Майките

Те са три млади жени, които са олицетворение на образа на съвременната майка. Вдъхновени, активни, красиви и успешни дами. Диляна, Славина и Доротея. Диди току що навърши 28 за втори път (защото забрави първия) и живее с трите си момчета (съпруг, син и нюфаундленд) в Будапеща. Завърши илюстрация в Художествената академия и рисуването остава нейна професия и до днес. Иначе сама се описва като четиресет и няколко кила разсеяност и творчески безпорядък. Славина е на 30 и е културолог по образование, бонвиван по призвание, меломан и киноман. Зад гърба си има платформата за култура и изкуство Stand.bg. В момента се занимава основно с 10-месечната Леда и дакела Сю, като наред с това се опитва да осъществи няколко отдавнашни идеи. Тея също е на 30, като в последните пет е омъжена, а в 2 години и 8 месеца от тях е и майка на Самуил. Харесва всичко, което я кара да се чувства полезна и жива - добрата храна, спортът, срещата с непознати места, семплият, непретенциозен, даже леко старомоден арт. Обича и да пише, но все повече го прави за удоволствие, отколкото по работа.

Диляна

Има ли живот отвъд майчинството?
Има, разбира се. Просто трябва да съумееш да го намериш в кратки промеждутъци между сън, хранене и оправяне на това и онова. Понякога е просто в чаша хубаво кафе, докато малкото човече си спи спокойно в количката и ти четеш книга. (Страхотно е, че Будапеща е пълна с великолепни бейби френдли места, където можеш да се чувсташ не като наказан родител, а като пълноценен човек с бебе). Майчинството е прекрасна пауза в живота на жената, намирам огромно вдъхновение в него. Идват ми толкова много идеи. Може да нямам физическа възможност да ги реализирам веднага, но ме спохождат в момент, в който мога да започна всичко начисто и това е прекрасно. А и нищо не е по-вдъхновяващо от собственото ти дете.

С какво се занимаваше преди да родиш?
Забременях докато работех като арт директор в едно списание. Бяхме чудесен екип. Винаги съм правила и разни проекти паралелно. Любовта ми е детската книга и последните няколко години не съм пропускала панаира на книгата в Болоня. Отидох дори бременна в седми месец. Тази година ще отида и с дете.

Как те промени Дамян?
Дамян ме разнежи, направи ме едновременно и по-смела, и по-страхлива. Той запълни място, което преди това не съм усещала като празно. Сега някак всичко си е на мястото. И аз самата включително.

С кое се свиква най-трудно и с кое най-лесно?
Най-лесно се свиква с присъствието на детето и с постоянната близост, която изисква. Наскоро си говорихме със съпруга ми за времето преди Дамян. Направо ни се струва празно. Интересното е, че всъщност това май е и най-трудното. Да имаш едно същество постоянно в ръцете си е едновременно и най-лесно и най-трудно. Трудно е физически, лесно е емоционално. Но сме създадени да го правим по един или друг начин. Наистина ни е в природата и явно има измислен механизъм за всичко. Не виждам друг период в живота си, в който да мога да понеса толкова безсъние и това да е окей.

За какво трябва да е готова една бъдеща майка?
За емоции. Много и различни. И да е подготвена да бъде съветвана от всеки и за всичко.

С какво се занимаваш днес?
Днес къпах кучето. Това е упражнение за цял ден. Иначе в главата ми има концепция за нов проект и се надявам съвсем скоро да му се отдам повече. Това ще е едно от нещата, с които ще се занимавам след като детенце тръгне на градина след няколко месеца и моята омайна творческа отпуска приключи. Идва времето да реализирам това, върху което съм медитирала последните месеци.

Как намираш баланса между майчинските грижи и личните си занимания?
Не намирам буквално. Има различни дни. Дни, в които детето спи като ангел през деня и аз успявам да отметна много други задачки. Има и такива, които са тотален провал. От ставането. Балансът за мен е в това да приемаш тези неща и да се отървеш от нагласата, че е трябвало да се погрижиш за нещо, било то лично, или професионално.

Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще изчистя козината от къпаното куче. Ядат ми се печени чушки с доматен сос и мисля да си ги сготвя докато доглеждам един филм на Уди Алън, който започнах преди няколко дни. Това обаче може и да не се случи точно така и най-вероятно ще гледам компромисно Красавицата и звяра на Дисни, заедно с малкия. А като заспи вечерта, ще си купя самолетни билети за тазгодишното ходене до Болоня.

Славина

Има ли живот отвъд майчинството?
Въпросът, който навярно си задава всяка жена преди да реши да има дете. Всичко зависи от това какъв си ти - ако си динамичен и социален човек, майчинството ще бъде просто период от живота ти, който ще премине, за да дойде ред на друг. Има жени, които истински се срастват с ролята си на майка и домакиня, и това ги кара да се чувстват щастливи и пълноценни. Винаги е различно. Родителството е онова, което остава оттук насетне, отговорността за детето, което един ден ще стане голям човек. Но ако се опитаме да приемем нещата като естествени случки от живота, като нещо нормално, а не ексклузивно, всичко ще бъде наред и в пъти по-спокойно и приятно.

С какво се занимаваше преди да родиш?
В последните години се занимавах активно със сайта за култура и изкуство Stand.bg, който създадохме заедно с мой колега и близък приятел от Културологията в СУ. Междувременно работих за столичен културен гайд, а през цялото време се занимавам с нещо като корпоративен дизайн, за да държа доходите във форма. Разбира се, на мен никога нищо не ми е достатъчно и в главата ми все се въртят разни идеи, които трябва да осъществя на дело.

