Лъчезар Босаков

"Този стил тук е по-неразоран, а интерес определено има. Изкарахме дебютен сингъл, а вече имаме 11 авторски парчета" - започва да ни разказва Лъчко, докато седим на ключова пейка на Кристал и продължава разпалено - "Промоцията мина жестоко! Напълнихме малката зала на Mixtape 5, а хората супер се изкефиха. Сега започваме с лайфове по фестивали и участия на открито".
Винаги ни е радвала страстта, с която говори за музика и за рокенрол лайфа, който води, просто, защото си е неговото нещо. Това, което буди чисто възхищение, обаче е завидният талант да съчетава пънк вечеринките и безбрежните лета на Карадере с крайно сериозните дела в съда, където отново плува в свои води, но не морски, а на Наказателното право.

"Едното го правя по финансови и чисто човешки причини, другото пък обичам безкрайно. От една страна музиката е моето нещо, опитвам се да свиря откогато се помня и когато най-после се научих, нищо не би могло да застане между мен и моя устрем. Адвокатурата пък винаги е била моя страст и голямо желание. Не може човек да е само сериозен или само несериозен - това е моята лична социум везна, която балансира полезното с приятното. Никога няма да ми бъде достатъчно само едното. Да, всеки казва, че иска да стане рокстар или принцеса, но в крайна сметка трябва нещо да те държи на земята. Пък и в съда определено не скучая".

Евала!

Събуждам се с флекс и криминална хроника.
Не мърдам от вкъщи без слушалки и тефтер.
Никога не закъснявам за мой концерт или за дело, глобите са от 300 лева нагоре.
Умирам от срам, когато отворя български новинарски сайт, когато си пусна телевизия, когато обяснявам на чужденец какви хора ни управляват.
Все си повтарям, че Локо София пак ще играят в А -група и, че съм нормален.

Идеалната вечер е споделената.
Обикновено съм в съда и по концерти.
Никога не танцувам на  бъчва, хоро и дъбстеп.
Падам си по рокенрол и по жени.

Беше велико, когато направихме първия си концерт с новата ми банда VAN COCK, което се случи преди няколко дена.
Влизам в огъня заради това, че съм зиморничав.
Дойде ми до гуша от селяндури и патрЕоти.
Не казвам на никого, че е грозен, че ще умре млад, че ще влезе в затвора, или че трябва да спре пиенето и цигарите.

Майка ми често ми казва да си опичам акъла.
Искам да остарея като пич.
Правя се на луд, когато съм на сцена.

Скачах на бой, когато още не бях чел Наказателния Кодекс.
Убивам за малко сън.
Не си позволявам да се излагам, да лъжа и да прецаквам хората.
Заспивам на сериал, станал съм като бабичките, следя поне 10.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах  първите 15 минути от Hail, Caesar.
Най-големият актьор за мен е Кристофър Уокън.
Харесвам режисьори като Стенли Кубрик, Дейвид Линч, Мартин Скорсезе.
Няма по-глупав филм от Zombeavers.
Много се смях на Shameless.
Планирам да видя Eat that Question: Frank Zappa in his own words и I saw the light за Ханк Уилямс.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам калифорнийски рокенрол, сайкъделик и сърф.
Никога няма да ми омръзнат Sublime, Rancid и Rage Against the Machine.
Любимата ми група / изпълнител / композитор е всеки месец имам нова любима, но от доста време Queens of the Stone Age са на първо място в сърцето ми.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Fun Lovin' Criminals в София.
В София искам да дойдат Иги Поп и Rolling Stones. Иги за малко да дойде, но ни послъгаха нещо тогава. Има още доста, но звучи нереалистично някой да плати толкова пари в България.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е По Пътя на Керуак.
Сега чета Clandestino . В търсене на Manu Chao на Питър Кълшоу.
Много ми говорят за някакви наши компаньонки, овековечили подвизите си на хартиен носител.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър,  защото е най-откровеното и живо изкуство след музиката.
Последно гледах „Гео" на Иван Добчев.

Текст Мартина Панайотова / Фотография Славея Йорданова