Михаела Белорешка

Миша се появи в редакцията с пакет измислени и опечени от нея джинджифилови сладки и с едни големи, широко отворени очи, които станаха още по-големи, когато й казахме в прав текст, че сме фенове на блога й и че той, за нейно сведение, е едно доста известно и уважавано не само от вегани местенце. Тя ни обясни съвсем сериозно, че няма представа как са се получили нещата, и че май всичко, което е правила, е било да чува вътрешния си глас и да следва знаците. Тоест когато не я взели на някаква работа, която тя си мислела, че много иска, но пък в същия ден в популярно кулинарно списание излязла първата й публикация, тя си извадила съответните заключения. И отворила Good Natured Food.

Наистина, в началото ужасно я било срам да пуска творенията си в мрежата, обаче на нея пък точно в такива страшни моменти й идва да скочи и да не му мисли. После си купила хубав фотоапарат и категорично решила, че няма да чете никакви статии и наръчници как се снима, ще се остави на интуицията си и ще види какво ще излезе. (Ако още не си видял - ето пак линка.) А що се отнася до чудесните й аранжименти на храната, вече става съвсем вълшебно, защото, разбираш ли, тя просто живее „на такова място, че като почна да ровя по шкафовете, и аз не знам как, но изникват всякакви предмети..."

Иначе, за протокола, Миша не яде месо от седем-осем години, някак естествено спряла и оттогава никога не й се е прияждало. Както и никога няма да тръгне да спори яростно, да пропагандира и да те убеждава. Може да се каже също, че е внучка и дъщеря на супер домашни кулинари и ако се върнеш назад във времето, ще я завариш да се навърта край баба си и майка си и да им дърпа корите за баницата. По това време искала също да става „актриса с микрофон и рокля". После шест години танцувала модерен балет, хип хоп и съвременен танц. После идеята за егото на артиста, което следва да расте и процъфтява, се сблъскала и отстъпила пред разбиранията на йога по този въпрос. И нещата окончателно си дошли на мястото.

Ако днес питаш Михаела Белорешка каква е, тя ще се замисли силно и ще отговори „социален предприемач". Освен че абсолютно сама е написала, снимала и оформила две книги със сезонни веган рецепти, предполагаме, че тук загатва за следващото нещо, което е намислила да предприеме. То ще има „по-социален елемент и ще e свързано с психология, хранене и осъзнат живот". Обеща скоро да се чуе.

Започнах да готвя, когато бях на осем. Прибирах се от училище и преди да си напиша домашните, правех кексове. Тогава беше популярно да имаш ролери, но беше зима и нямаше къде да карам. И така, между печката, хладилника и масата, аз си карах ролерите и си готвех. Нашите бяха в ужас, защото всеки ден вкъщи се появяваха кексове, които трябваше да се изяждат, и на другия ден - пак!
Искам да разбия всички митове, че аз живея в кухнята. Точно обратното - обичам да правя много и различни неща през деня си. Да сготвя вечеря със свежи продукти за 30 минути, мисля, е предостатъчно.

Събуждам се с йога и кафе или сок от зеленчуци. Супер ме вдига, мога да не ям до обяд.
За обяд обичам да си приготвя някаква проста манджа като картофи със спанак. Или огромна салата с ядков пастет и две филийки. Обожавам такива пастети, ужасно вкусни са и зареждат - слънчоглед, бадеми или орехи, някаква зеления, малко босилек и това е. Жива храна. Изобщо не е нужно да хрупаш постоянно ябълки и моркови (смее се).
Вечер съм на салата. Така се чувствам най-добре.

Няма по-голям вдъхновител от природата. Днес е студено, идва ми рецепта за сгряващ горещ шоколад. Утре ще пекне и ще ми се иска червена и свежа салата. А пък смяната на сезоните е простооо... излизаш на пазара и всичко е пред теб.
Най-добрe се получава, когато готвиш с любов, с наслада. А пък когато го правиш за някого, просто няма как да не стане. В такива моменти се получават най-добрите неща. Със сигурност имам и много фейлове, особено в сладкарството, това е висшият пилотаж. А и понеже аз там повече се хвърлям да експериментирам, понякога падам жестоко...

Ще познаете, че една рецепта е моя, по иновативния елемент, може би? Най-четените в блога ми са традиоционните ястия, но на мен любимите ми са най-изхаканите. Много обичах например една изцяло зелена салата - аспержи, разпилени тиквички с розмарин, тиквени семки и червен сос от годжи бери. Ей такъв тип неща. Другото е, че моята храна е проста, ама изключително проста, всеки път.

В кухнята винаги държа всички аюрведични подправки - кимион, кориандър, куркума, босилек, мащерка, чимен, джинджифил. Ако дойдете у нас, това ще видите - бурканчета навсякъде.
На сън да ме бутнеш, мога да кажа някоя рецепта, аз главно това сънувам. Тоест... тези рецепти не са мои. Усещам, че идеята идва отнякъде и в случая аз съм получателят. Това е много ценен за мен процес и колкото и да е странна рецептата, която съм сънувала, не си позволявам да не я направя.

Другата ми голяма любов са планините. Аз съм от Бургас, морско дете, обаче в планината се чувствам на мястото си. Ако можех, там щях да си остана. Суперсвързана съм с Пирин, нея чувствам моя. Може би защото е висока, просторна и трудна.
Хвърлям се в дълбокото, когато ме е страх и искам да видя какво ще се случи.
Успехът е да правиш нещо, в което виждаш смисъл, да го правиш с любов и да създаваш. За мен това единственият начин да си щастлив и пълноценен.

Вярвам в съзиданието у всеки от нас. Проблемът е, че не се познаваме достатъчно. А всеки човек си носи някакъв гений. Както казва йога, бъди себе си, защото си уникален, култивирай това, което ти е дадено. Когато осъзнаеш този свой талант, ти осъзнаваш своето предназначение, ставаш смислен. Ако за мен това е да правя здравословна храна, която изглежда добре, друг може да е много добър финансист и да създаде невероятен модел за управление на риска. Или да е страхотен счетоводител, който да спести куп административни процедури. Искам да кажа - всички сме творци.

Проблемът ми е, че искам всичко да знам. Наскоро научих за себе си, че елементът огън в аюрведа е свързан със знанието. Затова огнените хора имат потребност постоянно, постоянно да научават нови неща. От една страна има тръпка да искаш да разгадаеш всяко нещо, например как се прави книга, но в един момент енергията ти се разпилява... Та, ще ми се да спра да искам да знам.

Съревновавам се с никого. Ето в това наистина не виждам смисъл.
Последно плаках, защото... обичам.
Блокирам, когато не си вярвам достатъчно. Тогава обикновено поемам някакъв риск.

Най-обичам да ям. Аз съм си абсолютна лакомия от малка. Май здравословното хранене, блогът, книжките са моят начин да канализирам тази лакомия в нещо градивно и позитивно.
Ще ми се аз да съм измислила кафето. Много го обичам. (вдига рамене) Всеки с неговото си пристрастяване... Иначе плодовете и плодовата захар са най-добрият енергиен източник.
Мисълта, която бих си татуирала, е „Live to Love, Love to Live". Не знам на кого е, аз я видях на една тениска. И всъщност, вече съм си я татуирала.

Миша готви и споделя в Good Natured Food. Първата й книга със сезонни веган рецепти Есен може да си свалиш свободно оттук. Втората - Зима - ще намериш тук.
А историите от пътешествията й се появяват в Peika

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев