Мария Каракушева

Отдалече й личи, че е музикант. Не ни питай как, като я видиш, ще ти стане ясно. Просто се движи по друг начин, сяда на стола различно, протяга ръце, за да си оправи косата, все едно ще засвири във всеки един момент. И това не бива да те изненадва, защото пианото е 90% от живота й. Няма ли да й омръзне? „Да ми омръзне?!“, каза, тръсна глава назад и ни стрелна така хубаво, че на мига разбрахме колко тъп въпрос сме й задали.

Разбира се, че можеше да е в чужбина. Ако преди няколко години беше избрала да продължи образованието си някъде из Европа (както неведнъж са й предлагали), сега вероятно животът й щеше да е съвсем друг. Обаче Мария е упорита, даже инатлива, и макар от време на време разни мисли да се опитват да я изгонят от тук, тя продължава да гледа на всичко с отворения поглед на непоправим идеалист и да започва проект след проект със замах.

Събуждам се с едното око, на другото му трябва известно време.
Не мърдам от вкъщи без да обясня на кучето ми, че не трябва да прави бели, докато ме няма.
Никога не закъснявам за втора среща.

Не се срамувам. Приемам всичко с усмивка и обичам да се шегувам със себе си.
Все си повтарям, че колкото и да е трудно, не трябва да се отказвам, защото има смисъл.
Идеалната вечер е у дома на спокойствие, а любим човек ме слуша, докато свиря.

Обикновено съм в седнало положение с протегнати ръце напред, но не прося, а свиря на пиано.
Никога не танцувам на маса. Не разбирам другите, които го правят - не е хигиенично.
Падам си по високи скорости и екстремни преживявания. Сигурно това е повлияло да предпочитам виртуозни произведения.

Беше велико, когато спечелих два международни конкурса за пианисти в рамките на една седмица в Париж.
Влизам в огъня заради музиката. И в момента горя.
Дойде ми до гуша от некомпетентни и нехайни хора на ключови позиции, от които зависи запазването и развитието българската култура и изкуство.

Не казвам на никого, че имам тайни. Иначе много котки ще станат жертва на любопитството.
Под леглото ми има много страшни неща, предимно въображаеми, надявам се.
Не съм се излагала страшно. Рядко се излагам и на слънце.

Майка ми често ми казва, че ме обича. Състезаваме се кой кого обича повече.
Искам да остарея като щастлив човек, изпълнил мечтите си и оставил нещо значимо след себе си.
Правя се на луда и бягам, когато ме въвличат в клюки и интриги, или усетя дребнавост и малодушие в някого.

Не скачам на бой. Само на въже.
Бих се сбила със собственото си его, ако се наложи.
Убивам заради чаша, сложена върху скъп роял. Надявам се, че баровете във формата на роял не са изкривили представите на хората, че пианото става за маса.
Не си позволявам да псувам. Намирам го за отблъскващо.

Заспивам на този свят и се събуждам в друг, в който всичко е или много страшно, или много хубаво. Важното е, че винаги е приказно.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Шарада от 63-а с Одри Хепбърн.
Най-големият актьор за мен е Чарли Чаплин.
Харесвам режисьори като Куентин Тарантино, Тим Бъртън, Стенли Кубрик и др.
Няма по-глупав филм от повечето съвременни филми.
Много се смях на Moonlight Kingdom. Очарователен филм.
Планирам да видя всички филми на Уди Алън и Алфред Хичкок. Ще ги редувам за по-силен ефект.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам внимателно и в детайли. Музикантите имаме професионално изкривяване в това отношение.
Никога няма да ми омръзнат класическите композитори. Преоткривам нещо ново всеки път, когато слушам тяхната музика.
Любими сред композиторите са ми Чайковски, Рахманинов, Прокофиев, Шостакович, Стравински, Шопен, Лист, Бетховен. Списъкът продължава с групи като Queen, Coldplay, Red Hot Chili Peppers и изпълнители от ранга на Nina Simone, Art Tatum, Miles Davis. Мога да продължа още много.
Най-добрият концерт, на които бях, е този, на който съм свирила. Усещането на сцена е несравнимо с това в публиката.
В София искам да дойдат Coldplay.

КНИГИТЕ
Сега чета, както винаги, по няколко книги едновременно. Отдясно на леглото ми стои 1Q84 на Харуки Мураками, отляво - сборник с разкази от класически руски автори, Война и мир и трагедиите на Шекспир ме преследват из цялата къща, докато не ги прочета докрай.
Много ми говорят за всичко друго, но не и за книги. Темите на деня са привидно шарени, но всъщност са ужасно сиви.
Не е възможно да откроя само един писател. Харесвам стила на различни автори от различно време.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър редовно, защото ми дава много, а не отнема нищо. С времето все повече ценя такива „отношения". Една хубава постановка ме освобождава и вдъхновява.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Хамлет на Явор Гърдев. Бях във възторг.
Обичам текстовете за театър на Патрик Зюскинд и не само, затова ще цитирам големия Крикор Азарян: „За мен критерий за качеството и театралността на една пиеса е способността й да бъде осъществена в различни интерпретации."
Последно гледах Ричард III на Теди Москов.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е всяка форма на изобразителното изкуство, стига да провокира положителни емоции.
Последната изложба, на която бях, е Литографии на Салвадор Дали.
Любимият ми художник може би е Едгар Дега заради всички балерини, които е нарисувал. Възприемам образа на балерината като по-специален символ.

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев