Мартичка Божилова

Започна с: „Животът ми е разделен на две - единият свърши в края на 90-те и от него почти нищо не помня. Страхотни години - бях на двайсет и нещо, криза, купони, бедност, веселие". Още на 21 отваря първата си фирма и се пробва като предприемач, но рекетите и изнудванията бързо я отказват. През това време има нощен клуб до Пасарел, после нелегален бар срещу Френската гимназия, а през 1997-а, заедно с тези двамата, отваря първата К.Е.В.А. (тяхно е и името - Клуб за естетическо възпитание на артиста).

После тримцата основават продуцентската къща Агитпроп - мисълта изплува някъде през 2002-ра, когато режисьорът Андрей Паунов се връща от Щатите с идея за документален филм. Имат повече от 15 заглавия (сред които Коридор №8, Хотел Рай, Бетонни фараони, Правилата на ергенския живот), които обикалят близо 500 фестивала и задигат около 70 награди. Сега ни чакат премиерите на последните две: Момчето, което беше цар - новият на Андрей за Симеон Кобургготски, и Татко снима мръсни филми - на Йордан Тодоров за бургазлията Стефан Апостолов, който емигрира в Щатите през 50-те и прави едни от първите им еротични ленти. Но най-топлата новина около нея е, че вече завърши международната копродукция Балканска мелодия за швейцарския музикален продуцент и откривател на Мистерията на българските гласове Марсел Селие, от когото чакаме включване.

Ние обаче си чукнахме среща по повод програмата „Женско пространство“ в Институт Сервантес на 5 март (понеделник), където Мартичка ще води дебат на тема защо жените в киното се броят на пръсти, но първо я разпитахме дали не изпускаме нещо от цялата лудница около нея.

Какво ново при теб?
Ми, хванали сме се малко за главите покрай премиерите на новите ни филми, които са част от София Филм Фест. Иначе от две години се занимавам с организацията Балкански документален център, с която се опитваме да съберем в София документалното кино от региона. Но не се оплаквам, даже съм доволна.
От кое най-вече?
От контактите и срещите, особено с по-младите хора. Те ме държат на пръсти, иначе зациклям.

Какво е да си продуцент всъщност?
Уффф, не мога да го обясня с две думи. Но хайде, ще пробвам - някой, който поема отговорността една добра идея да се случи с най-подходящите хора на правилното място и в правилното време. И с точния бюджет, разбира се.
Ти ли стискаш ключа от сейфа?
(смее се) Абе, да ви кажа честно, не зависи само от мен, но, да - по принцип аз съм човекът с ключа. Дори и да не е в мен през цялото време, накрая трябва да ми го дадат, защото иначе филм няма да има.

Кой е най-големият ти кошмар в бачкането?
Аз съм щастливка - за десет години имам само две грешки.
Какви?
Еее, няма да кажа! Всеки допуска грешки, но успехите ми са доста повече. Всичко е риск, и кошмарът е именно в това - ами ако късметът ми не проработи?

Първо какво правиш, щом свършат снимките?
За съжаление при мен няма „свърши" - филмът никога не приключва в последния снимачен ден. Още работя върху Георги и пеперудите например.
Кой е най-гадният момент в продуцентството?
(въздиша тежко) Да запазиш баланса във взаимоотношенията с хората и да не превъртиш. Понякога съм работила с 500 души едновременно.

По кои български филми си падаш?
Има няколко с високи художествени стойности - Подслон, Аве, Източни пиеси. Те обаче са малки стъпки към Големия български филм, който ще направи своя пробив в конкурсната програма на Кан, Берлин, Венеция или Сънданс. А това няма да се случи, ако продължаваме да произвеждаме по две-три ленти годишно. Документалното ни кино винаги е било по-силно, особено през 70-те и 80-те, но за съжаление то е по-известно навън, отколкото тук.

Кой наш актьор ти разтреперва мартинките?
(хваща се за главата) Еее, вие просто ме разбихте! Ще кажа, но предпочитам да говоря за театъра. Захари Бахаров е много добър, Мариус също е страхотен, както и Ованес Торосян. За кино ме е страх да дам категорично мнение. От старите пушки това са Иван Иванов, Стойко Пеев, Руси Чанев...

А коя от актрисите ни е истинска класика?
Невена Коканова - тя е единствена, невероятна. Но ще се върна пак към театъра, където има чудовищни актриси, особено от по-старото поколение - Виолета Гиндева, Красимира Филипова. От съвременните първо се сещам за Снежина Петрова.
На кой режисьор би си сложила парите?
Хайде този път без имена - той трябва да е човек, готов на много, ама мнооого усилия, за да си защити проекта. Това е по-важно от идеята му за филм. Понякога дори самият режисьор не е подходящ за нея и аз непрекъснато дебна за такива детайли.

Кажи сега накратко за филмите, които ще представиш в Институт Сервантес.
Става въпрос за съвременна селекция, която ще ни накара да се замислим какво вълнува жената като артист и автор в съвременното кино, което по принцип е патриархално и остава една от най-мачовските професии. Още не съм ги гледала всичките, но определено искам да видя Планове за утрешния ден.
А у нас как стоят нещата?
Абе, социализмът много помогна, защото можем да се похвалим с едни от първите жени режисьори - да вземем Бинка Желязкова, която през 50-те години е била пълна екзотика, дори на световно ниво. Но след прехода нещата са трудни - свидетел съм на свирепите битки, които водят Милена Андонова и Надежда Косева, да речем. Имам пълен респект също и към Елдора Трайкова - страхотна е, както и Адела Пеева.

Така и така сме на женска тема - какво искаш за 8 март?
(смее се) Мааалко почивка и едно хубаво суши.

Мартичка Божилова ще води дискусията „Жените в киното" на 5 март (понеделник) от 18:00 часа в Институт Сервантес. Новите заглавия на Агитпроп Татко снима
мръсни филми и Момчето, което беше цар са съответно на
15-и и 16-и март от 20:30 и 18:30 часа във Военния клуб

Текст Мартин Дончев / Фотография Васил Танев