Мара Голдуин и Макс Гасман

Пристигнаха в София още преди седмица, за да подготвят своята инсталация за тазгодишния арт фест Водна кула. В нея посетителят ще е играе главната роля, и по-точно неговото тяло, което Макс и Мара ще използват като електрически проводник (и духовен, допълни Марк още в началото на интервюто). Но вместо да се суетят излишно върху подробностите, тръгнаха на обиколка из България, за да търсят допълнителни предмети за инсталацията.

Бяха адски отпуснати и три часа ни разказваха за арт проекта си Sofar Channel, който правят заедно в Берлин. В него освен улични пърформанси има и музика с много атмосферични записи от цял свят. Казаха, че и тук записват като луди - най-силно впечатление им прави шумът от трамваите и строителните площадки, който ще включат в изложбата си.

Кажете сега, що за чудо ще е инсталацията?
Макс: В нея ще има няколко стари радиоприемници, които изровихме в България. Сега запояваме електронни платки - повечето предмети ще бъдат свързани помежду си, така че когато човек докосне един от тях, ще произвежда музикален звук и той ще излиза през радиата. Те, от своя страна, са закачени за радиопредавател, който пък ще излъчва звуци на живо.
Мара: Всъщност ще построим нещо като олтар с вещи, намерени тук - не носим нищо специално от Берлин. Дойдохме седмица по-рано именно за да обиколим страната и впоследствие да я построим в умален вид - така, както я виждаме ние.

За пръв път ли сте тук?
Макс: Да, но колкото и странно да звучи, отдавна искаме да дойдем - и за двамата България е точка на засичане. Вероятно заради българите, които сме срещали по света, или заради вашите филми, които вече сме гледали.

Така ли? Кои?
Макс: Видяхме Източни пиеси преди месец...
Мара:...(възторжено) Ооо, чудесен е - разказва една проста история, която обаче бръква дълбоко в теб. Освен това е направен без излишна претенциозност и ефекти.

И ние мислим така. Нещо друго?
Макс: Увлякох се и по митовете за Орфей - четох доста книги за него и сега ще обиколим из Родопите, където се смята, че е живял. Ще минем и през Триград, за да видим пещерата Дяволското гърло - предполага се, че именно оттам древният певец е слязъл в подземния свят. За нас пещерите са връзката с отвъдното и сме обсебени от тях.
Мара: Като си говорим на тази тема, страшно впечатление ми правят некролозите, които хората разлепват по улиците. Не съм виждала нищо подобно другаде - странна традиция, но ми харесва.

А какво се случва в Берлин? Как започва денят ви?
Мара: С кафе, после интернет. Следва един час обличане (смее се).
Макс: Първо си пускам радиото, кафето идва след това. Слушам новини, предимно от Щатите. Преди Америка не ми липсваше, но сега ме тресе лека носталгия.

Без какво не мърдате от вкъщи?
Мара: Без звукозаписвачка и фотоапарат.
Макс: С риск да съм скучен - без телефона си. Не го понасям, но бизнесът ми с колелата зависи само от него.

За какво никога не закъснявате?
Макс: (смее се и клати глава) Винаги, ама винаги закъснявам. И двамата мразим да бързаме и затова сами сме си шефове, не искаме да работим за някой друг.
Мара: Но си имаме мотори - онези стари източногермански симпсъни.

Те и тук бяха мегапопулярни преди време...
Мара: Сериозно? Ако знаехме, щяхме да дойдем с тях. Отдавна си го мислим, но никъде в Европа няма резервни части и ни е шубе да не закъсаме някъде по средата.

Е, нищо, следващият път. А кога умирате от срам?
Мара: Когато видя голяма група американци да се държат като свине в Берлин. Живеем в квартала „Кройцберг", където идват доста туристи и купонясват здраво, напиват се и после повръщат по улиците.
Макс: (към нея) Тук съм абсолютно зад теб.

Какво си повтаряте винаги?
Макс: Да живея за момента и да не съжалявам за нищо.
Мара: При мен е същото. Дори и от най-гадната ситуация може да излезе нещо креативно.

Къде е идеалната вечер?
Мара: За вечер - не знам, но през деня се разхождаме непрекъснато и търсим интересни находки.
Макс: (малко уморено) Вече не излизаме толкова, колкото преди. Идеята да отидеш на бар и да изхарчиш сума ти пари за пиене не ме влече. Да, ако завържеш разговор и от него излезе нещо полезно - тогава има смисъл. Но иначе девет бири и бла-бла-бла цяла нощ просто не си заслужава.

Къде ще ви намерим обикновено?
Мара: На концерт, имаме много приятели музиканти.
Макс: В Trickster - това е бивша фабрика за пружини, която сега работи като клуб и арт пространство. Поставят се пиеси, има гигове и литературни четения - въобще, много силно място. Но ако сме настроени за парти, парти, парти - тогава отиваме в Berghain. Там купоните започват в петък вечер и свършват в понеделник сутринта.

