Мариела Станчева

Тя е Мариела Станчева. Родом от Варна, на 28 години, актриса на свободна практика, но според нея по-скоро положението се колебае между мечтател, творец и луда. Като малка мечтае да стане адвокат, художник или хирург, но слава на Мелпомена, че това не се случва и интелигентната госпожица Станчева записва театрална трупа в 11 клас. След това завършва НАТФИЗ през 2011-a в класа на проф. Красимир Спасов и Николай Ламбрев. Следват една година щат във Варненския театър и едно съдбоносно участие на Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература.

Там, освен че Мариела печели куп награди, е забелязана и от директора на Унгарския културен институт в София, г-н Тошо Дончев. Именно тук приказката се превръща в Унгария среща къдрава Варна, а г-н Дончев има едно малко от нас, защото нашето момиче е поканенo да направи участие за деня на унгарската култура в института. Така, след много размисли и страсти, се ражда авторският й спектакъл - Многоклетка. Той е по унгарски разкази от Лайош Наги, Карой Сакони, Ференц Шанта, Ищван Йоркен, а музикалните изпълнения в него са дело на самата актриса, която, между нас казано, кара един огромен черен роял да си говори сам, защото такова сексапилно свирене театърът отдавна не е виждал. Но стига сме философствали, защото в Международния ден на театъра имат право да говорят само хората с дуенде в сърцата. Виж какво ни каза Мариела за вдъхновението, за това каква е по душа и каква е... под душа, и защо никой не може да оцелее в изкуството, ако не притежава това, което пали клечката.

Събуждам се с птички или бормашина напоследък.
Под душа съм гола.
По душа съм наивна, романтик, ранима, мечтател, класик и ексцентрик едновременно.
В главата ми е пълно с идеи, планове, спомени, мечти, абе цели филми - не ми е скучно.
Факт е, че съм луда!

Все си повтарям: "Ще се оправя, вече се оправям; ще се наредят нещата, вече се нареждат; всяко зло-за добро... само спокойно... " ама кой ти слуша... хахаха. (намигва)
Никога не танцувам, ако нямам желание.
Умирам от срам, когато...е тук ме заби! Далеч не съм безсрамен човек, но не ми идва нищо по-специално в момента на ум.

Идеалната вечер е в бъдещето, все още. (усмихва се)
Обикновено съм в готовност.
Майка ми често ми казва, че ще се справя и вярва в мен.

Най-близкият ми приятел е и най-големият ми враг - аз самата!
Когато играя с куклите на улицата се грижа за нечие дете по-често и автоматично лавирам между ролите на "майката" и "детето" в мен.

Обичам публиката ми да бъде чиста (без предубеждения и очаквания), честна и искрена.
Беше велико, когато се качих на върха на Айфеловата кула в 12 вечерта и тя, и целият град светеха - разплаках се за първи път в живота си, заради една безкрайна, неописуема красота. Огромна емоция ме завладя, въздухът и полъхът на вятъра навлязоха в цялото ми същество. Вдъхнових се да живея, ама истински, не просто да съществувам, исках да полетя... Това беше лятото на 2010-а. Отидох в Париж с парите от едната награда от конкурса в Шумен (Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература, от който имам общо 4 награди в 3 различни групи през годините 2006, 2010 и 2012-а).

Влизам в огъня заради много близък и скъп човек.
Дойде ми до гуша от простотията, мръсотията, лицемерието, лъжата, самозаблуждението, егоизма, пошлостта, несправедливостта.

Не си позволявам да обещавам, ако не съм сигурна, че ще го изпълня.

Заспивам на музика. (отново се усмихва)

ФИЛМИТЕ
The Piano, Non ti muovere, I am Sam, Fracture и доста други, но тези са ми сред първите най-любими, които са ме разтърсвали много яко.

МУЗИКАТА
Охххх, много зависи от настроението и моментната потребност! Armand Amar, Ludovico Einaudi, chill out, meditation music, relax music, house music, Ciara, ретро, италиански, френски, испански, руски песни, Fado, Abba, Michael Jackson - доста различни, определено.

КНИГИТЕ
За съжаление не съм от най-четящите хора, но пък вярвам, че човек, когато има потребност, попада на най-точното за него и в най-точния момент, иначе другото е загуба на време. За мен на този етап най-ценните са: Бягащата с вълци от Клариса Пинкола Естес (тази наистина ми е настолна). Книгите на Хорхе Букай, Дорийн Върчу, Братя Карамазови от Достоевски.

ТЕАТРИТЕ
Хммммм, ами...  да помисля. Някои от тези, които стоят в паметта и душата ми силно са: Нощна пеперуда на Явор Гърдев, Дон Жуан на Александър Морфов, Мъртвешки танц на Маргарита Младенова, Козата или коя е Силвия на Явор Гърдев,Хъшове на Александър Морфов; Трилогията на Крикор Азарян: Чайка, Три сестри, Вишнева Градина, Живак - моноспектакъл на Димитър Живков, Пропукване - моноспектакъл на Божидар Попчев, Домът на Бернарда Алба на режисьора Стоян Радев.

Петнайсетото поредно издание на Многоклетка можеш да гледаш на 28-ми март (петък)
от 19:00 в Руски културно-информационен център,
а по повод Международния ден на театъра входът е свободен
още за събитието можеш да видиш тук.

Текст Михаела Самарджиева / Фотография Вилислава Чорбаджийска