографии, които е оставил след себе си, е имало и такива на голи деца, за които изследователите, също като Лудия шапкар и Катерицата, все още се лутат в търсене на правилния отговор: снимките са заснети от сексуални подбуди или, чисто и просто, защото по онова време на голите деца се е гледало като на символ на чистата и неподправена невинност и да бъдеш наоколо им е било почти благословия. И понеже „ако някои хора не се месеха в работите на другите, Земята щеше да се върти доста по-бързо", оставяме въпросът за децата и насочваме вниманието ти към модерните технологии - поне за онази епоха. Най-модерният за времето си микроскоп, произведен през 1859 от Smith & Beck, е бил собственост на Луис Карол, който го е пазил като истинска скъпоценност. С него е съзерцавал амеби и ларви на насекоми, удивлявайки се как „органите подскачат сякаш части от свръхсложен механизъм, но всичко става с невероятна скорост - скоростта на влак!",  е писал Луис Карол в писмо до сестра си. Скорост и транспортни иновации, които в наши дни сигурно бихме описали така „Но всичко, скъпа сестро, става със скоростта на новата екологична електрическа Tesla Model S, която ускорява до 100 км/ч за не повече от 3 секунди."

Луис Карол с децата на семейство Лидел

Реалността на маркетинга
Вярваш или не, приключенията на Алиса са толкова популярни и познати дори и на онези, които никога не са отваряли книгите за Страната на чудесата или Огледалния свят, защото именно на Луис Карол е хрумнало да ги направи такива. Същински Уолт Дисни на онзи век, у писателя се появила идеята да заработи с фабриканти и производители и да постави лика на Алиса на различни продукти - печати, бисквитени кутии или чашки за чай и така, съвсем неосъзнато, да изгради пъвообраза на онова, което днес наричаме мърчандайз.

Ще ни се Гай Кавазаки да беше написал книга за това.

Текст Дани Николова