Мария Силвестър: Аз съм онази с косата

Как върви бизнесът?
О, бизнесът! Ами, бях еднолична фирма, сега станах ООД и непрекъснато издавам фактури. Изключително съм изнервена от този факт! Чувствам се потисната и даже в депресия, защото обществото взе да живее така, сякаш ме няма - всички са се впуснали в живота. А аз имам огромно его и от него се храня, не лапам само трупове. Така че в момента бизнесът е в застой. Има световна и смъртоносна криза, която аз няма как да овладея, защото счетоводителката ми напусна.

Как така напусна?
Ами така, умря!
Тоест уволни я?
Уволних я, нали и аз трябва да ям.

Влагаш ли чувства в работата си?
Да - леденостудени. Освен това съм изключително взискателна и много стисната. Не обичам да давам пари, тъй като вие, хората, щом ме срещнете, се отпускате като за последно.
На кого искаш да видиш сметката?
На някой финансов министър. Ето, момичето идва (пристига сервитьорката с чаша натурален сок) и сега ще й изпием сокчето.

А под масата взимаш ли?
Естествено. Аз основно там си живея. Разположила съм се, даже съм си направила хасиенда, където си почивам. Между другото, много се изморявам напоследък, направо почернях от кофти емоции. Чуйте само какъв ужасен шум идва отвън (цепят багери и кранове). Какво ми строят толкова, като пак при мен ще дойдат.
Първо са на масата, а после под нея, а?
Първо са на масата, после са под масата, а след това мен изкарват виновна. Но те сами си го правят. Ама наистина живеят така, все едно ме няма.

Имаш ли бизнес партньори?
Да, на много възлови позиции.
А как си с контактите?
Контакт листът ми е пълен, но всички се правят, че не ме познават.

Закъсняваш ли за срещи?
Не, много съм точна.
За съжаление...
Никога не закъснявам, това е положението.

Чувстваш ли празнота отвътре?
Не, леденостудена съм.
И никога не ти се разтреперват кокалите?
Когато ходя на електронни партита, тогава. Там наблюдавам едни изключително странни гледки - хората пият вода и не спират да танцуват. Това е много интересно. Но аз си седя и чакам. Изключително търпелива съм. Търпелива и човеколюбива (избухва в смях). Изобщо аз обичам ивентите. Когато подготвям ивента на съответния клиент, много се вълнувам - тогава също ми треперят кокалите.

Според нас, където и да се появиш, си е цял ивент.
Да, все се събират хора и всички са празнично облечени, с най-новите си дрехи, тъмни такива.
За да изглеждат по-слаби.
Разбира се, всичко е суета.

Гледаш ли на кости?
На кости ли? Кости не е ли някакъв румънски певец? Аз него изобщо не го гледам.
Кости е един голям досадник, с който след малко ще играем футбол, така че ако можеш, ела да го видиш. Кажи с какво се осмъртваш?
Пия обикновена ракия, по три на ден, за да забравя за себе си, защото всички останали много ме визират.

После къде се трупясваш?
Не помня точно. Владенията ми са огромни. Обаче моя приятел Свети Петър, нали винаги има ключове, се грижи за мен. Ние сме партия, но нашето е офшорка и не е необходимо да се говори за това, за да не ни погнат от по-високо ниво.
Ти ли пусна израза „грозна като смъртта"?
Аз го пуснах, понеже исках да съм съпричастна. Вие нали обичате да си правите общности.

На кого сваляш качулката?
Това Шинейд О'Конър ли е? (наоколо се чува "Nothing Compares 2 U" )
Май да. Между другото, днес се навършват 20 години, откакто тя скъса снимката на Папата.
Тя не рева ли прекалено дълго?
Ами, първо рева тя, после всички ревнаха по нея. Иначе ти пред кого разтваряш пелерината?
Пелерината ли? Аз не съм такава жена, не нося такива работи. Но се вълнувам от фашън канала, гледам го по цял ден. Те там са много близо до моята фирма, те са направо половин хора, почти с единия (поправя се), с едното токче са си при мен. Но напоследък малко се осъзнаха. (изнервя се) Хората много ме дразнят - започнаха да ядат здравословно и си увеличиха срока на годност, а все пак и ние трябва да се храним! (приготвя се да си ходи)

Чакай, накъде си се разбързала?
Аз за никъде не бързам. Седя си на диванчето и всички идват при мен. Всеки ми носи това, от което имам необходимост, но никой не знае, че каквото и да ми носи, то не стига там, където аз преживявам. Много ме изнервят. Аз съм ги разграфила. Арабите ми пристигат и почват да ми вдигат скандали за седемдесет девици и т.н. Ма какви седемдесет девици бе, хора! Аз да не съм някакво гърли шоу! После евреите, християните и т.н. - всички искат по нещо.

Горе-долу като имигрантите в Лондон например.
Абсолютно същото е. Всички искат нещо.
Последно - свобода или смърт?
Гласувайте за мен, защото така или иначе ще ви настигна.

Текст Насо Русков / Фотография Васил Танев