Марин Пенков

Мислех си да стана анестезиолог, може би под влияние на Спешно отделение (смее се). И бях известно време.
Но днес съм специалист по образна диагностика. Повечето ми колеги също работят в области, за които не са мечтали - при нас това е нормално.

Заобиколен съм от всякакви хора - от такива без средно образование до адвокати с по няколко. Все хора, които обичам и които ме обичат.
Добрият екип е важен, за да се превърне работата в хоби.
В нашия всички са млади, весели и отворени към света лекари, но за съжаление не сме представителна извадка.

В болницата боядисахме стените, закачихме картини, украсихме с какво ли не само и само пациентът да се чувства по-добре.
Никога не работя без желание и с хора, които не ги е еня.

Често ме упрекват, че трудно казвам „не".
По душа съм сърдечен и добър.

Проблемът ми е, че хвърлям много емоции, желание и труд, които в края на деня ме изтъняват психически.
Трудно понасям грешките си, изключително болезнено и дълго ги преживявам. По същия начин съм критичен и към околните.

Идеите идват, когато има разбирателство и спокойствие.
Блокирам (замисля се, а после се разсмива) след десетата бира. Не знам, в критични моменти се мобилизирам, особено в болницата, тогава нямам право на гафове.

Грешките са плод на невнимание, но трябва да се прощават.
Компромисите държат връзката между двама души по-дълго. Затваряме си очите, за да са доволни всички.

Работата е забавление.
От моята научих адски много неща, но най-вече как да общувам с различните хора. Гледам да съм максимално внимателен и вероятно успявам, защото често се връщат при мен, за да ме питат работи, по които не съм компетентен.

Медицината се нуждае от спешна реформа.
Първо бих променил отношението на колегите към пациентите. Поставиха ни от двете страни на барикадата, а всъщност имаме общи интереси. Тая помия, която се излива напоследък, е целенасочена, но не знам защо. Да вземем случая с родилките например - такива неща са възможни навсякъде. Четох доклада за едната, било е неспасяемо, усложнението се случва за секунди. В световен мащаб същото се наблюдава при 5% от жените и точно толкова завършват летално. Просто се яхна вълната на недоволството.

Изборът на екип легализира плащането към лекарите - когато човек иска да бъде поет от някой, който е дал много, за да стигне до това ниво, е по-добре да го направи официално. Работим по системата Бисмарк, която действа и в Германия, при това успешно. Просто съзнанието и на едните, и на другите тук е друго.
Хубавото е, че все още има млади колеги, на които им се работи у нас, а не навън, въпреки че се опитват да ги изгонят.

Пациентите трябва да разберат, че имаме нужда от време, за да си свършим работата добре. Няма как всичко да стане на момента, все пак не правим паспортни снимки.
Съревновавам се с колегите, които са преди мен. В личен план няма с кого, а и не съм състезателна натура, не си ли личи? (смее се)

Скачам в дълбокото, щом се появи възможност. Няма определен момент, обикновено се изправя пред теб, без да очакваш. Вече два пъти рискувах и - слава Богу - изплувах.
Успехът е... (замисля се) де да знам - че ме потърсихте, че ще ме видят в www.sofialive.com, да кажем. Че някой ме е чул, че ще ме чуят и други.

Най-обичам да съм сред приятели. Има една вила до Щъркелово гнездо, където ходим всяко лято по три-четири пъти. Другото място е пред блока в стария ми квартал Слатина, където се срещам с тези, с които съм израснал. Последно бях в Куба, събрахме се шумна компания и изкарахме супер. Много хубаво, но и тъжно място - заради разрухата и нищетата.

Забелязал съм, че агресията у хората расте, особено в работата. Преди, когато тежко болен дойдеше по-рано от часа си, останалите го пускаха, а сега вдигат скандали. Ще ви дам още един пример. Жена ми също е лекар и на Коледа беше дежурна, но за цялата вечер нито един пациент не поздравил нея или другите за празника.

Никога не знам какво ще се случи утре, въпреки че редовно си проверявам хороскопа. Повечето ми колеги са суеверни. Нося една Богородица, която винаги докосвам, преди да направя нещо важно.
Току-що разбрах, че съм суеверен.

Ще ми се да измисля лекарство против рака. Готов съм да остана без работа, стига да се намери лек за онкоболните.
Или поне да бях казал: „Веселете се като за последно". Прочетох го сутринта във вестника и това е пожеланието на маите за 2012-а. Също и моето.

Фотография Васил Танев