Мартина Вачева

Не смогнахме да я засечем на първото по рода си софийско изложение на фензини - Hip Hip Zine Fair в края на септември, изпуснахме и изложбите й в artnewscafé в Пловдив, но успяхме да я срещнем за по бира в Hip Hip Library, където поговорихме за носталгията по сериалите от нашето детство, нуждата от повече смелост при местните артисти и... музиката по цигански сватби? Точно така, предимно тихата и интровертна Мартина крие много изненади.

Много ни е трудно да дадем смислено определение на твоя стил, но определено ни впечатлява.
Няма как да има такова. Изкуството е като любовта - усещаш нещо и го пресъздаваш по своя собствен начин. За всичко това не са нужни обяснения и терминология.

Чувала ли си странни определения от други хора?
На една от изложбите ми в artnewscafé ми зададоха въпроса - "Тези картини дете ли ги е рисувало?". От една страна ми беше приятно, защото бих искала нещата ми да изглеждат малко по-наивни. От друга - човекът наистина го мислеше, тоест не беше схванал нищо. Един професор пък разгледа дипломната ми работа и възмутено заяви, че правя сатанински рисунки и съм се събрала с лоши хора, които не ми влияят добре. Беше странно и абсурдно, но после се замислих, че може би е комплимент. В крайна сметка, ако съм нормално приета в тези среди, значи не съм направила нещо както трябва.

Предпочиташ да си индивидуалист и бунтар, значи?
Когато става въпрос за илюстрации, е особено важно да следваш собствените си усещания, а не идеите на някой друг как трябва да рисуваш. Защото тъкмо индивидуалният подход е интересен и точно на това ме научиха по време на кратката ми специализация в Германия. За жалост, тук хората продължават да предпочитат стереотипите. Има я и обратната тенденция обаче, има новаторство.

Дай ни някои от добрите примери за новаторство.
Безспорно Борис Праматаров е един от най-добрите тук. Колективът Blood Becomes Water също твори неща, които съвсем не са типични за България. Моите добри приятелки Симона Касабова и Мария Налбантова са страхотни, по едно време дори работихме като творческо трио и, разбира се, сестра ми Ива Вачева, която ме научи на много неща.

Живееш в Пловдив, макар че често отскачаш и до София. Какви са плюсовете и минусите на двата града за теб и твоите творби?
Харесвам Пловдив и трите ми изложби в тамошното artnewscafé се получиха добре и много ми помогнаха. Но сякаш в София хората отиват на изложбите по-целенасочено, за да видят изложените работи, а не заради организираното за откриването парти. Hip Hip Zine Fair доказа това по най-приятния начин.

Допреди 10 години понятието фензин беше асоциирано главно с ксерокопирани самиздат списания за музика, но всъщност това е доста добре развито (контра)културно течение с големи традиции. А какво ли ще се случи със зин културата тук?
Определено има бъдеще за нея, защото в България прекалено много неща са вкарани в рамки и това е писнало на доста хора. Зинът дава свобода, независимост от издателства и медии. С него можеш да правиш каквото си искаш - сам даваш парите, сам определяш съдържанието.

Какво те привлича в самиздат и ъндърграунд културата?
Че е истинска, а аз обичам само истинските неща. И имам нужда да съм част от нея, защото другото би било безсмислено.

Защо реши да правиш зинове, базирани тъкмо на сериали като Доктор Куийн Лечителката, Спасители на Плажа и Туин Пийкс?
Първо, заради детството. Второ, защото тези сериали са извадка от първите западни филми, навлезли тук след комунизма, а героите им са и нещо като поп иконите на 90-те. Гледам ги с много носталгия - докато рисувах Доктор Куийн, изгледах три сезона на сериала. Много ми хареса цялата наивност в сценария и режисурата.

Съвпадение ли е появата на зина ти за Туийн Пийкс и подновения интерес към сериала на Дейвид Линч?
Не. Когато разбрах, че през 2016 ще има нов сезон на Туин Пийкс, организирах няколко прожекции на старите епизоди в Hip Hip Library. После се заех с рисуването - разбира се, първо нарисувах Лора Палмър.

Какви други сериали би илюстрирала?
Вече съм в процес на работа - правя Спешно отделение! Надявам се скоро да завърша и Бар Наздраве, за да пусна двата зина едновременно - алкохолиците да вървят заедно с болницата, стерилността със свинщината.

Каква е разликата в работния процес при илюстрирането на книги и правенето на собствнен зин?
Илюстрациите към книги са дълъг и трудоемък процес. При него заживявам с разказваната история, потапям се в нея, търся усещането и правя анализ - психологически и морфологичен. Целта е в края да се получи завършено, цялостно произведение на изкуството. При фензинът е точно обратното - всичко става леко, бързо, с едно движение, не се изисква такава концентрация. Имам един завършен проект за книга - Родители-човекоядци, работя и върху още един за книга с български народни легенди.

Родители-човекоядци е приказка, пресъздадена в цяло книжно издание, виждали сме и илюстрации към Лоената свещ на Ханс Кристиан Андерсен. Защо толкова често се залавяш с приказки?
Защото приказките са нещо като сънищата. В тях са вплетени абсолютно същите кодове и символи, но показани чрез различни истории. В приказките има валидни за цялото човечество архетипни мотиви. Затова и историите са идентични - независимо дали става въпрос за български народни приказки или онези, събирани в Германия от Братя Грим.

Каква музика звучи, докато рисуваш?
Слушам много музика, непрекъснато. Бих казала, че слушам абсолютно всичко, но не е съвсем вярно - чалга, например, не бих си пуснала. Едновременно с това, много обичам циганска музика. Като малка летата прекарвах в селото на баба ми - Върбица, в което почти всяка седмица бях на цигански сватби. Често си пускам и сайкъделик и прогресив рок, афро фънк, ню уейв, стари градски песни.

А другото голямо влияние върху творбите ти оказват...
Филмите! Най-вече Дейвид Линч и Луис Бунюел - той е кралят. Също така - Алфред Хичкок, чиито филми гледам отново и отново.

Още работи на Мартина Вачева те чакат на facebook.com/martinavachevaillustration,
behance.net/martinavacheva и martinavacheva.tumblr.com

Текст Никола Шахпазов/ Фотография Славея Йорданова

Още от Никола Шахпазов:
Rawk'n'Roll
Ангел Симитчиев