Маргарита Алексиева-Мей

Сигурно си я мернал в един риалити формат за певчески таланти. На тази авантюра е благодарна, че се е срещнала с някои от най-ценните съмишленици, които човек би могъл да си спечели. Те стоят и зад създаването на дебютното й видео към „I Call It Smile" (идея и режисура Велина Балинова, Надя Войнова и Александър Недялков) и при всички положения ще продължат да я подкрепят с труда и таланта си.

Това, че пътят й за кратко минава през телевизионната цедка, въобще не значи, че започва оттам. Бързата слава не й е любима, а и, честно казано, не й отива. Макар само на 20, Мей има стабилен трудов стаж в най-различни клубове и пиано барове, които спешно са я научили какво може да си позволява един изпълнител и какво да забрави на мига.

Гласът й не приляга на географските ни ширини. Ако я слушаш със затворени очи, като нищо ще решиш, че баба й е живяла някъде около Мисисипи и е пеела тежки госпъли. Но Маги си е наше момиче, нищо че миналата година за кратко отскочи до Щатите. И не, не е много очарована, защото американският начин на мислене леко я е натоварил.

Полезното в цялата история е срещата й с Шигеми Мацумото - чисто луда (както казва Маги) и страшен вокален педагог, работил и с Лучано Павароти. Шигеми се опитала да придърпа Мей към отбора на оперните певци, но тя нещо не успяла да види класическото пеене като призвание. Музиката, която иска да прави, без да се налага да се съобразява с комерсиалното, е друга - топла, емоционална. Тя не се учи, а се чувства.

Събуждам се с музика. Обичам да е джаз или нео соул от онзи тежкия - Брайън Макнайт, Ерик Бенет.
Денят тръгва така, че даже нямам време да осъзная как. Върви бързо.
Не ми остава време да си дам любовта. Семейството ми например заслужава много повече от нея.

Родителите ми не са музиканти, но не пеят фалшиво. Което е добре, защото иначе щях да изперкам. Като бях малка, ми казваха Латерната, защото не млъквах. „Зайченцето бяло" ми беше на рипийт през цялото време и май съм била доста досадна. Не знам как са ме издържали (аз не бих), но никога не са ми пречили да си правя музиката.
Ако не бяха родителите ми, нямаше да съм толкова уверена и спокойна.
Майка ми често ми казва да не се предавам, да се боря докрай... Но и „Всички са нещастници!" (смее се бурно)

Някой ден ще умра от любовна мъка. Много съм влюбчива и имам огромен проблем с това.
Обичам да контактувам с хора, които имат красиви души.

Не излизам без усмивката си.
Никога не закъснявам за участие, макар че в момента повечето от тях са неплатени.
Ако трябва да съм откровена, сега ми е малко трудно да живея от музика. В момента ме издържа душата ми. Добре, че поне тя не е много бедна. Нещата ще се оправят. А ако не се оправят, мога да карам и на лютеница и дебърцини.

Напоследък не си изпълнявам уговорките с приятели и не излизам по разни клубове. Всичко ми стана монотонно и скучно.
Умирам от срам, когато не съм си свършила добре работата. Старая се да съм перфекционист и когато нещо не е изпипано, ме е срам.

Не обичам да ме съжаляват.
Аз обаче често съжалявам, че хората ме смятат за надута. В моя случай вероятно увереността, че имам талант, ги кара да мислят по този начин. Но в крайна сметка аз за друго не ставам, така че не виждам нищо лошо в това да вярваш, че си талантлив.

Беше велико, когато срещнах Пуджи Бел на летището. Треперех цялата, бях супернеадекватна и в началото той дори не успя да разбере какво му говоря. Бях толкова превъзбудена и развълнувана, че английският ми се беше превърнал в някакъв друг език. Но той пое нещата в свои ръце: гушна ме, каза „Finally" и почнахме.
Влизам в огъня заради музиката. При всички положения. За това рискувам, за това поемам инициатива в някакви ситуации, за това се боря.

Дойде ми до гуша от простаци и селяни. А също така от сърдити и тъжни хора.
Моето поколение мрънка малко повече, отколкото трябва, защото сме свикнали с някакъв лукс. Родителите прекалено глезят децата си. Аз не съм отгледана по този начин - получавах цялата любов, но ми беше показано и лошото.

Проблем ми е, че съм откровена с хората, но те не разбират правилно това.
Скачам на бой, когато ми вземат предимството. Но след като ми взеха книжката, не скачам на никого. (Маги обещава повече да не прави лоши работи, чичко полицай., бел. авт.)

Искам да остарея, създавайки своята собствена музика. Дано да стигна до момента, в който няма да ми се налага да правя компромиси.
Не си позволявам да крещя. Напоследък гледам да говоря по-спокойно.
Любимото ми място е вкъщи, защото търся повече спокойствие и уединение от преди.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах концерт на Ерик Клептън.
Най-големият актьор за мен е Ал Пачино.
Харесвам режисьори като Жан-Пиер Жьоне, Брет Ратнър, Роман Полански.
Няма по-глупав филм от Fat Pizza.
Много се смях на Приятелю, Тед.
Планирам да видя Хобит.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам много нео соул, джаз, фънк, електро.
Никога няма да ми омръзнат аренби парчетата от 90-те.
Любимата ми група е Earth Wind & Fire.
От композиторите харесвам Шопен, Куинси Джоунс.
Най-любимите ми изпълнители са Джил Скот, Ела Фицджералд, Стиви Уондър, Робин Тик, Майк Филипс, Донъл Джоунс, Musiq Soulchild, Боби Колдуел.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Harlem Gospel Choir.
В София искам да дойде Робин Тик.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Тетрадката.
Сега чета Сонети на Шекспир.
Много ми говорят за Петър Дънов.
Най-добре пише Никола Вапцаров.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е прекрасно да се гледат българските актьори.
Последно гледах Камен Донев във Възгледите на един учител за народното творчество.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последната изложба, на която бях, е на Ина Дамянова. Много са ми интересни нейните творби.

Чуй Маги тук, а също и този петък (3 април) на живо в Sofia Live Club

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев