Мартин Попов

Утре вечер (19 януари) бясната дружина на HMSU нахлува в НДК, за да си отпразнува четиринайстия рожден ден. За тържеството са резервирани 750-те квадрата на зала 7, върху които домакините и техните високопочитаеми гости възнамеряват да инжектират качествен бас в следния дух: „Spectrasoul определено са името на последната година. Издадоха албум за един от най-големите лейбъли - Shogun Audio, направиха куп умопомрачителни видеоклипове, наистина суперготини, с един такъв специфичен вайб. Те ще са лекото подразделение. С тях ще е и MC DRS, когото пък Drum&Bass Arena обяви за най-доброто емси на 2012-а. После идва умереният Audio. Той се ската за Spirit of Burgas, така че има да ни се реваншира. На финала са колегите му Cooh и Limewax, които са по-тежички и ще завършат вечерта с максимално изкривения ритъм. Ние ще подгреем по един типичен за нас начин и, въобще, постарали сме да има за всекиго по нещо."
Следват някои факти от житието и битието на този славен дръм и бас ветеран.

Винаги съм си бил Конспиратор. Едно време в старите аркади, нали, влизаш, играеш, следваш определено поведение. И в един момент реших, че това ще е моето амплоа и на дръменбейс сцената - седя си в дъното и си вършея.

Музиката ме е научила на всичко просто, как да го кажа по друг начин? Това, което ми се е случило, личностите, с които съм се видял, ноухауто, което съм поел - всичко ме е шлифовало като характер. Някакво момче на 22-23 години да се срещне с хората, за които само си е викало уау...
Бързо ти става ясно, че няма време за уау! И е хубаво да си благодарен за това къде се намираш и да поемеш нещата.

Най-голяма тръпка ми беше, когато LTJ Bukem ме покани да пускам в клуб Fabric в Лондон на неговите Progression Sessions. В едната зала бяха True Playaz с DJ Hype и цялото му крю, в другата беше LTJ Bukem с неговото крю и въобщеее...
Определено с него имам емоционална връзка, може да се каже. Просто е адски готин агент и винаги, когато дойде в България, си прекарва добре и е много доволен от българската аудитория.

Пиков момент за кариерата ми на диджей обаче е пускането след Andy C на Spirit of Burgas 2010. За мен беше много по-значимо, защото над 6-7 хиляди бяха останали да ни слушат, а над 10 000 може би слушаха Andy C. Неслучайно самият той в края на годината обяви България като топ дестинация за парти и заяви, че най-якото парти е било в Бургас.

Когато съм зад пулта се опитвам да мисля на честотата на хората пред мен и да им предложа това, от което наистина имат нужда. Може би назад във времето съм искал да си пускам каквото мене ме интересува, обаче порастваме и се изгражда нов маниер на мислене.

Колегите ме смятат за конспиратор, със сигурност.
Сред приятели минавам за някакъв бас фанатик.
По душа съм кротичък аз. Само си говоря.

Когато отида на парти, влизам и почвам да си мисля от гледна точка на организатора какво се е случило, как се е случило. Професионална деформация.
Не че не мога да се отпусна и да се забавлявам. Нека се разберем конкретно - влизам, оценявам нещата и се пускаме в приятното прекарване.

По въпроса с наркотиците на дръменбейс партитата, определено имам отговор. Не мисля, че по дискотеките, чалготеките, местата, където има хип хоп и така нататък, аудиторията взима по-малко или е по-малко открехната. Напротив. Просто в дръменбейс сцената се преекспонира този аспект.

От моя личен опит смея да твърдя, че голяма част от хората, с които общувам, се доказват като професионалисти, като висококвалифицирани специалисти. Едни обикалят света, други преподават, някои вече имат три деца. Как да кажеш за такива хора, че са наркомани? Категорично се дистанцираме от това нещо.

Аз съм един типичен пример - не пуша цигари, не употребявам алкохол, не пия кафе дори. Всеки има право да поеме посоката, която иска, пък ние просто си правим музика. Асоциираме се с изкуството, а не с поведението на даден индивид.

За пръв път чух дръменбейс на един от големите рейвове, когато нямаше значение кой идва, всички бяхме заедно и въобще по друг начин подхождахме. Ние сме отишли за Antiloop, то след това пуска Liusy (тогава от HMSU - б. а.) и аз чувам сутринта някаква нова музика и викам край, каква е тая музика, джънгъл, расти си пуснах, пощурях. Оттам вече всичко е фенската работа.

Всички сме тръгнали от Prodigy. Това беше нещото, което обединяваше малко по-абстрактните хора. Пак казвам, тогава беше големият рейв, тогава не се деляхме. Сега вече в дръменбейса има неуро, ликуид, атмосферик, интелиджънт, джънгъл...

Напоследък започваме да осъзнаваме, че е по-редно да приемаме нещата, а не да бъдем агресивни спрямо тях. И това, което имахме с рейв сцената, това обединяване, в момента започва да се завръща лека-полека.

Блокирам, когато... (изстрелва възмутено) Аааа, не, не, не! Без блокажи. Ако блокирам, значи блокира и цялата схема, дето трябва да се върти, и куп други хора ще блокират. Търсим само разрешение, не проблеми. И аз се кефя да съм вътре в джаза, обаче като вършим работа, вършим работа. Заставаме отговорно.

Организирането на мероприятие е поемане на отговорност върху хората, които идват и разчитат във всеки момент да се чувстват максимално комфортно. Аз не мога да ги подведа.
Попадал съм в много ситуации, в които е логично да блокирам, но най-важното е да се хванеш в ръце, да затвориш очи, да поспиш половин час и продължаваш напред.

Забелязал съм, че хората не се обичат толкова, колкото трябва. Винаги сме готови да изхейтим, ама трудно ще кажем ей, така е суперяко. Пък аз ги приемам по-надълбоко нещата и ми е кофти.

По-лесно е да навлезеш в личното пространство на някого с „Ти си ебати тъпака! За нищо не ставаш!" Само че моментално губиш респекта. Няма как да го грабнеш.
По-ценно е да му покажеш на тоя човек, че наистина вършиш нещо. Аз все това обяснявам и на някакви малки типчета, деца, които сега тръгват.

Успехът е само в твоята фантазия и в твоята глава. „Уау! Аз постигнах успех!" Няма такъв филм. Успехът е като учението - постоянно трябва да го гониш и постоянно нови и нови идеи да се развиват.

Най-обичам да слушам хубава музика. Като се почувствам нещо предаден или излъган, ами, пускам си грамофончетата, хващам някоя хубава плоча и това е. Бам една усмивка и ей, кво ти дреме, няма значение!

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев