Максим Ешкенази

Събуждам се с музиката, която още звучи в главата ми. Или с някакво притеснение, дошло от някой странен сън. Когато не си доспя или не се справям с часовата разлика, спя повърхностно и сънувам непрекъснато.
Не излизам от вкъщи без телефон. Няколко пъти обаче го забравих и трябва да ви кажа, че бях много щастлив.

Не бих закъснял за репетиция и за погребението си.
Винаги ме е срам, когато сбъркам, докато дирижирам. На 3 септември дирижирах концерт в Ориндж Каунти - в един амфитеатър с над 10 000 продадени билета - и обявих грешното произведение. Вместо Спящата красавица от Чайковски казах Лебедово езеро - ужас!

Постоянно си повтарям, че успехът е да вървиш от един неуспех към друг неуспех с добро чувство.
Много ме радва това, че станах професионален диригент и не кривнах към тъмната страна на живота. Че осъществих мечтата си да пилотирам и от миналото лято дори летя с хеликоптер.

Не се напрягам много и гледам да не се връзвам. Оставям дребните житейски неща да минават покрай мен. Идва време, когато не можеш да се занимаваш с всяка малка гадост, и започваш да мислиш нещата по на едро.
Признавам си всичко. На това ме научи животът ми в Щатите - да се чувствам комфортно с това, което съм.

Под леглото ми, на едно дърпащо се рафтче, седяха чорапите, гащите и тениските ми. Скоро не съм проверявал какво има там.
Музиката понякога ме натоварва. Трудно ми е да я слушам само за удоволствие, особено ако съм в музикалния сезон. По-лесно е през лятото, когато малко съм се отпушил, но в главата ми, като някакво психологическо ехо, все така се въртят теми от сезона.

Обичам да си пускам новините по радиото - много ме успокояват.
Физическото насилие не в моя речник. Занимавам се с музика и това е съвършеното изразяване за мен. Човешкият допир, особено агресивният, не е никак съвършен.

Беше велико, когато моята приятелка най-накрая се съгласи да се повози с мен в хеликоптер. Първият път не й хареса, но грешката беше моя - взех я, когато се упражнявах в излитане и кацане. Втория път летяхме над океана, близо до крайбрежната ивица, и много й хареса.
Най-щастлив съм на сцената или когато работя с музика. Така усещам живота си пълноценен и знам, че върша нещо, което има значение.

Не бих танцувал на музика към ритуал за жертвоприношение. Иначе обичам салсата (прави няколко салса движения).
Запушвам си ушите за шумове от косачки на трева, машини за издухване на листа, пневматичен чук. Звуците от машините на съвремието са ми дошли до гуша.

Музиката на бъдещето първо ще бъде електрически създадена, но след това пак ще се върнем към мембранните инструменти и човешкия глас. Ще има и още по-голяма имитация на природата - звуците на птиците, на щурците, на делфините и на китовете например ще се транслират по такъв начин, че ще ни доставят същото удоволствие, каквото и Моцарт.

Идеалната вечер е на брега на океана - по залез слънце, с любимия човек и без много приказки. Само слушаш вълните и гледаш как минават пеликаните.
Порокът, от който не искам да се отърва, е (с апломб) любовта! (замисля се) Честно да си кажа, всички пороци, които имам, си ги обичам. Те са в мен, за да уравновесяват останалите неща, и не си ги давам.

Имам много страхове. Един път доста се панирах, когато на 30 метра под водата ми свърши въздухът. Беше си доста страшничко. Установих, че ме е страх и от височини - в Сиърс Тауър в Чикаго има място, където едно стъкло стърчи извън не знам си кой стотен етаж; усетих, че не е толкова лесно да стъпя на него, макар да е суперздраво. Като пилот винаги имам усещането, че нещо логично ми помага да съм във въздуха, а в това нямаше никаква логика - просто някакво стъкло.

Най-особеното място, което последно видях, е едно солено езеро в Калифорния. Получило се е, когато река Колорадо се запушила, а е солено, защото водата влачи много соли. Сега то се изпарява и има места, където виждаш почти цяло поле от мъртва риба. И миризмата е ужасна.
А на няколко мили от него, в пустинята, са се нанесли хора, които живеят по скалите. Те ме карат да мисля за нещата, които ние толкова ценим - дом, вода, електричество. За тях тези неща не значат нищо и вероятно са по-щастливи, по-свободни от нас.

Най-свободен се чувствам на три места. Първото е сцената, където се изразявам емоционално. Второто е във въздуха, където всичките ми житейски проблеми изчезват. И третото е (съвсем наскоро го открих) малката яхта на един мой приятел - бяхме насред океана, и няма такава свобода.
Ако можех да съм друг за един ден, бих искал да съм от онези, които живеят по скалите. Искам да видя каква е свободата да не живееш в обществото.

ФИЛМИТЕ
Най-любими са ми Да спасиш редник Райън и повечето на Уди Алън.
Бих гледал отново всеки от тях.
Препоръчвали са ми много заглавия, даже имам списък в телефона си какво да гледам.

МУЗИКАТА
Наскоро слушах концертите на Рахманинов под диригентството на Владимир Ашкенази и много се впечатлих.
Бих чул на живо известния цигулар Исак Перлман.
Най-великите музиканти на всички времена са няколко - Хайдн, Моцарт и Бетовен, а след тях са Рихард Щраус, Малер и Чайковски.

КНИГИТЕ
Бих препрочел Тримата мускетари, когато имам време. Но май няма да е скоро.
Последно започнах Музиката скъсява времето на Даниел Барембойм. 

Фотография Васил Танев