Луиза Григорова

За лична среща я дебнем отдавна, и ей на - успяхме. Запалихме се по нея с участието й в Стъклен дом, а после я гледахме в Дървото на живота. Малкото екранно време с нея обаче не ни стигна и ето ни сред публиката в театралната зала. Проследихме я от първата й постановка в МГТ Зад канала Лодка в гората с Владимир Зомбори на Мариус Куркински (за която тя споделя, че й е най-близка), до последното представление на режисьора Крис Шарков - Лив Щайн. И междувременно не пропуснахме чудесния спектакъл на Лилия Абаджиева Скъперникът (по Молиер) с Владимир Пенев, Александър Кадиев и други; Дванайсета нощ по Шекспир (дотук всичко в Зад канала); Разбиване (Театър 199), Идеалният мъж (Народен театър) и почти изцяло женската продукция Тирамису (Театър София). Не е малко, вярваме, за млада актриса, каквато е Луиза Григорова. Млада, но още в началото стъпила на сцената със сериозна заявка да се превърне в едно от водещите лица в театралния свят у нас.

Артистично настроена още от малка, Луиза винаги е знаела, че това, с което ще се занимава, трябва да е свързано с изкуство. В НАТФИЗ я приемат от раз, като споделя, че не е приемала нещата кой знае колко сериозно - докато не преминава от втори към трети кръг. Тогава разбира, че има реален шанс да влезе в Академията и не го пропилява. Днес нарича театъра „нещото, без което аз наистина не мога да живея". Но - както вече споменахме - освен играта на сцена, я бива и пред камера. За разликата между театър и кино споделя: „едната емоция е коренно различна от другата". И продължава развълнувана: „театърът е моят отдушник. Нещото, благодарение на което аз мога да се изразявам най-точно и ясно и хората около мен не полудяват. Защото аз имам супер много емоции у себе си и ако не е сцената да ги изливам, близките ми ще се побъркат." Но също толкова разпалено ни подхвърли и за новия филмов проект, в който участва - екшън трилър за големия екран, чийто сюжет се върти около темата за тероризма и всички онези неприятни неща, случващи се по света. Можеш да хвърлиш едно око и да им удариш едно рамо чрез кампанията им в indiegogo.com.

Събуждам се от само себе си и с усмивка, заради любимия човек.
Не мърдам от вкъщи без гащи. Вие без гащи излизате ли?
Иначе телефона си го забравям редовно, ключовете също.

Няма нещо, за което никога не закъснявам. Освен за представление, разбира се.
Умирам от срам, когато се изкажа неподготвена. А това се случва постоянно.

Все си повтарям: „брой до 10 преди да го кажеш, брой до 10 преди да го кажеш". Не ми се получава.

Идеалната вечер е с много любим човек, червено вино, много лека храна.
Обикновено съм във всестранно състояние. За две минути мога да се разрева, да се разсмея, да се ядосам и да ми е весело.

Никога не танцувам на дет метъл, защото ми се струва супер странно. (започва да куфее)
Падам си по мъже, като цяло.

Последно беше велико на концерта на Роби Уилямс. А най-велико беше на концерта на Джъстин Тимбърлейк.
Влизам в огъня заради хората, които обичам, а аз съм обичлив човек.
Дойде ми до гуша от мрънкащия българин. Как не спряха да мрънкат! И от Facebook ми дойде до гуша, ама не мога да го изтрия още.

Под леглото ми има една палатка, един самар, кутии за обувки и котката ми.
Майка ми често ми казва: "Easy! Успокой се, майче, не е свършил света".

Искам да остарея като добър човек. Искам да имам мир в душата. Може и да е тривиално, но ми е все тая.
Правя се на луда като лъжа.
Скачам на бой, когато остана безмълвна.

Не си позволявам - особено напоследък - да наранявам хората и да си играя с техните чувства.
Заспивам на Friends, обикновено.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Over the Top със Силвестър Сталоун.
Най-големият актьор за мен е Кърк Дъглас.
Напоследък ми е любим Джейк Джиленхол.
Харесвам режисьори като Джеймс Камерън, Братята Коен, Стенли Кубрик.
Няма по-глупав филм от Knock Knock.
Много се смях на Антураж.
Планирам да видя Star Wars VII и имам билети!

МУЗИКАТА
Слушам всякаква музика.
Никога няма да ми омръзнат Dead Can Dance.
Любими са ми Джъстин Тимбърлейк, Beyonce, AC/DC, Pink Floyd, Бетовен, Моцарт, Бах. И Ludovico Einaudi - страхотен композитор.
Кефя се и на електронна музика - ATB, Daft Punk.
В София искам да дойдат U2.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Степният вълк на Херман Хесе. И също - Майсторът и Маргарита.
Сега чета Игра на стъклени перли, пак на Херман Хесе. Не знам защо така се случи.
Много ми говорят за Мишел Уелбек и Елементарните частици, но аз не можах да я прочета. Според мен е ужасна тъпотия.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото искам да видя как се развиват колегите.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Хъшове, може би. Гледала съм я 10 пъти и никога няма да ми омръзне.
Обичам да чета текстовете за театър на Шекспир. Може да е тривиално, но е факт. Много често, когато се чудя какво да чета, просто си отварям Шекспир. Има и един велик текст, по който е направен един велик филм - Отблизо, на Патрик Марбър. Това го обожавам. Друг мой много любим текст е пиесата Заболяване на младостта на Фердинанд Брукнер. Но ако поседим още един час ще ти кажа още 10. Това е на прима виста.
Последно гледах Процесът против богомилите.

ИЗЛОЖБИТЕ
Преди 4-5 месеца бях в Лувъра и там си напълних очите. Мона Лиза наистина е вълшебна.

Фотография Славея Йорданова