Мартин Раднев

Марто се качва на лонгборда преди три години. И повече не слиза от него, особено през лятото. А цялата работа започва малко случайно - запознава се с едни момчета от Кипър в Борисовата и тогава вижда за пръв път на живо тази мания. „В Европа е залято с лонгбордисти отдавна, тук малко по-бавно стават нещата, но вече има доста желаещи и семейството се разраства бързо."

А ядрото на семейството е организирано около две facebook страници. Първата е на Sofia's Spot People, в която всеки, желаещ да загрее борда в компания, може да пише къде и кога ще го прави. Най-често това се случва на алеята, успоредна на „Цариградско шосе" от езерото Ариана нагоре. На въпроса: „Защо там?", Марто с половин усмивка отговаря: „Защото е единствената гладка алея в парка." А на позакъснелия, но ключов въпрос за разликата между скейт и лонгборд, Марто ни разяснява горе-долу следното: първо, лонгбордът е по-дълъг; после, по-стабилен е, дава повече сигурност, колелцата са по-големи, което за нашите прословути терени е важно; съответно е и по-достъпен. И още: основната дисциплина при лонгборда е downhill - там се кара със специален екип и има състезания на световно и европейско ниво. Като стил има и нещо като танц - правиш специални стъпки, но, доколкото разбрахме, ти трябва по-голяма дъска. Има и фрийстайл - ползват се пластмасови ръкавици, с които се подпираш на земята, правиш граб и разни други трикчета. Има и много видове дъски с различни форми. И когато човек започва, му е трудно да избере дъската, която му пасва. Именно затова Марто и приятелите му организират събития, като това в парка Заимов, което по неговите думи е било доста забавно.

Втората страница е LongDayBoarding и е свързана далеч по-интимно с нашия герой. Защото както лонгбордът, така и фотографията, за Мартин Раднев са средства за изразяване. „Карахме заедно, снимахме се и решихме да направим най-лесното - страница във facebook." Карането и снимките вървят успоредно, а материалите са събрани с общи усилия. Ако решиш да поразгледаш, ти препоръчваме да си отделиш поне цял следобед.

Марто е навъртял вече пет-шест години фотографски стаж, работи и по няколко комерсиални проекта и почти всичко спечелено инвестира обратно в техника. От три години снима и видео. И напоследък започва да прави експерименти. С удоволствие отбелязваме съвсем пресния тайм лапс на нощна София, както и тази среща с първия сняг на Витоша.

Събуждам се с котката в леглото и със звуците на съседката от горния етаж, която в осем вече си е пуснала музика и си е сложила токчета.
Не мърдам от вкъщи без лонгборда. Преди това беше колело. Преди него - скейт. Винаги гледам да имам превозно средство, което не е моторно.

Идеалната вечер е някъде в планината. Последните месеци това правихме - с приятели, след като си карал цял ден, знаете - пържоли, хапване, снимки, музика и забава.
Никога не танцувам на чалга. Клише, обаче това е положението. Всичко друго може и да се е случвало.

Влизам в огъня заради семейството си.
Вярвам в това, което правя, и в хората, които знам, че ме обичат и подкрепят.
Планирам да продължавам да снимам. Ако мога да си изкарвам хляба с фото и видео и да пътувам, повече от това не бих могъл да желая.

Дойде ми до гуша от елементарни житейски проблеми от рода на сметки и ремонти, плюс градската суматоха. Всеки е нервен, няма удачни алеи за лонгбордисти, никой не те зачита на пътя. И понеже постоянно съм там, редовно имам инциденти - някой ми отнема предимството, едва не ме размазва с колата, в следващия момент слиза и ми набива кроше. И всичко това се случва насред центъра... Тези неща.

Под леглото ми има стари книги на баба ми и един радиатор от едновремешните, кафявите.
Майка ми често ми казва, че ме обича.

Скачам на бой, когато трябва да се защитя - себе си или моите близки и приятели.
Не си позволявам да взимам тежки наркотици.
Заспивам на пуснат телевизор. Трябват ми само няколко минути.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Into the Mind - екстремен филм за ски и сноуборд. Напоследък гледам все такива.
Много се смях на сцената с дядото и момиченцето в Jackass.
Още не съм гледал последния Jackass.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам диско. Ако сте чували boogie.fm или Ramsey Hercules, може да си представите за какво става въпрос. Як хип хоп също, но да не е генгста или суперъндърграунд.
Последното ми откритие е Pretty Lights. Има интересни ърбън инструментали и видеата му са много добре заснети.
Концертът, който никога няма да забравя, е The Prodigy на Spirit of Burgas. Не че съм суперфен, но те са си легенди.
В София искам да дойде някаква група от най-добрите лонгбордисти, може ли?

ИЗЛОЖБИТЕ
Последно ходих на изложба на стари български комикси.
Интересни са ми фотографи като Clark Little.
Любимият ми фотограф е Little Shao.

Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев