Мартин Чой

В момента Мартин се готви за втори път да финишира пръв на европейското Алпе Адрия, нищо че току-що е минал през две операции и е със счупено ребро и планка на ключицата.

Ударението в името му е на „и", но вече е свикнал да му викат „Мáртин". Фамилията е корейска, но не знае и дума на езика на дядо си. Седем години се занимава с таекуондо и има черен колан, но голямата му страст са пистовите мотори. Стане ли въпрос за тях, погледът му светва като на хлапак пред детско колело КТМ. Тренира го баща му Гинам Чой - той е и човекът, който го пали по спорта от самото начало.

От 2011-а е състезател на Globul Racing Team, а преди месец стана и първият наш пилот, участвал в тестове на отбор от високия клас Moto 2. Следващото стъпало в класацията е Moto GP - нещо като Формула 1 при моторите.

Мечтаех си да стана европейски шампион и миналата година успях. В момента изоставам само с две точки в Алпе Адрия, клас SST 1000 - остават ми три кръга до края и това може да се случи отново. Досега българин не е печелил в този клас, камо ли два пъти.
Днес мечтата ми е да се класирам първи на световното в Superbike.

На пистата гледам да съм максимално съсредоточен. (замисля се) Като някакво човече на пружина съм, което само го навиваш и то тръгва (смее се). Направо се сраснах с моя BMW S 1000 RR.

Извън трасето често ме наричат „кисел", „цупльо" и ей такива, но само се шегуват и мисля, че ме обичат. Както и аз тях.

Добрият екип е важен, защото мотоциклетизмът е колективен спорт. Но хората, без които не отивам на състезание, са баща ми, механиците и мениджърът Михаил Иванов.
Идеите ми идват на момента - така например за около година се издрасках целият. (показва татусите си) Татуирал съм си на иврит „Бъди добър и най-добър в това, което правиш" и на английски „Ако скоростта е грях, значи аз съм грешник".

Блокирам рядко, само ако съм страшно изморен. Може би вечер, когато се отпусна след тренировки.
Грешките в моя спорт са неизбежни и най-малката може да доведе до големи контузии. За да си пръв в Европа, трябва да гониш лимита непрекъснато - такива като мен, че и по-добри, ги има доста.

Не се съревновавам с нищо и с никого. Опитвам се да съм колкото се може по-бърз и да си остана аз.
Успехът е много важен. Когато спечеля, печели целият отбор.

Предпочитам да съм извън челната тройка, отколкото втори.
От няколко години тренирам нонстоп или съм на състезание, за да не губя форма.

Често пътувам - зимата бях в Мексико и много ми хареса. Отидох с приятели в курорта Плая дел Кармен, но и там тренирах по три пъти на ден и затова ме скъсаха от майтапи: „Ти на лагер ли си дошъл, или да си почиваш?"

Рядко излизам, а ако се случи, бързам да се прибера по-рано, за да съм в кондиция на другата сутрин. Всеки ден ставам между 07:00 и 07:30, отивам в парка и тичам по 10-15 километра, тренирам за време. После почивам, а следобед съм във фитнеса и правя упражнения за координация, не за мускули. След кратка пауза пак се връщам в залата.

Обичам да съм със семейството, приятелите и да си вдигам адреналина. Карам както кросов мотор, така и супербайк.
Заобиколен съм с всякакви готини хора. Имам доста приятели и не всички са мотористи, но ходят с мен по състезания.

По душа съм добър и... (замисля се и после се смее) готин. В спорта обаче съм много злобен.
Сега ми е малко дискомфортно, защото целият съм натъртен и не се чувствам на сто процента здрав. Но гледам да не мисля за това, понеже утре заминавам за Риека, Хърватия, където на 19-и (неделя) ще участвам в седмия кръг от европейското Алпе Адрия.

Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев