Михайло Николич

Динамика, динамика и още динамика. Чак се изненадахме как така ни издържа да го разпитваме толкова дълго, но на нас ни беше твърде интересно. Любопитен тип с огромно желание за личностно обогатяване и амбиция за действие. Не спира да търси новите неща в живота, а най-якото е, че ги и открива. Занимава се с компютри и електроника още от времето на 8-битовите Commodore и Amiga. Бачка от малък и е работил какво ли не - тапицирал е мебели, правил е симултантни преводи, минал е през киното и телевизията, като винаги е съчетавал технологиите с креативността. Прави първите си стъпки в нета, след като негов приятел продуцира няколко електронни трака и ги пуска в mp3.com, а нашия човек му създава сайт. Хвърля се в дълбокото от рано, но очевидно има защо.

Днес компанията Athlon е спечелила доверието на сериозни брандове като Motorola и Proofpoint и работи с повечето по-големи рекламни агенции в Лондон. От година Athlon даже си има и офис в Ню Йорк. Но какво още - влече го анимацията, чувства се по-подготвен да кара колело през зимата, отколкото да ходи по леда и вярва, че за да останеш позитивен, трябва да бъдеш дисциплиниран. Рядко ще го видиш да губи в каквато и да е игра. А ако животът е игра, ние залагаме на неговия отбор.

Събуждам се с чувството, че пак съм се успал.
Не мърдам от вкъщи без колело.
Никога не закъснявам за неизбежното.

Умирам от срам, когато не успея да изпълня някаква уговорка или обещание.
Все си повтарям, че още мога и има какво да науча.
Вярвам в това, че хората трябва да се адаптират и да намират начин да извлекат най-доброто от всяка ситуация.
Идеалната вечер е мит. Чарът е в недостатъците.

Обикновено съм в движение, без значение дали физическо, виртуално или ментално.
Никога не танцувам на маси, тон-колони и пилони.

Падам си по всичко и нищо. Каквото и да кажа, ще е вярно само за конкретен период от живота ми. Нещата, които засега са се установили дълготрайно, са слушане и търсене на интересна музика, всякакво колоездене, общуване с хора, работа и предизвикателства.
Влизам в огъня заради тези, които обичам и за добра кауза.

Дойде ми до гуша от информационното пренасищане, съчетано с информационно затъмнение - накратко казано информационен шум.
Под леглото ми не знам какво има. Не съм поглеждал отдавна.
Майка ми често ми казва да се облека.

Искам да остарея като любопитен човек със стремеж към приключения, въпреки възрастта.
Правя се на луд, когато съм в държавна администрация.

Скачам на бой, когато е неизбежно.
И бих се сбил с равностоен противник.

Не си позволявам да се настройвам срещу света и срещу обкръжаващата ме среда.
Заспивам, когато вече не издържам буден.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Enter the Void. Все още се опитвам да разбера как са снимали някои кадри. Има доста откачена визия.
Най-големият актьор за мен е Питър Селърс, личен фаворит още от детството ми. Впечатлява ме с деликатния си хумор и разнородните образи, в които съм го виждал. 
Харесвам режисьори като Пол Томас Андерсън, Уес Андерсън, Дарън Арнофски. Също така Кубрик винаги ми е въздействал.
Няма по-глупав филм от Dude where is my car - заради начина, по който говорят.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам SoundCloud. Нови неща. Вече има толкова много музика и ми е трудно да се връщам към някакви любими неща.
Кефя се на техно, ай ди ем, ембиънт, дъб и други.
Никога няма да ми омръзнат Plaid, Amon Tobin, Uwe Schmidt (по-известен като Atom™) и многото му производни.
Най-добрите фестивали, на които съм бил, са Dour в Белгия, C/O Pop в Кьолн, Echo Festival в Белград, който просъществува само една година (2003), но беше впечатляващ. Последния Meadows in the Mountains у нас също не беше за изпускане.
В София искам да дойдат по-скоро изгряващи артисти в малки пространства, отколкото някоя мега звезда. Мисля, че от това има нужда София.

КНИГИТЕ
Сега чета The Dream of Reason: A History of Western Philosophy на Anthony Gottlieb, една книга даваща обширен поглед над западните философски течения и личности.
Много ми говорят за различни книги в професионалната сфера, като например Mobile Web Handbook от Smashing Magazine и Creativity, Inc. от Ed Catmull, един от създателите на Pixar заедно със Стийв Джобс.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е живо изкуство, в което енергията се предава между публиката и актьорите. В театъра откривам това, което киното не може да ми даде.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Gangsta’ във Врачанския театър. Жалко, че вече не се играе.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията, която успява да улови действие или движение, но по-скоро от естетическа гледна точка, отколкото от документална.
Последната изложба, на която бях, е Concerto в MOZEI на Иво Димчев и Станислав Генадиев.
Впечатлявам се от неща, които изтъкват естетическото, красивото.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова