Лунна физика за възрожденци

Под един популярен пост във Facebook, свързан със статия относно кацането на Луната, се изказа Николай Дренчев - депутат от „Възраждане“. И по принцип е хубаво, когато депутатите са хора като всички други и изказват свободно мнението си в социалните мрежи. Дренчев обаче реши да блесне като зададе изключително тъп въпрос, при това под формата на реторичен такъв. Цитирам го дословно, с всичките му правописни грешки:

„Гравитацията на луната е 1/10 о земната. Ако на Земята пилот със скафандър може да подскочи поне 10 см, на Луната трябва да скочи поне метър. Има ли снимка на астронавт, скочил на метър над лунната повърхност? Благодаря предварително!“

Занапред ще използвам обръщението „бай Кольо“, защото някак така го чувствам отвътре, когато обяснявам на случаен чичо някакви неща. Та, разбираме, че бай Кольо не е много сигурен за някои неща – например дали „Луната“ се пише с главна буква или не, затова изписва думата и по двата начина. Значи, бай Кольо, когато става дума за Луната като астрономически обект, думата се изписва с главна буква. Точно както Земята и Слънцето, когато говорим за тях като астрономически обекти. Ето, вече знаеш нещо ново.

Освен това, бай Кольо, започваш с невярно твърдение. Гравитацията на Луната не е 1/10 „о земната“. Гравитацията на Луната всъщност е 16,6% от тази на Земята, което значи, че е приблизително 6 пъти по-малка, не 10.

Но стига съм те поправял, дай да ти отговоря на въпроса за скачането. Значи, всеки от астронавтите при първото кацане е носил скафандър, тежащ около 80 кг, точно колкото е тежал и самият астронавт вътре. Освен това, бай Кольо, май не взимаш предвид, че в космоса и на Луната има разлика между тегло и маса: теглото намалява в среда с ниска или нулева гравитация, но масата остава непроменена и следователно инерцията е същата като на Земята. Затова за един скачащ астронавт е необходимо да преодолее инерцията на своето 80-килограмово оборудване и на собственото си тяло - точно както на Земята. Да, знам, заболява те мозъка от толкова физика, но няма страшно, ще опитам по-простичко да го кажа, че да ме разбереш.

Забравяш и друго – че астронавтите всъщност наистина са на Луната и са заобиколени от смъртоносния вакуум на космоса. Те са учени, тренирани хора (включително учили от учебниците по авиация на Асен Йорданов, макар че това не е от значение за съвременните псевдопатриоти) и знаят, че тук не е мястото за поставяне на рекорди по висок скок. Ако при падането изгубят контрол и нарушат целостта на своите скафандри, ги чака бърза, но агонизираща смърт. Но продължавай да четеш, бай Кольо, има още много неочаквани обрати до края на тоя текст.

Между другото, бай Кольо, в края на своята лунна разходка Нийл Армстронг скача на стълбите на лунния модул на Аполо 11, като скокът му е от поне метър и половина. Има го на видео, можеш да го гледаш в YouTube, някъде след 2 часа и 16 минути от цялото видео е, погледай ако искаш. По-късно Армстронг казва, че усеща тенденция тялото му да се накланя назад при висок скок, затова решава повече да не си прави подобни експерименти, които могат да застрашат живота му. С други думи – да, има снимка как астронавт скача повече от метър. Ама да речем, че тя е от много далеч.

По време на мисията на Аполо 16 пък астронавтите Джон Йонг и Чарли Дюк (да, няколко пъти кацат на Луната американците и дори СССР не оспорва този факт) си правят „лунна олимпиада“. Те тестват колко високо могат да скочат със скафандрите си, като резултатът е скокове от около 120 см. Ето, даже повече от метър, бай Кольо! Двамата обаче бързо осъзнават, че това са опасни, глупави експерименти и преустановяват играта си. Явно и те усещат същото като Армстронг и решават да спрат навреме. Между другото, тази „олимпиада“ също я има заснета с видео.

Така че, бай Кольо, ето ти отговорите. Ако не вярваш – може да съберем пари и да ви пратим на Луната с бай Коце и бай Цончо да се уверите как стават работите. А ако имаш нужда да оборя всяка от конспирациите, че не е кацано на Луната – с удоволствие ще ти услужа с фактите. Макар че, както знаем, за конспираторите (десни или леви) чувствата са по-важни от фактите. Дали Земята ще е плоска, дали ще има 600 пoлa или ще ни пръскат от небето с кемтрейлс – на такива хора факти не им влияят. Така че цялата тази статия сигурно е загуба на време.

Сериозно, нямам търпение някой (по възможност от Възраждане) да поиска обяснение за всички други конспирации около кацанията на Луната. Любимите ми са „Защо оттогава не сме ходили?“, „Кой ги снима?“ и „Стенли Кубрик каза, че...“. Чакам.