Майя Виткова

Тя е режисьор на Виктория - първият пълнометражен български филм, състезавал се на фестивала "Сънданс". Тя е автор и селекционер на програмата "Нощта е кино" - част от тазгодишното издание на НОЩ/Пловдив, което ще се проведе на 23 и 24 септември. Тя е искрена, тя е талантлива, обича работата си така, както обича и хората около себе си. Винаги е готова да скочи в дълбокото и знае, че нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат. Тя е Майя Виткова, с която непременно искаме да те запознаем.

Мислех си да стана актриса.
И станах режисьор. И продуцент... И сценарист! (смее се)
Заобиколена съм от хора, които ме нервират. И обичам.
Добрият екип е важен, защото иначе не става нищо.
Вкъщи ме смятат за териториална алфа. Факт!
Сред приятели минавам за Майя.
По душа съм, иска ми се да съм мъдра.

Работата е като любовта - не може без нея.
А от моята работа научих, че всичко е възможно.

Никога не работя без в ръцете ми да е една много смешна химикалка, която си донесох от Сантяго де Компостела. Тя е като някакъв жезъл - тъничка, червена, на нея пише „Сантяго де Компостела", а отгоре завършва с един кръст. Всъщност, не че ми помага реално да работя, но просто не ми върви, ако не си играя с нея. Така че напоследък не работя без нея.
Никога не работя с хора, които не харесвам (или поне не втори път).
Проблемът ми е, че искам всичко да е перфектно.
Получава ми се понякога.

Фотография Диляна Флорентин

Идеите идват неочаквано и са много красиви, защото наистина процесът е като при растение - тръгва от зрънце и става нещо невероятно, нещо, което ти не си очаквал. Това е най-ценното, което може да ти се случи, освен вярата и любовта на близките хора. Няма нищо, което да се сравни с идеите.
Блокирам, когато никога не блокирам. Мога да полудея, да изтрещя, но не блокирам, слава Богу.
Грешките са поправими.
Компромисите не са позволени.

Съревновавам се с никого, нито със себе си, защото това е абсолютно клише. Какво значи да се съревноваваш със себе си? Не се съревновавам, а просто си вървя по моята пътека, правя различни неща, които нямат нищо общо с мейнстрийма. Когато представяш нов проект, винаги те питат „Как ще изглежда твоят филм?". При мен архетипите винаги са в литературата, изобразителното изкуство и фотографията. Никога в киното, въпреки че имам един куп любими режисьори.
Скачам в дълбокото, когато се налага. А и когато не се налага. Просто си скачам нон-стоп в дълбокото.
Успехът е този неясен обект на желанието. Успехът всъщност се състои в други неща. Май... В това да си обичан и да обичаш, да живееш по начина, по който ти се иска да живееш. Това е истинският успех. А ако професионалните ти успехи ти донесат и това, още по-добре.

Най-обичам да говоря с мъжа си.
Забелязала съм, че нещата не са толкова зле, колкото изглеждат. Наистина, първоначално има шокиращ момент, в който си мислиш, че всичко е черно, но после се виждат нюанси. Понякога черното е дори прозрачно. Ще видите, че дори в плаката на „Нощта е кино" има черен надпис, но той е прозрачен, така че се вижда зад него.
Никога не знам какво следва.
Ще ми се аз да съм измислила въпросите.
Или поне да бях казала "точните" отговори.

Киното е като любов.
А нощта е за кино.

Текст Неда Ковачева / Фотография личен архив на Майя Виткова