Как те промени Леда?
Все още не мога да осъзная какво точно се случва. Как така изведнъж от една точица се е оформило тяло и душа, с характер, собствени чувства. Не мога да си спомня какво е било преди детето, сякаш всичко е в мъгла. Леда е чудесно бебе, появи се в точния момент, бременността и самото раждане бяха период, за който с усмивка си спомням. Самата тя от началото е много спокойна, спяща, кротка - просто готина. Казват, че детето е огледалото на майката, и в моменти, в които се чувствам по-минорно, се улавям точно за тази сламка. Щом тя е усмихната, ведра и спокойна, значи и аз съм такава, въпреки менящите се настроения. Леда донесе една особена подреденост в живота ми, търпение, което ме изненадва, надежда. И в момента ми преподава важни уроци, свързани преди всичко с моето себепреоткриване.

С кое се свиква най-трудно?
Най-много ме угнетява рутината. Майчинството е затворен кръг, особено, ако си сам в това - ако няма кой да ти помага, ако таткото работи много или пък си единственият родител, ако финансовото положение не е цветущо. Да си родител на моменти е доста изнурителна работа - нямаш почивен ден, нямаш отпуск. Не всичко е розово - спокойни разходки в парка, чисти дрехи, отпочинали лица. Особено в началото се улавяш как непрекъснато си напрегнат, дори когато няма обективна причина за това. Това е подсъзнателният стрес от отговорността и от липсата на свобода - да взимаш решения, които касаят единствено теб. Но това е временна фаза, която приключва в момента, в който бебето стане дете и започне да развива самостоятелността си. Тогава майката се превръща в съветник, приятел и душеприказчик.

За какво трябва да е готова една бъдеща майка?
За промяната. Независимо дали детето е добро, дали има кой да ти помага - животът ти е необратимо променен. Но това не трябва да е плашеща мисъл, напротив, всичко е толкова динамично - не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река и трябва просто да оставяш случващото да се извали върху теб без прекалено втренчване и чоплене.

С какво се занимаваш днес?
В приятелския ми кръг, за късмет, всички се оказахме с бебета в рамките на последните две години, което е много приятно, защото всички сме в този филм. С две приятелки в момента развиваме една чудесна идея, която ще е предназначена за родители и техните деца. Няма да издам за какво става дума - надявам се, че ще се чуе скоро!

Какво ще правиш в остатъка от деня?
Дните с 10-месечно бебе, не са много различни един от друг. Разбира се Леда вече е чудесен другар, макар че все още само пълзи, но всеки ден е с нови номера. Чака ни обичайната дълга разходка с нея и дакела, срещи с приятелки с деца - прекарваме страшно много време навън. Аз хич не съм домошар, а и Леда ми позволява да свърша разни домакински задачи още в началото на деня. Привърженик съм на теорията, че човек трябва да е навън. Но това съм аз, в този един момент. Няма константни неща, особено, когато имаш дете. И това е обнадеждаващото и окуражаващото.

Доротея

Има ли живот отвъд майчинството?
Естествено. Просто нов живот.

С какво се занимаваше преди да родиш?
Бях отговорен редактор в списание Програмата. Супер период - интересни нови места, още по-любопитни хора, пътувания и лекота. Не мога да се оплача от миналото си преди бебето.

Как те промени Самуил?
Промяната не е еднократно явление. Тя се случва постоянно. Детето ми е мое огледало - всичко, което чувствам аз, преминава през него, затова гледам съзнателно да се боря срещу личните си демони, за да не прихваща и той. Самуил продължава да ме учи да съм по-търпелива и по-себеотрицателна. Признавам, че това е най-голямото ми предизвикателство. Майчинството така и не успя да ме погълне изцяло, аз винаги изплувам с нуждата да не губя връзка със себе си и нещата, които ме правят доволна като отделна личност. Една от най-съществените промени е може би фактът, че станах по-отговорна към времето си и го запълвам само с есенциалното. Гледам да избягвам дребнави и зловредни срещи, защото енергията ми е необходима.

С кое се свиква най-трудно и с кое най-лесно?
Най-лесно се свиква с рутината. За нея човек няма как да се подготви предварително, но повечето родители успяваме и с лекота забравяме за излежаването сутрин и питието с приятели вечер. Най-трудното е пак рутината, повтаряемостта по-скоро. Невъзможността да се отскубнеш от режима, особено през първите месеци. Може да бъде влудяващо.

За какво трябва да е готова една бъдеща майка?
В идеалния случай изборът ѝ трябва да е осъзнат. Мога да ѝ кажа отсега, че повече няма да си почива, поне не в популярния смисъл на думата, но бъдещата майка няма да ми повярва. Сериозно - непоискани мнения и съвети винаги ще има, но единственото общовалидно нещо за всички деца е, че трябва да са желани и обичани.

С какво се занимаваш днес?
Грижа се за връзките с медиите в издателство Сиела.

Как намираш баланса между майчинските грижи и личните си занимания?
Много трудно, тъй като съпругът ми е с много нестандартно работно време и всяко мое "бягство" трябва да се съобразява с неговата заетост. Няма кой да ни помага, така че дори ходенето на фризьор се урежда две седмици по-рано. Но пък поне веднъж седмично гледам да си доставя някакво удоволствие - спорт, филм, среща с приятели... Справям се.

Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще прибера Самуил от градина, ще приготвя вечеря и ще почета, след като той заспи. Нормални ежедневни работи.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Петър Топарев (Славина), Людмил Елшишки (Диляна), Радостина Ганева (Доротея)