Звучи точно като за нас. Но има ли нещо, на което никога не танцувате?
(И двамата едновременно): На немски шлагери!
Уау, доста категорично. По какво си падате тогава?
Мара: Аз съм книжен плъх и чета постоянно. По-често съм в библиотеката, отколкото по клубовете.
Макс: По научнопопулярни филми и книги.
Мара: (поглежда го) Е, има и още нещо - кажи го де. (обръща се към нас) Влюбен е в мотора си.
Макс: Така е. Поправям байкове, но не ги карам. Предпочитам симпсъна. Винаги когато имам свободно време, се мятам на него и опитвам да изляза от Берлин. Последният път попаднах на едно самотно място, съблякох се гол и цял ден лежах в тревата.

А от какво ви е дошло до гуша?
Макс и Мара, в един глас: От туристи!
Макс: Знам, че нещата се променят и спокойното минало никога няма да се върне, но положението в Берлин е наистина тежко.
Мара: Преди обстановката беше много приятна - хората излизаха на улиците, взимаха си по една бира и се отпускаха. Сега не е така - пълно е с огромни групи от цял свят, които крещят, пият и се държат зле.

Какво не казвате на никого?
Макс: (въздиша тежко) Уф, трудно ми е да отговоря. Не обичам анализите - нека го оставим така.
Мара: Къде са готините нови места в града, защото после ги налазват тези хора, за които си говорихме преди малко. Страшно съм ревнива към моите си кътчета.

Какво има под леглото ви?
Макс: Плочи и куфари.
Значи винаги сте готови да заминете?
Макс: Да, но и неизбежно се връщаме. Дори сега си казвам - що не остана в София, но знам, че само след месец Берлин ще ми липсва.
Мара: Абсолютно. Където и да пътуваме, там се чувстваме най-добре.

Какво казват майките ви най-често?
Мара: „Ето, и ти можеш да бъдеш като него" - всеки път когато стане въпрос за някой познат, който се е издигнал в живота.
Макс: „Мисли за бъдещето и бъди практичен".

Кога се правите на луди?
Мара: Когато ми се налага да се хвана на временна работа само за да изкарам малко пари.
Макс: При мен е същото - не понасям шефовете.

Кога скачате на бой?
Макс: Когато стана свидетел на дискриминация - било то расова или полова.
Мара: Досега не ни се е случвало да се сбием наистина, но винаги се палим, щом обиждат някого заради цвета на кожата му или сексуалните му предпочитания.

Какво не си позволявате никога?
Мара: Да нося джапанки по улиците (смеем се всички).
Макс: Да си бода вените с наркотици.

А на какво заспивате?
Мара: С маска на очите и тапи в ушите - трябва ми пълна изолация.
Макс: Аз съм наопаки - без музика не мога, стига да си лягам сам. Често си пускам хеви или дет метъл. (тук Мара се смее) Какво толкова? Много е успокояващо, ако искаш да знаеш. Махни тапите и ще чуеш.

ФИЛМИТЕ
Мара: Източни пиеси бе един от последните, които гледах, и адски ми хареса. Иначе обожавам режисьора Алехандро Ходоровски. Сега и двамата сме се наточили да видим новия на Вернер Херцог - Cave of Forgotten Dreams. Най-тъпите филми май са два - екранизацията на Непосилната лекота на битието и Конан Варварина.
Макс: Съвсем скоро видях Сталкер на Тарковски - велик! Дори в едно от парчетата ми съм вкарал част от диалога. Най-големият актьор за мен е Даниъл Дей-Луис, а ако си говорим за режисьори - трябва да е Херцог.

МУЗИКАТА
Мара: Слушам много немски ню уейв банди от 80-те като Малейрия! например или испански поп от същото време. Никога няма да ми омръзне Брайън Ино.
Макс: Напоследък съм фен на бруклинската банда Литърджи. Често си пускам джаз или класически американски рок като Брус Спрингстийн и Том Уейтс, а Чарли Паркър мога да го въртя с дни. Идолът ми за всички времена обаче е Иги Поп.

КНИГИТЕ
Макс: Трудно ми е да кажа коя е книгата на книгите, но Хъкълбери Фин определено е в класацията, както и Портретът на Дориан Грей. В София съм си взел Aliens & Anorexia на Крис Краус.
Мара: Определено Молой на Самюъл Бекет. Сега чета един учебник по електроника и Вълните на Вирджиния Улф, но най-добре пише Гертруд Стайн.

Инсталацията на Макс и Мара Teleshrine е от 25 юли (събота) от 18:00 в Подземие Сердика на бул. „Мария Луиза" 18. Арт фестът пък се открива днес (24 юли) от 18:00 пред Водната кула в Лозенец и ще продължи до 30 юни (четвъртък). А пълната програма с десетки инсталации, изложби и танцови пърформънси е ето тук

Фотография Васил Танев