Малин Кръстев: Аз съм луд

Много ли сте? (дръпва злостно от цигарата) Кво да ви кажа - в главата ми сме много, и то все особени хора. Най-вече се мяркат един старец и едно дете. Останалите непрекъснато бягат, крият се, всичко ги плаши. Пък и са скучни, нищо свястно не казват.
Какъв ти е случаят? Целебрастения - вид шизофрения, ама по-сложна. Ставам все по-добричък обаче, което хич не ми харесва. Предпочитам аз да съм лошият и другите да ги е страх от мене. Тогава миришат особено.

На какво? На лицемерие и целувките на Юда - една прекрасна миризма.
За какъв се мислиш? За едното нищо. Цял живот съм бил някой, някога, някъде. Писна ми. Аз не съществувам.

Кои ти е лекуващ лекар? Не му знам името, но е страшно грозен, братче. И гледа тъпо (мръщи се и клати глава). Разправя, че съм сладък и май ме сваля. Непрекъснато ми говори през прозорчето на килията, ама го е шубе да влезе. Иначе е много отворен.
Как те лекува? Обикновено ми дава цигари (гаси поредната).

А нещо за пиене? Ооо, абсолютно е забранено! Случвало се е само веднъж и тогава така се отплеснахме, че в един момент клиниката изчезна и се оказахме в градинката пред Кристал. (свива рамене) Оптична измама.
Навън не те ли пускат? Не, бе! Струвам им се твърде опасен. Пък и не дават да се срещам с никого. А аз така искам! (притихва) Искам да се запозная с истински хора, другите са толкова досадни - „кухи хора", нали помните стихотворението на Т. С. Елиът.

Помним го отлично даже. На какви лекарства си? Никакви лекарства - само фасове. От време на време ни хранят с разни треволяци - виолетки, детелини, лайка, такива работи. От тях ми става едно слънчево, слънчево, но това няма да оправи нещата. (навежда се над масата) Нужни са стекове цигари!
Ама някакви специални ли? (маха щедро с ръка) Каквито дадат! Пушили сме качак, луксозни и даже туристически чайове свивахме по едно време. Сега го караме на вносни, явно пари има.

Следят ли те? Непрекъснато ме наблюдават, но вече свиквам. По едно време ми пуснаха два паяка със сересета да ме държат под око, ама им стана скучно и умряха.
Как буйстваш? Пея „Йовано, Йованке" с пълен глас. От другите стаи ми пригласят и тропат с каквото могат по стените.

Оркестър имате ли си? (клати глава) На нашия етаж няма, ама на по-горните, чувал съм, имало един. 
Пълна ли е лудницата? Фрашкана е, обаче не съм сигурен - не ме пускат да припаря даже в коридора.

Лафче не става ли през решетките? Става, става, разказваме си вицове.
Кажи един. Отива някакъв при доктора и му разправя: „Докторе, аз съм нощна пеперуда!", а докторът вика: „Е как разбра, бе?", на което оня отговаря: "Еми само при вас светеше!"

Какво крещиш насън? Трая си, защото сънувам много.
Какво по-точно? Вода, океан някакъв. Но в него няма риби, нито водорасли - нищо. Само аз - ходя отгоре му.
На докторите разказа ли? Не, ама и вие не им казвайте!
За твое добро е. Каква марка е усмирителната ти риза? Quechua - бързо се връзва и развързва.

Ще се оправиш ли някога? Така ми е много добре - пуша цигари по цял ден и за нищо не мисля, щото ми е забранено. Искам да си взема телевизор, но няма да го включвам, а само ще се оглеждам в него.
Ще пробваш ли да се измъкнеш някога? И после накъде? Че аз и сега не знам къде съм?

Фотография Васил Танев